19. Професионално заболяване

Правната уредба на професионалното заболяване /ПЗ/ като ОСР се съдържа в КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести- 2001г.; Списък на професионалните болести – 2001г.
Професионална болест – чл.56/1/КСО е заболяване, което е настъпило, изключително или предимно от въздействието на вредните фактори на работната средна или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести, вредните фактори на работната среда са външните условия, при които осигуреното лице полага труд си. Например: продължителна работа при йонизиращи лъчения /добив на уран/. Вредните фактори на трудовия процес са свързани с изпълняваната работа, напремер: работа при системно напрежение, работа при шум над 85 децибела и други. За професионална болест съгласно чл.56/2/КСО може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено, основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице и е причинена трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Следователно професионалното заболяване е вид заболяване. То има всички белези на общото заболяване. Като всяко общо заболяване и ПЗ е нарушение на функциите на органи или системи на човешкия организъм, поради невъзможността му да се пригоди към работната среда. Настъпването на ПЗ се обуславя от предразположението на организма на осигуреното лице на въздействието на вредните фактори и на работната среда или на трудовия процес.
Външната среда, към която организмът на осигуреното лице не може да се пригоди при ПЗ е работната среда, където осигуреното лице осъществява трудова дейност. Условията на труда, които съдържат съответните вредности и опасности за живота/здравето или работоспособността на осигуреното лице предизвикват настъпването на ПЗ са нормални от гл.т. на съвременните научно-технически постижения за извършване на съответната работа и условията за нейното здравословно извършване. На даден етап от постиженията на науката и техниката и на равнището на здравословни условия на труда тези вредности са непреодолими и в този смисъл неизбежно съпътстват условията на труда и са част от него. Въздействието на вредните фактори на работната среда върху организма на осигуреното лице, което води до ПЗ като правило е продължително.
По отношение определянето на ПЗ в света съществуват 3 системи!
1. Система на листата. При нея ПЗ са изброяват в специален списък, за ПЗ се признават само заболяванията включени в списъка. Това обстоятелство създава еднаквост, точност и яснота в отделните конкретни случаи. Обаче редица заболявания, невключени в списъка, не могат да бъдат признати за ПЗ. Тази система се прилагаше б РБ до 31.12.1999г.
2. Система на легалната дефиниция. Законодателят създава легално определение на понятието ПЗ. Определянето на конкретните ПЗ изисква съпоставяне с елементите на законоустановеното понятие. По тази система всяко заболяване може да бъде признато за ПЗ, ако се установи, че е причинено от въздействието на вредности, присъщи на условията на труда и на условията, при които се изпълнява, от осигуреното лице, възложената му работа. Тази система е известна още като Система на доказване. Възлага се тежестта на доказване на наличие на причинна връзка между заболяването и вредности и опасни фактори на работната среда на пострадалото от заболяването осигурено лице. Това обстоятелство е свързано с разходи и създава трудности на осигуреното лице при прилагането й. Съдът трябва за всеки отделен случай да назначава медицинска експертиза, която рядко води до положителни резултати за осигуреното лице. Тази система се прилага в САЩ и редица страни от Латинска Америка.
3. Смесена система /комбинирана/. Тя съчетава легалната дефиниция на ПЗ с примерен списък на ОЗ. За заболявания включени в примерния списък съществува презумпцията за техния професионален характер /В РБ -28 болести в списъка, в Германия - 65/. Въз основа на легалната дефиниция може да се доказва от пострадалото лице професионалния характер на всяко друго заболяване извън списъка. Тази система съчетава предимствата на първите две системи, а именно сигурността и лекотата за установяване на ПЗ от системата на листата и възможността да се преодолее нейната ограниченост за заболявания, невключени в списъка, но причинени от въздействието на вредните фактори на работната среда. Тази система се прилага в ЕС, Бразилия, Япония, а в РБ от началото на 2000г.
В Списъка на професионалните болести се включват 6 групи ПЗ и професионални фактори, причиняващи заболяване:
1. включва заболявания, предизвикани от химични фактори. Например: отравяне с олово. Това заболяване е известно като “сатурнизъм” и има Конвенция на МОТ за забрана на химически препарати, водещи до сатурнизъм.
2. включва заболявания от физически фактори и пренапрежение. Например: пренапрежение на гласовите връзки – среща се при оперни певци, учители и др.
3. включва заболявания от въздействие на прахове и алергии. Например: силикоза, предизвикана от продължителна работа с прах, съдържащ свободен кристален силициев двуокис над пределно допустимите количество.
4. включва заболявания, които са инфекциозни или паразитни. Например: вирусни заболявания, предизвикани от работа, свързана със заразно болни лица.
5. включва професионални злокачествени заболявания за всички дейности, свързани с експозиция на азбест, химични канцерогени, радиоактивни лъчения.
6. включва кожни заболявания, причинени от физически, химически или биологични агенти, невключени в други раздели на списъка.
Правното значение на списъка на професионалните болести се състои в това, че заболяванията изброени в него се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай трябва да се установи, че то е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на конкретната работна среда или на конкретната работа. Причинната връзка между ПЗ и вредните фактори на работната среда или вредното въздействие на трудовия процес се установява като се следва съответното производство. Установяването на ПЗ протича на няколко етапа:
1. Съобщаване и проучване на ПЗ. Лекарите и стоматолозите при всички случаи на съмнение за ПЗ имат задължението да известят съответното ТП на НОИ в срок до 24 часа от момента на установяване на съмнение за ПЗ. След получаване на известието ТП на НОИ е длъжно в 3 дневен срок да открие досие за ПЗ. В този случай директора на съответното ТП на НОИ е длъжен да издаде писмена заповед за извършване на проучване за ПЗ. Проучването се извършва от комисия, определена от директора на съответното ТП на НОИ. В състава на комисията се включват представител на НОИ /председател/ и членове – специалисти по трудова хигиена, както и представители на РД и Р/С. в проучването могат да участват заболялото лице/наследниците му.
Проучването има за цел да установи факторите на работната среда и трудовия процес в предприятието, в което е работило осигуреното лице, ако има такива, както и други данни, необходими за потвърждаването/отхвърлянето на професионалния характер на заболяването.
За обективното изясняване на заболяването осигурителят има задължението да представи на комисията по проучване в срок до 30 календарни дни всички документи, свързани с условията на труда и здравословното състояние на осигуреното лице. Комисията по проучване е длъжна да състави протокол за извършване, проучване на съмненията за ПЗ в 10 дневен срок от представяне на известието за ПЗ. Протоколът за проучване се изготвя в 4 екземпляра – един за НОИ, един за картотеката на медицинското експертно досие, един за осигурителя и един за осигуреното лице. Картотеката за медицински експертни досиета е длъжна да образува медицинско досие в 3 дневен срок и да го изпрати на ТЕЛК.
2. Потвърждаване/отхвърляне на ПЗ. След проучване на медицинското досие ТЕЛк е длъжна в 40 дневен срок да вземе решение за потвърждаване/отхвърляне на ПЗ. За тази цел ТЕЛК е длъжна да извърши клиничен преглед на лицето да проучи данните от медицинското досие и допълни събраните от нея доказателства. ТЕЛК издава решение за ПЗ за срок до 3 години. Екземпляри от решението на ТЕЛК се представят на съответните ТП на НОИ на осигурителя и на осигуреното лице.
3. Този етап не винаги е налице и се състои в обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Решенията на ТЕЛК подписани с особено мнение на някои член от състава й се изпращат и разглеждат от НЕЛК.