1. Предмет на Осигурителното право

Основните критерии за разграничаване на правните отрасли е предметът на регулиране на обществените отношения. Основата за нормалното функциониране на обществото е трудът на хората. Те са в постоянно взаимодействие с обикалящата ги среда. В резултат на такова взаимодействие и под влиянието на други фактори като например условията на труда, заболявания, стареене на човешкия организъм и други, състоянието на работоспособността на човека претърпява съществени изменения. Понякога тези изменения се превръщат в неработоспособност. Неработоспособността може да бъде реална или презюмирана, временна или трайна, пълна или частична, вродена или последваща. Лицето може да бъде признато за неработоспособно и до настъпване на трудовата му дееспособност. В такива случаи неработоспособността е главното основание, което обуславя потребността от осигуряване на средства за издръжка. В други случаи лицето е напълно работоспособно, готово е да полага обществено полезен труд, но лицето е лишено от тази възможност поради липса на работа. Това са случаите на безработица. ОП има за цел да обезпечи материално хората, които за изпаднали в затруднения поради липса/недостиг на средства за съществуване и се нуждаят от подкрепата на обществото. Осъзнаването на обществото, че не всяка дейност на хората се развива по предварително набелязания начин в резултат, на което могат да настъпят вредни последици за участниците в трудовата дейност в максимална степен независимо от случайностите и за преодоляване на настъпилите вредни последици в резултат на осъществения риск изисква да се извърши осигуряване за съответните социални рискове. Осъществяването или настъпването на риска води до лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата им дейност, както и поражда необходимост от оказване на медицински услуги. Осигуряването за съответните социални рискове има икономическа същност. С цената на минимални разходи във вид на осигурителни вноски осигуряването дава възможност да се удовлетворят чрез материални обезпечения /парични обезщетения/, /помощи, пенсии/ конкретни нужди, предизвикани от настъпването на дадени социални рискове. Материалното обезпечаване е родово понятие. Предназначението на общественото осигуряване е осигурителния орган да изплати парично обезщетение, помощ или да отпусне пенсия на осигурените лица в резултат на настъпилия социален риск, довел след себе си безработица, временна/трайна неработоспособност, смърт на осигуреното лице. Предмет на регулиране на ОП са осигурителните отношения и непосредствено свързаните с тях обществени отношения.
Осигурителните правоотношения се учредяват за натрупване на парични средства, с които да се възмездяват загубените доходи, както и повишените разходи, необходими за издръжка на осигурените лица и на членовете на техните семейства в резултат на настъпили социални рискове. Предмет на ОП са и отношенията по повод раждането и отглеждането на деца. ОП регулира и здравно-осигурителните отношения. Тези правоотношения възникват с оглед специфичното състояние на осигурените лица. Те се реализират чрез парични престации. От една страна набиране на средства чрез осигурителни вноски от осигурените лица и от друга, източници н приходи /глоби, лихви/. От друга страна разходването на тези средства за оказване на медицински услуги ОП регулира отношения, свързани с набирането, управлението и разходването на парични средства. За тази цел се създават парични фондове.
Обществените отношения, непосредствено свързани със същинските осигурителни отношения са отношения, които произтичат от осигурителните отношения и са насочени за подпомагането им. Те съществуват само поради осигурителните отношения. В този смисъл те нямат самостоятелно съществуване вън и независимо от осигурителните отношения. Преди всичко това са процедурните отношения, свързани с производството за установяване на неработоспособността на осигурените лица и отпускане на съответните материални обезпечения. От друга страна това са правни отношения, свързани с разглеждане и решаване на спорове по държавното обществено осигуряване и не на последно място това са правоотношения, свързани с контрола за спазване на осигурителното законодателство.