1. Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници.

Облигационно право е обективно право съвкупност от правни норми. Облигационно право не е самостоятелен правен отрасъл , а е част от гражданското право.То съществува като подотрасъл на гражданското право.
Има 2 основни способа за изграждане на системата на гражданското право:
1.Институционна система / по – старата / при нея гражданското право /ГП/ се дели на 3 части:
1.субекти и лица ; 2.обекти или имущества / включва Вещно право и право върху интелектуални права /; 3.способи за придобиване или изгубване на имуществото / включва облигационно и наследствено право /.
2.Пандектната система – при нея имаме два големи дяла на ГП – обща и специална част.В специалната част влизат няколко подотрасли и плюс облигационно право.
У нас е възприета Пандектната система.
Облигационно отношение – правна връзка между две страни , по силата на която едната страна / кредитора / може да иска от другата страна / длъжника / изпълнение на една престация , спазване на определено поведение.
Правоотношението бива : абсолютно и относително.Облигационното отношение е относително правоотношение , т.е. лицата на всяка от двете страни са точно определени.Абсолютни правоотношение са – вещните , наследствените и тези свързани с интелектуалните блага. Характерна особеност при семейните отношения , е че те възникват от определени Юр.факти – брак , родство , настойничество и попечителство.Ако липсва един от тези факти правоотношението е облигационно – напр. издръжка.
Система на облигационното право
Под система се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхното подреждане.Системата се дели на обща част – която съдържа правилата характерни за облигационните отношение ; и специална част – която урежда отделните видове от тях.Общата част допълва и доразвива или само тя дава понятие , ако няма нищо уредено в специалната част.
Общата част се състои от институти , чиято хронологична уредба е следната:
1.правопораждащ Юр.факт или източници;
2.престацията;
3.изпълнение и неизпълнение;
4.способи за погасяване на облигационни отношения;
5.уредбата на смяната на страните;
6.особени случаи на облигационни отношения – режими солидарност и неделимост;
7.способи за защита на кредитори;
8.институт на обезпечените.
Специалната част урежда отделни категории облигационни отношения , като ги подрежда по избраната от законодателя система, съобразно техните източници.Източници на обл.отношения са правопораждащите ги Юр.факти - / договорни и извън договорни източници /.Договорните са тези , които съдържат в себе си сделки / едностранна сделка или договор /.Извъндоговорни са тези , които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните източници са 3:
1.неоснователно обогатяване;
2.водене на чужда работа;
3.непозволено увреждане.
Източници на облигационното право - всички източници на ГП могат да бъдат и източници на облигационното право.Основният закон е ЗЗД , почти няма подзаконови актове.