20. Почивки

Понятие

Почивката е време през което работника и служителя е свободен от задължението да предоставя работната си сила на работодателя и да изпълнява трудовите си задължения по ТрПО.

Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и се полага след определена продължителност на работното време. Почивките не се включват в работното време – изрично прогласено в чл. 151 ал. 2 КТ.

Предназначение.
Целта на почивката е да осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди от време наситени с изпълнение на трудови задължения. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е конституционно право – чл. 48 ал. 5 К; чл. 151-154 КТ; чл. 20-21 НРВПО.
Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който трябва да осигури реализирането му е работодателя по съответното конкретно ТПО. То е част от законовото съдържание на ТД и възниква с възникването на ТПО.

Видове.
Установени са три вида почивки, като делението им е в зависимост от това за и след каква част и продължителност отработено време се предоставя съответната почивка.
1. почивки в работния ден (чл. 151 КТ) – представляват прекъсване на работният ден, неговото разделяне на работни части с време за кратка почивка. Съгласно чл. 139 ал. 3 КТ работният ден може да бъде разделен на две или три части, т.е. да бъде прекъснат с една или две почивки. Според чл. 151 ал. 1 КТ работният ден се прекъсва с една или няколко почивки. Поради явното различие на може да се приеме че разпоредбата на чл. 139 ал. 3 КТ е по-точна, и “няколко почивки” означава не повече от две почивки в един работен ден.
Правната уредба не определя ясно и продължителността на почивките. Този въпрос следва да бъде решен в правилника за вътрешният трудов ред. Има само две уточнения – една от почивките трябва да бъде за хранене и да не е по-кратка от 30 мин. (чл. 151 ал. 1 изр. 2 КТ); почивките трябва да бъдат така разположени, че да не нарушават 12 часовата непрекъсната междудневна почивка.
Допустимо е и работният ден да не бъде прекъснат с почивка Може да стане в два случая – при производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятията в които се работи непрекъснато. При тази невъзможност работодателят е длъжен да осигури само време за хранене на работника и служителя. Неговата продължителност се определя в правилника за вътрешният трудов ред. То се включва в работното време и е част от него (чл. 151 ал. 3 КТ).
2. междудневна почивка – почивката между два последователни работни дни. Тя осигурява възстановяване на силите и работоспособността на работника и служителя (съвпада с биологическия ритъм на живот). Минималната продължителност и е 12 часа (чл. 152 КТ). Тя трябва да бъде осигурена и при работа на смени – след всяка смяна (чл. 20 ал. 3 НРВПО). Законовото изискване е тя да бъде непрекъсната, да е осигурена наведнъж и изцяло.
3. седмична почивка – почивката между две последователни работни седмици. Установени са като минимални изисквания при единствено съществуващата работна седмица. Тя включва два последователни работни дни (поначало единият от тях е Неделя). Седмичната почивка може да се измерва в часове – минималната и продължителност е 48 часа. В изключителни случаи тя може да бъде редуцирана до 24 часа – чл. 153 ал. 2 КТ – “При сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 24 часа”. Дните и часовете които обхваща седмичната почивка трябва да бъдат последователни и непрекъснати

Празнични дни. – особен вид почивка. Различават се по предназначението си – почивката от работа при тях е съпровождаща последица. Делят се на няколко вида – постоянни официални празници; еднократни официални празници; дни за честване на определени професии (чл. 154 ал. 1 и 2 КТ).
1. постоянни официални празници – установени са в закона чл. 154 ал. 1 КТ - те са национални празници валидни за всички.
Чл. 154. Официални празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.
(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.
2. еднократни официални празници – важат само за годината и датата за която са обявени. Обявяват се от МС.
3. дни за честване на отделни професии – също се определят от МС (чл. 154 ал. 2 КТ). Те не са официални.

Правни последици от празничните дни – варират според вида на празниците. За постоянните и еднократните официални празници те са почивни дни. Положеният по изключение труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоеният размер на трудовото възнаграждение (чл. 264 КТ). Положеният извънреден труд през тези дни се заплаща с увеличение 100% (чл. 262 ал. 1 КТ).
За професионалните празници законът не предвижда специални правни последици.