19. Държавен горски фонд. Определение. Публична и частна държавна собственост върху гори. Правни форми за използване на държавния горски фонд (ДГФ)

ДГФ е съвкупност от всички земи и гори, собственост на държавата.
Член 7, алинея 1 ЗГор – „Държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините”.
Начин за упражняване на правото на собственост на държавата – като НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО в интерес на гражданите и обществото.
Изключителна държавна собственост - горите в защитените територии, определени за изключителна държавна собственост със Закона за защитените територии; островите по граничните реки; горите в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, семепроизводните градини, географските култури и дендрариумите (член 7, алинея 2 ЗГор), както и горите и парковете с национално значение (Рила, Пирин, Централният Балкан), природните резервати, определени със закон (член 18 КРБ). Тези гори не могат да бъдат обявени за частна държавна собственост.
Публична държавна собственост - горите и земите от ДГФ: *предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с отбраната и сигурността на страната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности; *в защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии; *включени в територии за културно-историческа защита по Закона за паметниците на културата и музеите, чието предназначение е определено с ПУП; *горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на РБ с изключение на островите по граничните реки, включително 200-метровата ивица по бреговата тераса на р. Дунав; *защитените горски пояси; *горите за защита на инженерно-технически съоръжения.
Частна държавна собственост - всички други гори и земи от ДГФ.
Правото на собственост се упражнява от Министъра на земеделието и горите. Изградена е система от органи, осъществяващи управлението и контрола за спазването на ЗГор. Държавната агенция по горите съобразно своите функции и задачи управлява и контролира: устройството и отчета на горския фонд; опазването на горите и земите от горския фонд; възпроизводството на горите в горския фонд; ползванията от горите и земите в горския фонд; строителството в горския фонд; финансирането на дейностите в държавния горски фонд; ловното стопанство (член 21 ЗГор). Това е националното управление по горите, към което има регионални управления (не съвпадат с административно-териториалното деление). Съществуват и държавни лесничейства (служителите са въоръжени). Съюз на ловците и риболовците в България.
Правни форми за използване на ДГФ – член 16 ЗГор (учредяване на право на ползване и сервитути);
Член 53 ЗГор - Ползването от горите и земите от горския фонд по смисъла на закона представлява добивът на дървесина и/или странични ползвания, както и разпореждането с тях. Ползването на дървесина от гори и земи от държавния горски фонд се осъществява по един от следните начини: по такси на корен; чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от склад; чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне на сечища; чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне изпълнението на дейностите, предвидени в лесоустройствените проекти за цели лесничейства или за части от тях; чрез концесия; от държавните лесничейства, които самостоятелно организират и изпълняват дейностите по добив и транспортиране.
Член 54 ЗГор - Концесия върху гори - държавна или общинска собственост се предоставя по реда на Закона за концесиите, съответно на ЗОС при спазване на изискванията на лесоустройствените проекти, като се допуска ползване на дървесина само в насаждения, в които е предвидено по лесоустройствен проект извеждане на възобновителни сечи с последващо изкуствено или издънково възобновяване.
Член 63 ЗГор - Ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, инертни материали, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина, са странични ползвания. Страничните ползвания за лични нужди са свободни и не изискват разрешение, докато страничните ползвания за стопански цели изискват разрешение и заплащане на определени такси.