1. Вещно право. Понятие, система, видове вещни права.

С термина вещно право се означават няколко неща:
1. Клон от правото (по конкретно от гражданското право), който обслужва статиката на гражданските правоотношения. Като част от тях - вещното право е уредено нормативно в страните, които имат граждански кодекс непосредствено след общата част. В България отсъствието на граждански кодекс е довело до разпокъсана уредба в отделни закони (ЗС, ЗДС, ЗОС и други), което създава проблеми при правоприлагането. Преди 1951 г. материята е била уредена в ЗИСС - акт, според някои автори, имащ кодификационен характер. Този закон (ЗИСС) има 325 члена и съдържа подробна уредба на основните вещноправни институти. Днес ЗС, след последните промени, има ограничено приложно поле и голяма част от материята се урежда от други закони.
2. Със същия термин се означава определена учебна и научна дисциплина, която се свързва с изучаването на правото на собственост и другите вещни права.
3. Със същия термин се означава определно субективно право, което спада към категорията на притежателните права.

Генезисът на съвременното вещно право е в Римското право, което е създало вещноправни институти, познати и днес на множество правни системи, включително някои от термините се възприети и днес.

Обект на вещното право
Обект на вещното право са вещите. В теорията се приема, че вещното право представлява правоотношение по повод на вещи. По своя характер вещните права са абсолютни. Това означава, че на носителя на вещното право противостои задължението на всички останали правни субекти да се съобразяват с неговите права. По това се различават вещното от облигационното право, тъй като при последното правнозадължено е лицето по облигационното правоотношение.

Вещните права следва да се отграничават и от правата върху интелектуалната собственост, които също са абсолютни, но нямат за обект вещ.

Субекти на вещното право
Субектите на вещното право са посочени в законодателството с оглед на правото на собственост в чл.2, ал.2 ЗС. Това са: държавата, общините, кооперациите и други юридически лица, както и гражданите. Изброяването е неточно, тъй като кооперациите са посочени като отделен вид ЮЛ. На практика всички субекти на ГП са субекти и на вещни права.
При вещните права е характерна една особеност - те са „нумерус клаузус” (ограничен брой, затворени от закона). Това означава, че в една правна система могат да съществуват само тези вещни права, които изрично са уредени в законодателството. Това е съществена разлика между вещните и другите притезателни права, сред които могат да се срещнат и „ненаименувани”.

Системата на българското вещно право включва следните видове вещни права:
1. Право на собственост. Това е абсолютно, неограничено вещно право. Конституцията в чл.17 разглежда правото на собственост в два аспекта – публична и частна собственост. Субект на публичната собственост могат да бъдат само държавата и общините, докато на частната – всички субекти, посочени в чл.2, ал.1 от ЗС. Правото на собственост се урежда основно в ЗС, но има отделни разпоредби и в други нормативни актове.
Освен правото на собственост нашата правна система познава и ограничени вещни права, които ЗС нарича още „вещни права върху чужда вещ”. Едно от тях е правото на строеж, уредено основно в чл.63-67 ЗС. В някои съчинения и актове се нарича още „супервиция”. Това е ограничено вещно право, което се състои в правната възможност едно лице да построи или придобие постройка върху чужд имот и да стане неин собственик. По начало собственикът на терена е собственик и на всичко построено върху него, освен ако не е уговорено друго. Това „друго” е правото на строеж. Именно то нарушава придобиването по приращение. Правото на строеж бе широко използвано (на практика единствено до 1990 г.), тъй като до тогава държавата напрактика отстъпваше само правото на строеж. Правото на строеж спада към т.нар. „стари вещни права”.
2. Право на ползване. Това е ограничено вещно право, абсолютно, но ограничено, както и правото на строеж по отношение на правото на собственост.
Неговата същност се състои в правото да се използват определени вещи или вещ и да се получават добивите от тях, без да се променят съществено. Правото на ползване елиминира приращението спрямо направените насаждения в имота. По начало тези насаждения принадлежат на собственика на имота, освен ако той не е уредил другиму право на ползване. Правото на ползване е познато от Римското право, а днес е уредено основно в чл.56-62 ЗС
3. Сервитутни права. Това са родова категория ограничени вещни права, наричани още "служещи". В миналото те са имали широко разпространение, но днес имат само ограничено приложно поле. При тези права винаги е налице един господстващ и един служещ имот. При това положение собственикът на господстващия имот може да си слущи със служещия с оглед използването на своя имот. Най-често срещан пример е правото на преминаване. Уредба – ЗС, ЗУТ и особено чл.7 от Закон за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). И сервитутните права спадат към старите вещни права.
4. Право на надстрояване и пристрояване. Това ограничено вещно право дава възмножност на неговия носител да надстрои или пристрои съществуваща сграда и да стане собственик на надстроеното или пристроеното. То е комплексно право и е уредено сравнително по-късно в законодателството. Уредва – ЗС и ЗУТ.

Всички тези вещни права са абсолютни, както правото на собственост. Ограничени са само по отношение правото на собственост, от което те произлизат.

В теорията се поставя под въпрос ипотеката като определено вещно право. Ипотечното право е прието като вещно в чл.23 от Закона за привилегиите и ипотеките ЗПИ (отменен). Ипотеката се приема за вещно право и в Френския граждански кодекс. Понастоящем разпоредбите на ЗЗД не допускат тълкуване, което да приема ипотеката като вещно право. Наистина при нея е налице право на следване, характерно за останалите права. Това ще рече, че ипотекарният кредитор винаги може да се удовлетвори предпочително от недвижимия имот независимо в чии ръце се намира.
Независимо от тази възможност като цяло ипотеката не се приема за вещно право, тъй като тя не дава възможност за характерната за вещното право фактическа власт върху вещта. Ето защо на този етап на законодателното развитие ипотеката трябва да се приема като вещно обезпечение.

Системата на вещните права не е уредена еднократно за неопределен период от време. В миналото българското право е познавало и други ограничени вещни права. Това е било правото на стопанисване и управление по чл.18 от Конституцията от 1971 г. и правото на кооперативно земеползване според примерния устав на ТКЗС от 1968 г.
Понастоящем тези права не се уреждат от законодателството, а самите нормативни актове са изрично отменени. Днес ЗДС и ЗОС в някои текстове използват термина „управление” относно държавни или общински имоти, но в този случай не се има предвид определено вещно право, а само конкретно проявление на правото на собственост.