1. Административен акт

Административният акт е едностранно властническо волеизявление на компетентен държавен орган, което предизвиква възникването, изменението и прекратяването на административноправни отношения, правни статути и т.н. Адм. Акт е сборно юридическо понятие. Такива актове са: постановленията на МС, правилниците, наредбите, инструкциите, заповедите, резолюциите, разрешенията, откритите листа, удостоверенията, уверенията и др.
Всеки от тези актове по своята правна характерисктика е адм. Акт, но притежава свои специфични особености. Адм. Акт е термин, използван както в нормативната лексика, така и в правната доктрина като сборно юридическо понятие, означаващо посоченото по-горе волеизявление. Така например то се използва в Закона за администрацията, в АПК, в Закона за държавния служител, Закона за вреди, причинени от държавата и общините и т.н.
Характерните правни белези на адм. Акт са:
1. Адм. Акт е юридичеси акт- това означава, че той се издава по нормативно регламентирана процедура от нормативно дефиниран орган и поражда непосредствено правни последици. Като юридически акт той е и юридически факт. Именно като такъв той предизвиква пораждането на правни последици. Той би могъл да бъде правопораждащ, т.е. да предизвиква възникването на правни отношения, напр. Заповед за назначаването на дадено лице за експерт в Министерство на отбраната. В резултат на нея възниква служебно правоотношение между лицето и държавата. Адм. Акт може да бъде и правоизменящ или правопогасяващ юридически факт. Например заповед на директора на областната диреция на полицията, с която се отнема даденото разрешение на търговско дружество да развива частна охранителна дейност. Адм. Акт като юридически факт е от категорията на юридическите действия ( -има воля; юридическо събитие- няма воля). Административният акт не може да бъде юридичесо събитие.
Като юридически акт адм. Акт съдържа в себе си волеизявление. Волеизявлението представлява израз на воля на едноличен или колегиален орган на ИВ. Волеизявлението може да бъде изразено по три начина:
А- писмено- това е най-характерният начин за изразяването, а и тук за формулирането на адм. Актове. Изрично в чл. 78 на АПК се посочва, че нормативните административни актове се обнародват в ДВ. Чл. 69 на АПК и чл. 72 на АПК изрично постановяват, че съдържанието на общия административен акт се съобщава и се оповестява публично чрез средствата за масова информация. Чл. 59, ал.2 от АПК посочва, че адм. Акт се издава в писмена форма.
Писмената форма на акта е преобладаваща, защото в нея ясно се формулират правата, задълженията на адресатите на акта, както и сроковете, мястото и начина на изпълнението им. Например правилникът за движението по пътищата, в неговата писмена форма, дава възможност на всяко лице във всеки момент да се запознава с неговите разпоредби.
Б- устно- устен адм. Акт. Такъв може да се издава само, когато това е изрично предвидено в закон. Така например чл.55 от Закона за МВР посочва, че полицейските органи могат да издават писмени или устни разпореждания до държавни органи, организации или граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Тези разпореждания, независимо дали са в писмена или устна форма, са задължителни, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето нарушение или престъпление.
В- Волеизявление може да бъде изразено и чрез действия или бездействия. Това са т.нар. конклудентни действия. От даденото действие или бездействие се прави извод за съдържанието на волеизявлението и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, могат да се издават само в изрично предвидените случаи от закона. Напр. Чл.55, ал.3 от Закона за МВР постановява, че при изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението, разпорежданията на полицейските органи могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.
Освен в различна форма, волеизявлението може да бъде изразено и по различен начин:
- изрично: това е типичният начин за изразяване на волеизявлението. Изричното волеизявление дава възможност на адресатите точно и ясно да разберат правните последици, произтичащи от акта. Например чл.59, ал.2, т.5 от АПК посочва, че в индивидуалния адм. Акт следва да се съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начина и срока на изпълнението им.
- Мълчаливо изразяване на волята на органа. Мълчаливо може да се изрази волята на съгласие (мълчаливо съгласие) или волята на отказ (мълчалив отказ). Например Законът за стоковите борси и тържища посочва в чл. 57, че Комисията за стоковите борси се произнася по заявлението за откриване на нова борса в срок до 1м. Ако в този срок тя не се произнесе, то се смята, че е налице мълчаливо съгласие. В случая мълчаливото съгласие е напълно идентично по правен ефект на изричното съгласие. В чл.16 на Закона за горите се посочва, че Министърът на земеделието и храните и Директорът на горското стопанство уведомяват органите на Министерството на околната среда, на общинската администрация и др., че са изготвени лесоустройствени планове, проекти и програми. В 14-дневен срок тези органи следва да ги съгласуват или да откажат съгласуването им. Ако не сторят това в този срок, се смята, че е налице мълчаливо съгласие.
Във всички случаи, обаче, за да се приеме, че дадено действие или бездействие има характер на мълчаливо съгласие, трябва да има изрична законова разпоредба.
Възможна е по силата на закона и обратната хипотеза- законова разпоредба да посочва,че бездействието на даден орган се счита за мълчалив отказ. Напр. Чл.6 от Закона за адвокатурата постановява, че кандидатът за адвокат подава молба до Адвокатския съвет, който е длъжен в 1- месечен срок да се произнесе с мотивирано решение за вписването на лицето като адвокат. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Чл.25 от Закона за занаятите посочва, че Регионалната занаятчийска камара се произнася по искането за вписване в 14-дневен срок от подаването на заявлението. Непроизнасянето в този срок се счита за мълчалив отказ.
Устни адм. Актове, както и адм. Актове, изразени чрез действия или бездействия, могат да се издават само тогава, когато това е изрично предвидено в законова разпоредба.
2.- Административният акт е едностранно волеизявление. Това означава, че той се формулира от административния договор?(орган) едностранно. В случаите на обвързана администрация органът сам решава дали са налице условията за издаването на акта. А при оперативната самостоятелност преценява дали да го издаде или не. Едностранният характер не се губи и когато актът се издава по искане на дадено лице. В случая неговата молба е само повод да започне производството по издаването на акта. Органът обаче сам решава едностранно дали да го формулира или не. Едностранният характер е налеце и когато адм. Акт се издава съвместно от два или повече адм. Органи, напр. Наредба на Министерството на образованието, младежта и науката и на Мин. На здравеопазването за летните лагери на учениците. В случая волеизявленията на двата органа са еднопосочни и конвергират (са насочени) към една и съща цел. Между тях нямя договор за издаването на акта. Тъй като са насочени към една цел и въплъщават волеизявлението на двата органа, те не могат да си противоречат едно на друго.
3.- Адм. Акт е властническо волеизявление. Той винаги е израз на власт. Ето защо ако задълженията, произтичащи от него, не могат да бъдат изпълнени доброволно от съответния адресат, то тогава ще се постави в ход и административната принуда.
Властническият характер на адм. Акт е най-съществената отлика от гражданскоправните сделки.
Адм. Акт поражда отношение на власт и подчинение. Министърът нарежда да се изпълнят определени задължения. Двете страни на отношението са в положение на власт и подчинение. Властващата страна е органът, а адресатът на акта дължи подчинение. Точно обратното е положението при гражданскоправните сделки. Двете страни са напълно равноправни. Нито едната от тях не дължи подчинение на другата страна. Например договорът за покупко-продажба ще бъде сключен тогава, когато между двата негови съконтрахента е налице пълно съвпадение на техните волеизявления. В конкретния случай следва да има съгласие за предмета, цената на имота и предаването му, както и за всички други допълнителни лаузи. Такова изискване за покриване на волите на двете страни при административните договори е изключено.
4.- В някои случаи се издават актове със специфично съдържание или последици. Такива са например административните актове с гражданскоправни последици. Например договорът за отстъпване право на строеж на общински имот. В случая общинският съвет следва да приеме решение, което по своя правен характер е административен акт. На основата на това решение кметът на общината сключва договор.
Специфични са и т.нар. административни договори. Това са адм. Атове, които са свързани и последвани от гражданскоправно отношение. Например концесиите- концесии за отдаване на плажната ивица, на недвижими имоти публична собственост и т.н.
5.- адм. Актове подлежат на оспорване по административен и по съдебен ред. Оспорването по адм. Ред се извършва пред непосредствено по-висшестоящия орган на ИВ. Оспорването по съдебен ред става пред административните съдилища или ВАС в зависимост от автора на акта.
6.- адм. Акт е най-типичната юридическа форма на дейността на органите на ИВ. Именно чрез адм. Актове те осъществяват своите правомощия.
Чл.115 на К на РБ посочва, че за изпълнение на своите правомощия министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) посочва, че кметът, за осъществяване на своята компетентност, издава заповеди. Идентична разпоредба съществува и в Закона за администрацията по отношение на областните управители. Чрез адм. Актове, чрез които практически функционират органите на ИВ, се осъществяват правата и свободите на гражданите и в голяма част се осъществява социалния живот на обществото.
С административните актове може:
А- да се нарежда
Б- да се забранява
В- да се разрешава
Г- да се отказва.