18. Преждеползване. Принудителна лицензия.

Освен ограниченията в чл. 20 има и други.
1. Право на преждеползване - чл. 21 ЗП: Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем. Въвежда се ограничение в изключителното право на патентопритежателя по съображения за справедливост в полза на трети лица, които вече използват или са подготвили за използване обекта.
1.1. Проблемът. Става дума за един справедлив баланс: ако някой изобрети или придобие нещо и започне да го експлоатира, но не го е заявил и го пази в тайна, а друг изобрети същото и го заяви, първият няма изключителни права - патент получава първият заявител. Въпросът е, че този, който няма патент, е изпреварил в технологията. Може да е справедливо да се забрани използването на произведението, но може да се позволи използването и след регистрацията. Въпросът е правилно ли е да спрем първия или дори той да е в нарушение; още повече, че той може да е добросъвестен - напр. да е правил справки до един момент и да е установил, че няма защита. На първия трябва да се признаят някакви права - да не е в нарушение. Преждеползването не е уредено в конвенция, но всички законодателства го уреждат (уредба само във вътрешното право).
1.2. Предпоставки по чл. 21:
1) От значение е датата на заявяване - закрилата започва да тече от тази дата, след тази дата лицето ще е в нарушение.
2) Лицето трябва да е добросъвестно. Само при това условие е допустимо да се допусне право на ползване наред с изключителното право на патентопритежателя. Добросъвестността според Е. Марков означава да не е в нарушение и да не е придобил технологията по пиратски/престъпен начин - да е постигнато почтено или да е придобито почтено. Според Е. Марков вариантите са два: 1) лицето само е изобретило технологията; 2) лицето е платило да му се разработи (да е закупил изобретението).
3) Лицето е започнало да използва изобретението или полезния модел или е направило необходимите приготовления (набавено е оборудване, подготвят се кадри и т.н.).
При тези предпоставки лицето може да използва изобретението в същия обем.
1.3. Използване в същия обем. Това означава да задължим лицето да използва изобретението в същия обем, но напр. при подготовка това ще означава същия обем подготовка. Според Е. Марков идеята на закона е да няма неоправдано увеличаване на производството (да не би лицето, скрито зад чуждия патент, да извлече прекомерна полза).
1.4. Начин на придобиване и правна природа - две становища:
1) Производно от патента и почива на законна лицензия.
2) Оригинерно. Това разбиране е възприето в закона правопораждащ юридически факт е правомерното използване или приготовленията за използване. Фактическото състояние обаче се превръща в правно едва с издаването на патента, защото той поражда юридически монопол в полза на патентопритежателя - правото се поражда, за да предотврати отнемане на възможността за използване, а не защото е производно от патента.
Правото може да е по-ограничено от претенциите по патента (използването се отнася само до някои признаци).
2. Право на послеползване. То е подобно на преждеползването. “Междуползване” е по-точно. Патентът трае 20 г. (правото съществува 20 г.), но ако се плащат годишните патентни такси. Ако не се плащат такива такси, правата се прекратяват и изобретението става публично достояние - всеки може да експлоатира технологията. Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост създава една възможност: ако някой пропусне заплащането на ежегодната такса, има срок от 6 м., в който ако се плати в по-голям размер, правата се възстановяват (възобновяват). Послеползването е уредено в чл. 22: Лице, което след прекратяване действието на патента е използвало патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, ал. 2. В стария ЗП нямаше такова право. Патентът по някакъв начин не е съществувал, но с плащането започва да съществува с обратна дата. Срещу послеползвател патентопритежателят обаче няма защита.
3. Какво представлява преждеползването (послеползването).
1) Преждеползването е непрехвърлимо право или доколкото се сключват някакви сделки с преждеползването, това става заедно с предприятието, в което е внедрено, или част от него - чл. 23: Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнали, и могат да се упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие.
2) Спорен е въпросът дали това е право или не е. Ако е право, то не е абсолютно. Преждеползването може да се противопостави само на патентопритежателя, следователно това е относително право. Според някои това е едно възражение - може да се противопостави само срещу патентопритежателя и само ако предяви някаква претенция, следователно това е едно пресекателно възражение. В какъв смисъл възражение: възражението в процеса обикновено е факт; в материалноправен смисъл възражението е насрещно право срещу патентопритежателя. Според Е. Марков това е едно възражение, но в материалноправен смисъл, право на възражение (възраженията в материалноправен смисъл са насрещни права); не е ли всяко ограничаване на патента едно възражение срещу патентопритежателя.
4. Принудителна лицензия.
4.1. Уредба. Правото е уредено н чл. 32 ЗП въз основа на препоръката на чл. 5, ал. 2 ПК. Парижката конвенция предвижда, че държавите могат да предвидят такава мярка (обикновено административна, но в някои страни е съдебна) срещу някои действия на патентопритежателя.
4.2. Проблемът. Това отново е ограничение в правата на патентопритежателя. Правата върху обекти на интелектуалната собственост са с изключителен характер - имат един титуляр и на всеки друг правен субект е забранено да се разпорежда с тях. Отдавна се смята, че това право на патентопритежателя, наречено “частен монопол”, е твърде неограничено. Правото върху определено изобретение може да е прекалено “силно” - съществува опасение, че абсолютното право на патентопритежателя може в някои случаи да бъде опасно, напр. едно изобретение за изхранване на населението или животоспасяващо лекарство, но патентопритежателят не иска да го произвежда или го произвежда в много малък обем. Не е оправдано патентопритежателят да използва правото си само като забранява на всички други да използват патентования обект. Затова много държави използват възможността по Парижката конвенция, за да не се позволи злоупотреба с право - въвеждат принудителна лицензия. “Лицензия” означава “разрешение” - има противоречие: лицензията е нещо, което патентопритежателят дава доброволно, а в случая е принудително.
4.3. Според чл. 32, ал. 1 издаването на принудителна лицензия е възможно при три фактически състава, алтернативно дадени:
1) В срок 4 години от подаване на заявката или 3 години от издаване на патентапатентопритежателят да не е използвал патента - прилага се срокът, който изтича по-късно. Защо има два срока: има голяма разлика между заявката за патент и издаването на патент (производството по издаване на патента е продължително и обикновено по-късият срок изтича по-късно). Въпросът е какво точно означава “използване” - дали патентопритежателят трябва да прави всичко по чл. 19. Според Е. Марков “използване” е некоректно употребено - да не заяви желание да го използва, по-скоро “разпореждане” (напр. да даде обяви в два вестника, че е готов да предостави изобретението). Според М. Павлова патентованият обект трябва да не е използван по нито един от начините, уредени в чл. 19.
Патентопритежателят не може да попречи на даването на лицензия с доказване на уважителни причини за неизползването.
2) В посочените срокове изобретението не е използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар освен ако има уважителна причина. Възможно е патентопритежателят да произвежда, но да не се купува. Задоволяването на пазара е спорен въпрос. М. Павлова: основанието е оправдано да се прилага, когато обектът има голямо значение за задоволяване на обществени потребности, но не е използван в достатъчна степен без уважителни причини (напр. патентопритежателят иска да поддържа по-високи цени).
3) Обявено национално извънредно положение. На това основание ще се предостави принудителна лицензия, когато използването на обекта се налага за задоволяване на обществени нужди в резултат на извънредните обстоятелства. Срокът е, докато трае това положение.
М. Павлова: има още едно основание в чл. 32, ал. 3: Принудителна лицензия може да се предостави в полза на патентопритежател, чието изобретение влиза в обхвата на друг патент, ако притежателят му отказва да предостави лицензия при справедливи условия - за да не се пречи на използването на допълнителния патент (не е възможно без разрешение на притежателя на главния); справедливи условия - достатъчно възнаграждение.
4.4. Процедура.
1) Административен акт за принудителна лицензия се издава от ПВ по молба на всяко заинтересовано лице.
2) Искането се разглежда от отдела по спорове - чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗП.
Принудителна лицензия за секретен патент - чл. 32, ал. 8.
4.5. Молител (съобр. чл. 32, ал. 3):
1) Всяко заинтересовано лице. Няма ограничение спрямо субектите - физически и юридически лица, български и чуждестранни. Трябва да има интерес да използва обекта за търговска дейност (извън случаите на чл. 20, когато използване е допустимо въпреки патента).
2) Молителят трябва да може да започне производството (да използва изобретението) - чл. 32, ал. 2: Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия. Трябва да се преценят конкретните възможности на молителя към момента и следващите две години (с оглед на изискването на ал. 5). Лицето трябва наистина да започне да използва изобретението в едногодишен срок, иначе лицензията се прекратява и не може да се възстанови.
3) Лицето, което иска принудителна лицензия, не трябва да е в нарушение (първо трябва да се поиска издаването на принудителна лицензия) - чл. 32, ал. 6.
4.6. Принудителна лицензия:
1) Може да бъде само неизключителна - чл. 32, ал. 4, изр. 1.
2) Учредява се без срок (с изкл. на чл. 32, ал. 3).
3) Възмездна - от чл. 66: Споровете за размера на възнагражденията при предоставяне на принудителна лицензия се решават от Софийския градски съд. Принудителната лицензия се заплаща от молителя на патентопритежателя така, както щеше да се плати, ако бяха сключили лицензионен договор. Въпросът е кой ще определи цената, според Е. Марков това ще е съдът. Ако е възможно да се постигне съгласие, възнаграждението се определя от лицензополучателя и патентопритежателят, ако не - от съда.
4) Възниква лицензионно правоотношение - неизключително право на лицендополучателя да ползва обекта в определените граници и задължение на патентопритежателя да не пречи, да защитава обекта от нарушения. Не е уредено задължение на патентопритежателя за съдействие, но трябва да възникне, след като има възнаграждение.
5) Прехвърляне на принудителната лицензия - чл. 32, ал. 4, изр. 2: Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението - предмет на такава лицензия.
4.7. Има особени принудителни лицензии с други страни по двустранни търговски споразумения; България има такива със САЩ и ЕС (в областта на фармацията).
4.8. Прекратяване - чл. 32, ал. 5: Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението. Прекратяването се постановява от същия орган (чл. 55, ал. 2, т. 2) след сезиране от патентопритежателя. Прекратяване има и при изтичане на срока на патента, отказ, обявяване за недействителен.
4.9. У нас няма случаи на принудителна лицензия. В други държави се издават, но много малко (около 30 случая в целия свят). Всъщност смисълът е в едно предупреждение към монопола на патентопритежателя - да не злоупотребява. Първите принудителни лицензии са срещу Рокфелер: установява монополно ниски цени, разорява дребните рафинерии и ги купува на безценица - задължен е бил да предоставя безплатно цялата документация за патентованите му технологии на всеки, който пожелае, можел е всеки да ги експлоатира (крайна мярка, по-късно е забранена).
Лицензията е ограничение на правата на патентопритежателя. Въпросът е спорен: 1) лицето вместо да сключи договор за лицензия иска принудителна лицензия; 2) патентът е едно право, а се третира като задължение - чл. 32 установява задължение за упражняване на правата, макар и не в пълна степен: може да се отиде към злоупотреба с права (според Е. Марков ако се добави към фактическият състав, че неупражняването е злоупотреба, исканията ще бъдат удовлетворявани много по-лесно).