18. Трудова злополука

Първи опити за признаване на материални обезпечения на Р/С, пострадали от трудова злополука /ТЗ/ намират място в гражданското отговорност, но тя не е форма на обществено осигуряване. Гражданската отговорност като начин за обществено осигуряване на Р/С. Пострадал от ТЗ, се прилага в Англия и Франция, където започват да се развиват капиталистическите обществени икономически отношения. Фактическият състав на договорната и деликтната гражданска отговорност, съдържаща обективни и субективни елементи.
Обективен елемент – имуществени и моралани действителни вреди/пропуснати ползи, които понася пострадалия Р/С.
Субективен елемент – укоримото поведение на причинилия вредите – той поема вината. Доколкото успехът на обезпечителния иск на Р/С зависи от установяването на виновното деяние на РД, дотолкова, поради недоказване на вината, искът остава непризнат. Често ТЗ в предприятията се дължат на намалени предпазни мерки, което може да се вмени във вина на РД, но злополуките се дължат и на условията на труда, при които вниманието на Р/С значително намалява. Това обстоятелство е давало повод на съдиите да постановят решение, съгласно което настъпването на ТЗ се е дължало на вина на самите работници.
В началото на ХХ век законодателствата на Англия, Франция и Русия въвеждат презюмирана вина на РД, т.е. изискването да докаже, че не виновен за настъпилата ТЗ, и че тя се дължи на случайно събитие или на непреодолима сила, или е по вина на самия Р/С. тогава вината на РД не е обективна, а презюмирана. Такова законодателно решение на въпроса за вината е повишаване вероятността за успешно упражняване от страна на Р/С на обезщетителния си иск срещу РД. Заедно с това то е съдържало в себе си елементи на по-организирана защита на труда. Въпреки тези страни, презюмираната вина на РД не е довела до очакваните от законодателя резултати.
Непосредствено след настъпване на ТЗ се с съставял полицейски протокол, с който се е констатирало, че е станала случайна/ по вина на Р/С. впоследствие, ако Р/С предостави иск в съда и е представян предписания протокол, и имайки доказателствена сила, този документ е осуетявал иска за обезщетение. Гражданската отговорност, бидейки индивидуалната отговорност, е насочена да обезщети дали даден Р/С е пострадал от ТЗ.
Общественото осигуряване се изгражда върху принципа на обезпечаване чрез наличие на предварително внесени осигурителни вноски, чрез начина на разпределението им като тежест за покриване на последствия, настъпили от осигурения риск.
Гражданската отговорност е насочена за обезщетяване на Р/С за причинените им вреди, резултат от настъпила ТЗ, и тя не може да се отнесе към категорията на общественото осигуряване. Тя е само начин за обезщетяване на Р/С, пострадали от ТЗ.
Според теорията за професионалния риск – поради характера на работата, която е потенциален източник на опасност, върху РД пада задължението да осигури за своя сметка, срещу социалния риск ТЗ и професионално заболяване Р/С. това е така, тъй като РД, комуто се предоставя работната сила, е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд. След като не е осигурил такива условия върху него пада отговорността да обезщети Р/С /членовете на семейството на Р/С/ при настъпилия риск ТЗ/професионално заболяване/ПЗ/.
С осигуряването срещу ТЗ и ПЗ, чрез внасяне на осигурителни вноски в осигурителния фонд, то РД прехвърля задължението си върху осигурителния фонд да обезщети Р/С при настъпил риск ТЗ/ПЗ. Задължителното осигуряване за риска ТЗ за първи път е уреден законодателно през 1884г. в Германия. В РБ за първи път задължението за осигуряване на Р/С за риск ТЗ, където осигурителните вноски са за сметка на РД е въведено през 1918г. със Закона за осигуряване на работещи и служещи в случаите на злополука и болест.
Чл.55/1/КСО определя понятието ТЗ – Всяко визирано увреждане на здравето, станало през време и във време или по повод на извършената работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което увреждане е причина за неработоспособност/смърт.
Признаци, характеризиращи ТЗ:
1. увреждане на здравето на осигуреното лице;
2. внезапен и случаен характер на увреждането;
3. причината, предизвикала увреждането;
4. вредоносен резултат;
5. причинна връзка.
Увреждане - нарушаване целостта на отделните органи/системи на организма на осигуреното лице, в резултат на което е нарушило нормалното протичане на процеси в организма. То може да засяга физическото/психическото здраве. Увреждането се дължи на внезапния характер на събитието, имащо случаен характер и/или еднократно проявление. Обуславя се от стеклите обстоятелства, предизвикани от природни бедствия или от други независещи от лицето обективни обстоятелства, или предизвикани от осигуреното лице, или от други лица.
Увреждането на здравето се предизвиква от външен за него причинител: въздействието на работната среда и най-вече на оръдия и предмети на труда. Увреждането може да се предизвика от:
а) механично въздействие – удар;
б) термично въздействие – изгаряне, топлинен удар;
в) химическо въздействие /киселина/;
г) електрическо въздействие – поразяване от електрически ток;
д) психично въздействие – стрес, уплаха;
е) радиационно въздействие – облъчване.
Внезапният характер на увреждането на здравето е разграничителен белег между ТЗ и ПЗ: при ТЗ увреждането е внезапно, от външен за лицето причинител; ПЗ настъпва от продължително въздействие на вредните фактори на работната среда/продължителното въздействие на трудовия процес.
Увреждането на здравето трябва да е станало през време/във връзка с извършваната работа. Като професионален риск ТЗ се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата преди всичко по трудово правоотношение. Изискването на законодателят увреждането да е настъпило през време на работа значи да се е случило през работно време; във връзка с извършваната работа – както на ефективна работа, така и на спомагателни и заключителни действия от страна на осигуреното лице. Ирелевантно е мястото, където се извършва тази работа.
Увреждането да е настъпило по повод на работата- осъществяване на действия, извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но имащи съдействащ характер за изпълнението й. Например: преобличайки се Р/С се подхлъзва и уврежда здравето си. Не е допълнителен признак на ТЗ увреждане на здравето по време на всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Няма самостоятелно значение сред другите признаци на понятието ТЗ.
Важна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на предприятието.
Вредоносен резултат – резултатът на увреждането т.е. настъпилата временна неработоспособност/инвалидност/смърт. Увреждането, което не е довело до вредоносен резултат, не е ТЗ. Причинна връзка – вредоносният резултат е настъпил през време/във връзка или по повод на работата, в резултат на внезапност и да не е предизвикан от общо заболяване.
Приравнени към ТЗ са уврежданията на здравето, довели до временна неработоспособност/ инвалидност/смърт.
1. предвижване от мястото на живеене до мястото на работа /традиционния път, по който се пътува/.
2. предвижването до и от работното място, до и от мястото, където осигуреното лице ха храни. Предвижването да е през работен ден, през времето на почивка за храна.
3. отиване/връщане от/до работното място до/от мястото за получаване на трудово възнаграждение.
Злополуката като факт и квалификацията и като “трудова”, става по административен/ съдебен ред. Установяване - декларира се пред ТП на НОИ в района, в който осигурителя е регистриран; РД прави декларирането; срок- до 3 дни от настъпване на злополуката, ако осигурителят не стори това, то и пострадалият/наследниците ми /в срок до 1 година/ могат да декларират това.
След декларирането – разследване на злополуката: ТП на НОИ заедно с Областната инспекция на труда. Пострадалият присъства, а ако не може близките му.
Задължително се разследва:
а) всяка злополука със смъртен изход;
б) всяка злополука, причинила увреждане на здравето на трима или повече Р/С;
в) всяка злополука, за която има основание да се предположи, че ще доведе до инвалидност.
ТП на НОИ може по свое усмотрение да разследва и други злополуки, освен трите вида. Разследването трябва да установи причини/обстоятелства за настъпване на злополуката; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на увреждането и дали злополуката е трудова,
Съставя се протокол, отразяващ факта “злополука”, обстоятелствата за настъпване. Протоколът е официален документ, доказващ установените в него факти до опровергаването им. Екземпляр се изпраща в ТП на НОИ, на осигурителя РД, на пострадалия/наследниците му при смърт.
За всяка злополука в ТП на НОИ се съставя досие. Там се подреждат всички данни за злополуката и пострадалия.
Оценъчното производство се състои в определяне на правната квалификация на злополуката като “трудова”. Става по административен ред – от длъжностното лице на ТП на НОИ, определено със заповед на директора. Длъжностното лице проучва досието и документите по него, издава разпореждане, с което (не)признава злополуката за “трудова”. Разпореждането се изпраща на осигуреното лице и на осигурителя, в 7 дневен срок от издаването му. Разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица /осигурител, пострадал/ в 14 дневен срок от получаването му пред Окръжен съд, по реда на ЗАП.
Съдът установява само факта на злополуката. Характерът й като “трудова” се определя от длъжностното лице, определено от директора на ТП на НОИ.