1. Понятие и предмет на екологичното право.

Специфичен клон на нашето право, уреждащ специфични обществени отношения, които обаче не могат да бъдат изолирани от другите такива. Но все пак то си е самостоятелен клон на правото. Екологичното право има свои специфични принципи и по-особен начин на прилагане на нормите на правото на опозване на околната среда. Пример за спецециални отношения, които урежда ЕП - правото на информация за опазване на околната среда – специален разпоредба.
Като термин “екология” /от гръцки/ – букв. как да си подредим дома; взаимодействието между живия свят и заобикалящата го среда.
Друго специфично – ОВОС – специфични отношение за тази област, или най-вече процедурите, които трябва да бъдат спазвани. Всички държави са длъжни да спазват процедури по ОВОС – принцип за ЕП.
Друг спец. вид обществени отоншение – дейността упражнявана в рамките на една държава не трябва да окозва вредни въздействия върху териотрията на друга държава.
Съпоставка с други клонове на правото:
Според различни автори ЕП е клон на административното право, но това не може да се каже според доц. Божанов /административните отношение се урежда от специални за него нормативни актове, които обаче са неприложими към ЕП/.
Може да се говори, че ЕП до известна степен е клон на конституционното право. Особено важно е, че сега действащата конституция има пряко действие. Относими към ЕП са следните текстове на Конституцията:
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
Текстове, имащи косвено отношение към околната среда:
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. /този текст послужи да се разработи глава в осн. закон за ЕП за правото на информация/
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 5 (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Гражданското право има общо с ЕП, тъй като то урежда имуществени отношения и естествено обезщетение. В ЕП има единствено термина обезщетение, но не може да се каже че е клон на гражданското.
Същото /че ЕП е клон на наказателното право/ не може да се каже и за наказателното право, с изключение на текствоте от Раздел III “Престъпления против народното здраве и против околната среда” (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)