1. Административно нарушение

Съществуват няколко вида юридическа отговорност:
1. Имуществена или гражданска отговорност.- тя е свързана по принцип с граждански деликти и нарушения на гражданскоправни задължения. Тя се налага преди всичко с актове на съдебната власт или с актове на специализирани държавни органи. Тя засяга патримониума (имуществото) на даденото лице. Ето защо тя се нарича още имуществена (материална) отговорност.
2. Наказателна отговорност- тя е свързана с извършването на деяния, квалифицирани от НК като престъпления. Тази отговорност се реализира единствено и само от съдилищата. Каталогът на налаганите наказания е сравнително широк и е формулиран в НК.
3. Дисциплинарна отговорност- тя произтича от извършването на дисциплинарни нарушения. В зависимост от статута на съответното лице, тя е дисциплинарна отговорност по Закона за държавния служител за лицата, притежаващи едноименното правно положение или дисциплинарна отговорност на служителите и работниците, работещи по трудово-правно отношение по Кодекса на труда (КТ).
4. Административно-наказателна отговорност- тя е свързана с извършването на административни нарушения. Кръгът на тези нарушения е изключително широк, ето защо съставители на тези нарушения са дефинирани в различни законови актове. Поради тяхната многобройност и различие в предметното им съдържание, те не могат да бъдат групирани в единен административно-наказателен кодекс по подобие на НК.
Съществува принципът на законоустановеност на административните наказания и административните санкции. Това означава, че само със закон може да се определя кои деяния са адм. Нарушения и какви наказания се налагат за тях.
Съществуват две изключения от този принцип на законоустановеност
А- определянето им по законова делегация- това означава, че когато нарушението на закон е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер адм. Наказание, МС или отделните министри могат със свой акт да определят конретните административно-наказателни състави.
Б- общинските съвети могат да приемат наредби. С тях могат да се създават конкретни административнонаказателни състави и съответстващите им наказания. Например Общинският съвет в своя наредба посочва, че е забранено паркирането на бул. Х от 07.00 до 18.00ч. При нарушаване виновните лица се глобяват с глоба до 200 лв.
Принципът на законоустановеност важи и при изменения на съответните актове. В областта на административното наказване е недопустимо действието на нормативни актове с обратна сила, които създават нови административнонаказателни състави или повишават по размер и вид съществуващите наказания.

Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики:
1. Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е присъщо на ФЛ. Ето защо можем да кажем, че административната отговорност е лична. Деянието може да бъде действие или бездействие. Като примери от първата категория можем да посочим кормуването на МПС със скорост над разрешената, изхвърлянето на смет на нерегламентираните за това места, преминаването на червен сигнал на свегофара и др. деянието маже да се изразява и в бездействие- например непредставянето на МПС за технически преглед в дадения срок, неявяването на задължителен медицински преглед след посещението в определени страни. Действията и бездействията са свързани с волеви елемент.
2. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни.
3. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред. Такива са и деянията, квалифицирани като престъпления. Обществената опастност на нарушенията е много по-ниска в сравнение с престъпленията, ето защо можем да кажем, че деянията с ниска обществена опасност са административни нарушения, а с по-висока обществена опасност- престъпления. Формален критерий за разтраничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление. Именно по степентта на обществената опасност се разграничават двата вида деяния. Например употребата на алкохол до 1,2 промила се определя като административно нарушение, а над 1,2 промила- като престъпление.
4. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред. Контстатирането му става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. И в двете фази на административното наказване участват само административни органи. Действително наказателните постановления могат да се обжалват пред съд, но това е само правна възможност.
Тези три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
5. Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици. Например има утвърден строителен план на сграда с 4 етажа, а построява такава с 5; в даден пътен участък скоростта е ограничена на 50 км., лицето кормува с 80 км.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. При заледен участък лицето кормува с несъобразена скорост, разчитайки на своя опит и технически данни на колата.
Пред небрежност ще бъдем, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Важна особеност на административното наказателно право е, че се наказват всички непредпазливи деяния. Следователно, за да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в НК. Не представляват административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не представлява административно нарушение и приготовлението за извършването му. Това е също съществена разлика от наказателното право, при което НК определя като престъпления и приготовленията за извършване на определени деяния.
По неуредените въпроси в ЗАНН във връзка с административните нарушения, се прилагат разпоредбите на НК.