17. Защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията

Административните органи осъществяват своите действия чрез издаването на административни актове и чрез извършването на други действия. Актовете, независимо от техния вид, индивидуални, общи или нормативни, могат да се оспорват пред административните съдилища или ВАС, в зависимост от техния автор. По административен ред те могат да бъдат оспорвани с оглед на тяхната целесъобразност и законосъобразност. Оспорването по съдебен ред може да се основава само на незаконосъобразността, следователно тук е изключено нецелесъобразността на акта. Освен с административни актове, органите на изпълнителната власт реализират компетентността си и чрез извършването на редица действия. Тези действия следва да се основават на законосъобразен административен акт или на законова разпоредба. В случай, че са на лице неоснователни действия на администрацията, АПК установява правен ред за защита. Тук става въпрос за няколко белези:
1. Следва да има действия, които се извършват от орган на изпълнителната власт или на длъжностно лице от неговата администрация.
2. Тези действия следва да не се основават на административен акт или те не се извършват в изпълнение на закона. Следователно правно основание за тези действия не съществува. Ето защо тези действия могат да се считат за неоснователни.
3. Активна процесуална легитимация, т.е. лица, които могат да търсят защита срещу неоснователни действия са само лицата, които имат правен интерес. Това положение приближава до оспорването на индивидуалните административни актове. А при нормативните административни актове, те могат да бъдат атакувани от всяко лице.
Процедурата по защитата обхваща следните елементи:
Писмено предявяване на искането. Следователно устните искания са недопустими. Адресат на искането е административния съд, в съдебния район, на който се извършват действията. Може да се направи искане и за установяване на конфликт на интереси. За постъпилите искания се води специален регистър-книга, в която се вписва даже и точния час. Административният съд следва да извърши проверка. Тя обхваща искането за представяне на правния акт, на основата на който се извършват оспорваните действия. Непосредствено след извършването на тази проверка съдът се произнася с разпореждане. Съдът има две възможности:
1. С разпореждането си да нареди незабавно да бъдат прекратени извършващите се действия. “Незабавното” означава безусловно прекратяване на извършващите се действия.
2. Да отхвърли направеното писмено искане срещу извършващите се действия. В случай, че съдът констатира наличието на конфликт на интереси, той съобщава на съответния орган. Той следва да вземе необходимите мерки. Тези мерки обикновено са свързани с освобождаване. Съществуват възможности за обжалване на постановеното разпореждане. Титуляри на правото да обжалват акта зависи от неговото съдържание. В случай, че искането е уважено разпореждането може да се обжалва от административния орган или от съответния държавен служител. В случай, че искането е отхвърлено, то право да обжалват акта имат лицата, които имат правен интерес. Възможна е и другата хипотеза – органът на изпълнителната власт не осъществява предписаните му от закона действия. Тук е необходимо съответното лице да е направило или да направи писмено искане пред органа за извършването на съответните действия. В 14 дневен срок, от подаването на това искане, може да се поиска от съда да задължи органа да извърши действието. Съдът и тук може да вземе 2 възможни решения:
1. Да уважи искането и да предпише, с решението си органът да извърши исканите законови действия. Практически съдът осъжда административния орган да извърши действията като му дава срок за това.
2. Съдът да отхвърли направеното искане.