18. Вина на длъжника. Дължима грижа.

Вината и уредена в чл.11 НК , където се дава легална дефиниция за формите на вината. Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал на стъпването на тези последици.
(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.
В областта на Наказателното и Гражданското право съществуват множество теории за вина.
1.Първата група теории за вината са т.нар.психологически теории за вина.Те обясняват вината като реално съществуващо психологическо отношение.Вината е психологическо отношение на длъжника за извършеното от него неизпълнение или увреждания и последиците от тях.
Форми на вината – пряк и косвен умисъл.При прекия – дееца съзнава факта на непозволено увреждане.При косвения – длъжника съзнава , че ще предизвика това , но без да го цели.При непредпазливостта – се съзнава възможността да настъпи неизпълнение или деликт , но лицето се стреми да избегни това.При небрежността – лицето не съзнава , че е възможно да причини непозволено увреждане , но е било длъжно да предвиди това.При небрежността няма реално психологическо отношение.
2.Втора група теории за вината е т.нар.регулационна теория / относителна / - тек се изоставя схващането , че вината е психологическо отношение.Счита се , че вината е липса на дължимо психическо отношение.Законът изисква едно лице да прояви психическо отношение.
От гледна точка на частното право господства относителната теория за вина.
Когато има неизпълнение законът презумира и наличието на небрежност у длъжника.За да докаже презумцията за вина длъжника трябва да докаже , че е проявил дължима грижа.Ако длъжника докаже случайно събитие – обратното , презумцията остава да действа – чл.63(2) ЗЗД - Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.