1. Предмет и система на курса. Особености на земята като обект на правото. Видове земи и основни нормативни актове, уреждащи правото на собственост върху тях

Поземленото право не е самостоятелен отрасъл, а учебна дисциплина, която събира познания за правния режим на отделните видове поземлени имоти. То не е самостоятелен правен отрасъл, тъй като:
 Няма специфични субективни права и задължения;
 Няма отделни държавни органи, които да ги прилагат – съществува система от държавни органи – МЗГ оглавява поземлените комисии на ниво „Общини”; ОСЗГ, Дирекции;
 Няма специфична процедура, по която да се прилагат.
Смут внася договорът за аренда, тъй като може да се сключи само по повод земеделски земи, но за него няма специална процедура, а се прилагат нормите на ГПК.
Член 8 ЗУТ – шест вида поземлени имоти:
Урбанизирани територии – 4.2% от 110 971 м2;
Земеделски земи – 57.9%;
Гори и земи от горския фонд – 33.0%;
Водни площи – 1.8%;
Територии за добив на подземни богатства – 2.4%;
Техническа инфраструктура – 0.7%.
Поземлен имот – част от земната повърхност, ограничена от правото на собственост. Границите на административно-териториалната единица са и граници на поземлените имоти.
Нормативна уредба – ЗУТ, ЗКИР, ЗСПЗЗ, Закон за опазване на земеделските земи, Закон за горите, Закон за възстановяване на собствеността върху земите от горския фонд, Закон за защитените територии, Закон за подземните богатства, Закон за водите, Закон за пътищата.
Устройствен план – ИАА, които са задължителни за собственика на ПИ. Не могат да се обжалват в повечето случаи. Промяната на предназначението се извършва в определени случаи.