19. Извънреден труд

Легално определение е дадено в чл.143 ал.1 КТ:

“Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време”.

Юридически белези

1. това е време, разполагащо се извън границите на редовното работно време, установено за конкретния работник /преди началото или след края, по време на обедните почивки и т.н./. Забранено е компенсирането на извънредния труд с почивка – с полагането на извънреден труд винаги се нарушава установената продължителност на работното време.

2. необходимо е да има волеизявление на работодателя или на съответния ръководител. То може да е предадено пряко – с разпореждане в писмена форма. С оглед идеята на извънредния труд – да се полага труд при нужди на производството /напр. при бедствия и т.н./ това условие следва да се тълкува поправително – разпореждането може да се издаде и след полагането на труда. Може обаче извънредния труд да се полага при мълчаливото съгласие на работодателя /т.е. той знае, че работникът полага труд извън установеното работно време/. Ако работодателят иска да се противопостави, той трябва да го направи с писмена заповед за преустановяване на полагането на извънреден труд.

Ако работник полага по своя инициатива извънреден труд, но без знание, че това е извънреден труд, и няма разпореждане на работодателя – не се полага извънреден труд. Ако в този период настъпи злополука това ще се счита за трудова злополука. Необходимо условие обаче е положеният труд да е бил в интерес на предприятието /наличието на интерес се преценява от работодателя/.

С извънредния труд се повишава продължителността на труда и това съответно води до преумора. Това от своя страна води до увеличаване на трудовите злополуки и до понижаване на производителността на труда. Ето защо КТ в чл.143 ал. 2 забранява извънредния труд. Извънредния труд е допустим само в изрично предвидените в закона граници.

І в чл.144 са изброени случаите, в които може да се полага извънреден труд – границите относно вида дейност.

т.1 за извършване на работа във връзка с отбраната на страната.

т.2 за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствените последици от тях.

т.3 за извършване на неотложни общественонеобходими работи по водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ /т.е. необходимо е наличието на авария/.

т.4 за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или други уреди /разликата с т.3 е, че тук се поправят самите машини, с които се работи/.

т.5 за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време – ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини или материали. /разграничение с ненормирано работно време – дали труд. правоотношение включва задължението да се довърши работата. Ако съществува такова задължение е налице работа при ненормирано работно време/.

т.6 за извършване на усилена сезонна работа – означава в рамките на това календарно време работата не може да се извърши без полагането на извънреден труд.

Възниква въпросът дали да се удължи работното време или да се постанови извънреден труд. Преценява се от работодателя, като трябва да се прецени дали условията не излизат извън законоустановените граници, тъй като извън тези граници извънредният труд е забранен.

ІІ времеви граници. “Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник не може да надвишава 150 часа.” /чл.146 ал.1/. В ал.2 на същия член са въведени ограничения за полагането на извънреден труд за една работна седмица; за един работен месец; за два последователни работни дни. Съгласно ал.3 тези ограничения не важат за случаите на т.1 – 3 /вж. горе/.

Страните могат да уговарят и по-малък максимален размер.
ІІІ граници по отношение на лицата. Недопустимостта в някои случаи е абсолютна, а в други е относителна. Уредено е в чл.247: “Не се разрешава полагане на извънреден труд от
т.1 на работници, които не са навършили 18 год. – т.е. на непълнолетните е абсолютно забранено да полагат извънреден труд.
т.2 ...............
т.3 ................
т.4 трудоустроени работници освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи – т.е. необходимо е съгласно становището полагането на извънреден труд да не се отразява неблагоприятно на работника; има относителна забрана.
т.5 работници, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие - т.е. отново има относителна забрана; съгласието на работодателя за продължаване на образованието не е необходимо.

чл.147 ал.2 “Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите на чл.144 т.1-3 от работници, за които е установено намалено работно време поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия”. Забраната тук е да се полага извънреден труд в същите вредни или специфични условия, т.е. работникът може да полага извънреден труд по друго труд. правоотношение.