17. Неизпълнение – понятие, същност и форми. Невиновна невъзможност за изпълнение.

Понятие – под неизпълнение се разбира неосъществяване на дължима престация.Т.е. неосъществяване на дължимо поведение или на дължим резултат.По своята природа неизпълнението е юр.факт от категорията на неправомерните юр.действия.Характеристиката му е различна за различните форми на изпълнение.В едни случаи е правопогасяващ , а в други – правопроменящ юр.факт.
Форми на изпълнение – от гледна точка на отклонението от дължимото поведение , което е налице при даден вид неизпълнение:
- пълно неизпълнение;
- неточно неизпълнение.
При пълното – длъжникът не осъществява абсолютно нищо от дължимото поведение.Тук имаме две приравнени хипотези:
1.Твърде закъсняло изпълнение - т.е. длъжникът е извършил дължимото , но с толкова голямо закъснение , че то е безсмислено за кредитора.
2.Твърде лошо изпълнение – длъжника е осъществил престацията , но извършеното е лошо и не удовлетворява интереса на кредитора.
Неточно изпълнение – означава , че длъжника е осъществил престацията , но с отклонения от някои от нейните дължими характеристики.Прави се вътрешно подразделение – от коя точно характеристика е отклонението.Неточното изпълнение има отделни разновидности:
а/ забавено изпълнение – отклонението е от изискванията за време.Длъжникът е извършил по – късно от дължимото , но изпълнението все още е полезно за кредитора.
б/ частично изпълнение – длъжника е изпълнил неточно от гледна точка на количеството, част от дължимата престация.
в/ некачествено / лошо / изпълнение – две значения:1.в тесен смисъл – отклонението е от качествените характеристики на дължимата престация ; 2.в по-широк смисъл – всяко друго отклонение извън частичното и забавеното.
Невиновна невъзможност за изпълнение- Законът е дефинирал правните последици , които се основават на друго деление , в зависимост от значението на вината на длъжника за неизпълнение.Имаме:
1.Невинна невъзможност за изпълнение;
2.Виновна невъзможност за изпълнение , която се дели на :
а/ виновна невъзможност;
б/ забава на длъжника.
Невинна невъзможност за изпълнение – фактическия състав съдържа два елемента: 1.невъзможност за изпълнение и 2.липса на причинна връзка между невъзможността и виновното поведение на длъжника.Невъзможност за изпълнение е фактическо състояние , при което с оглед на практикуваните в гражданският оборот способи за изпълнение , каквото и да направи длъжника , престацията ще остане нереализирана – чл.26(2) ЗЗД - Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Облигационното право се занимава само с последващата невъзможност – чл.89 ЗЗД - 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Последващата невъзможност – може към момента на сключване на договора изпълнението да е невъзможно , но страните са счели , че към момента на изпълнение , то ще стане възможно за изпълнение.Последващата невъзможност подлежи на няколко класификации:
1.От какво е причинена невъзможността – действие на природни сили , действие на актове на държавната власт;
2.От гледна точка на времетраенето на невъзможността – бива:
а/ постоянна , трайна- изпълнението никога няма да стане възможно;
б/временна – възпрепятствано е изпълнението.
3.От гледна точка на обхвата на невъзможността – имаме:
а/ пълна невъзможност – ако е невъзможно изпълнението на цялата престация;
б/ частична невъзможност – на част от задължението.
Трябва да се изследва връзката между невъзможността и поведението на длъжника:
1.Възможно е причината да е от такова естество , че каквото и да беше направил длъжника , нямаше да я предотврати.Подобна причина се нарича – непреодолима сила.
2.Длъжника е можел да избегне непосредствената причина , следователно има връзка между невъзможността и поведението на длъжника.Длъжника не е могъл да предвиди случайното събитие.
3.Непосредствената причина е била преодолим и предвидима.
Облигационното право съдържа презумция за вина тя се презумира до доказване на противното – чл.81(1) ЗЗД - 81. Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Правни последици от невинната невъзможност – без вина няма отговорност, следователно при невинната невъзможност последиците нямат санкционен характер. При временната невъзможност задължението остава да съществува , само се отлага във времето неговото изпълнение.
Правни последици при трайна невъзможност – станалото невъзможно задължение се погасява. За длъжника не възниква задължение за обезщетение на вредите.
Според естеството на договора : при едностранните има задължение само за длъжника и то се погасява.Рискът се носи от кредитора.При двустранните несъвършени договори: длъжникът дължи връщането на вещта , а тя погива по обективна причина.Но задължението за разноски остава. Рискът се носи от кредитора.При двустранните договори имаме две насрещни взаимни задължения , едното става невъзможно и се погасява.Кой носи риска се решава от законодателя.Принципът е , че при двустранните договори рискът се носи от длъжника – чл.89 ЗЗД - 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Има едно изключение – отнася се до договори с вещно – прехвърлителен ефект / и той е настъпил /. Тогава вещта погива за собственика , а рискът се носи от кредитора който е собственик на вещта.