18. Работно време

Работното време е един от съществените и важни институти на ТрП. То произтича от същината на престацията на работника спрямо работодателя-времето през което работника отдава работната си сила, а работодателят я използва за целите на производството. За да може работната сила да се възпроизвежда са необходими периоди за отдих, почивка, сън и т.н. Работното време е екстензивната мярка на труда и това е един от съществените белези на трудовата функция

Правна характеристика:

Работното време е мярка за определяне на дължимия труд по трудовото правоотношение и показва неговата разтегнатост във времето. То се регулира от д-вата, като причината за това е да не се стига до прекомерна експлоатация на работната сила и от там до опасност за здравето и живота на работника. Съществуват два подхода:

· императивно фиксиране на работното време-чл.305ал3. Работното време на непълнолетните не може да надвишана 35 часа седмично, по 7 часа на ден.

· продължителност на времето за което работникът е длъжен да отдава работната си сила. С чл.136 е въведено максимално работно време.

Възможно е колективно и индивидуално договаряне на работното време м/у работника и работодателя. Може да се договаря е непълно работно време. Работното време се измерва с физически единици във времето-работен ден, работна седмица-чл136ал1КТ и в някои по-изолирани случаи- работен месец /за транспорта/. Съществува и работна година-за научно-преподавателския състав във ВУЗ-овете.

Работния ден, работната седмица се различават от астрономическите такива, т.е. това не е календарно отчитане , а времето на отдаване на работна сила. Работното време дава облика на съдържанието на трудовото правоотношение.

В Тр.П работното време се разглежда от няколко страни: мярка на труда; елемент от съдържанието на трудовото правоотношение; институт.

Като мярка на труда- работното време се характеризира с единици, определени от законодателя за неговото отчитане. Работното време съвпада с астрономическото само по отношение на работния час. Работното време е нормативно установено и показва разтегнатостта на труда.

Като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение работното време е юрид.задължение на работника. Състои се от определени действия, които работникъттрябва да спазва по отношение на неговото начало, край и прекъсване. То е лично задължение, произтичащо от личния характер на трудовото правоотношение. То е важна част от задължението на работника да спазва трудовата дисциплина и е изрично установено в чл.126КТ-по позитивен начин. По негативен начин задълженията на работника са формулирани в чл.187КТ-изброяват се редица нарушения, т.е. какво не може да се прави.

Като правен институт работното време е съвкупност от правни норми, които определят неговия предмет, съвкупност и обособеност. Правната уредба е в гл.7 раздел1,2КТ; подзаконови актове- Наредба за работното време, отпуските и почивките; специални закони - ЗМВР, ЗСВ, ЗОВС и указите на бившия държавен съвет.

Работното време трябва да се отличава от някои други правни категории, които го наподобяват:

· от трудовия стаж-той включва и времето през което работникът не е работил /почивки, празници/ или въобще не е имал трудово правоотношение, напр. за времето когато е бил осъден с влязла в сила присъда.

· от почивките и отпуските-почивката е период, в който работникът не е длъжен да работи; отпуската е период, в който работникът е освободен от изпълнението на трудовите си задължение без да е прекратено трудовото правоотношение.

Видове работно време

Класификации-според различни критерии.

1.Според съотношението с това което е установено в трудовото законодателство се различава: редовно работно време и извънредно. Правно значимият белег е съвпадането на работното време с предварително установеното в трудовите закони. Работното време е това, което е отноачало установено между страните, като обичайно дължимо. Извънредното работно време всъщност е превишаване на обичайно дължимото работно време.

2.От гледна точка съотношението на работното време с това което е уставновено в трудовото правоотношение и нормативните актове е:

Пълно-това е работното време, което съвпада с нормативно установеното в закон, подзаконов нормативен акт или колективен трудов договор. Пълното работно време се разделя на нормално, намалено и удължено. а/Нормалното работно време е установено в законодателството за всички работници и служители. То е установено без оглед категорията на работниците за цялата страна. Негативна формулировка – това е работното време за всички категории служители, за които няма предвидено специално работно време.б/ Работното време може да се определи и в по-малък размер/намалено/. То е в по-малък размер от нормалното. То може да бъде установено от закона/напр.за непълнолетни 35 часа седмично/ или от акт на МС/Наредба за определне на видовете работи, за които се установа намаленото работно време -за работа при вредни условия/. в/удължено-това е работно време с продължителност по-голяма от нормалната. До 1989г. това е забранено. Става с писмена заповед на работодателя и има законоустановени граници-чл136а,ал2,3КТ: Не може да е повече от 10 часа за работници, които работят при нормално работно време и 1 час на ден за работници на намалено работно време; Не може да продължи повече от 60 работни дни годишно; могат да бъдат максимум 20 последователни дни. Когато работното време е било удължено работодателят е длъжен да компенсира работниците. В следващите 4 месеца той следва да намали работното време в съответствие с удължаването. Ако работникът напусне или бъде уволнен преди компенсирането разликата се заплаща като извънреден труд-чл.136а, ал5 КТ. Особен режим за удълженото работно време на някои категории работници. Препраща се към режима на извънредния труд. Удължаването на работното време на непълнолетни, бременни и майки с деца до три години дори и с тяхно съгласие е императивно забранено. Съществува и относителна забрана за майки с деца от 3 до 6 години, майки, грижещи се за деца инвалиди, работници и служители, които продължават обучението си без да се откъсват от производството, като в тези случаи удължаването се прави със заповед. Добре е да се съгласува с представитери на работниците, това не са синдикати, а избрани от ГС на работниците представители. Работодателят е длъжен да уведоми Инспекцията по труда за удължаването на работното време.

Непълно –чл138КТ бива два вида: а/което се установява по едностранната воля на работодателя и б/което се установява по двустранната воля ня страните. а/ Непълното работно време може да бъде установено само с предварително съгласие на работника. Целта му е да не се пристъпва към уволнение и да се запази работната сила. Законодателят позволява работодателят да установява едностранно работно време до ½ от законоустановеното работно време. Установяването става със заповед за цялото предприятие или само за отделно звено. Максималната продължителност е не повече от 3 месеца годишно. б/ непълно работно време може да бъде установено и по взаимно съгласие на страните като обаче е необходима посмена форма за действителност.

Възможни са и други разделения:

а/ Дневно и нощно работно време като с чл.140 законодателят е установил продължителността на нощното работно време, което е по-малко от дневното. Въведена е и забрана за въвеждане на нощно работно време за определена категория лица - абсолютна за непълнолетни, бременни, майки с деца до 6 години....140,4,; относителна - за майки с деца от 3 до 6 години, майки, грижещи се за деца инвалиди, работници и служители, които продължават обучението си без да се откъсват от производството. С Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения е въведено допълнително възнаграждение за нощен труд.

б/ Според начина на установяване работното време бива с фиксирани граници и плаващо работно време. Фиксирано-границите се определят предварително от работодатяля, които установява периода през който всички трябва да са на работа. Ненормиран работен ден съгласно чл.139аКТ е въведен за работници и служители, които садлъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

в/ Същинско работно време-което е предвидено за пряко и непосредствено изпълнение на трудовите задължения; и време на разположение-това е времето през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя и в готовност да пристъпи към изпълнение на трудовите си задължения.

г/ Дежурство-форма за организиране на същинското работно време. Това поначало не е редовно работно време за работника, но той е задължен да работи поради възниквалата необходимост от това.