17. Изменение на мястото на работа

Мястото на работа може да бъде променяно в случаите на изменение на труд. функция. Има обаче и основание, специфично за изменението на мястото на работа – командировките.
Правна уредба – чл.121, 215, 310 КТ; Наредба за командировкиде в страната / НКС /; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ /.
Командировката представлява временно изпълнение на трудовите функции на друго място на работа. Съгласно чл.121 КТ “ Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на труд. задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване”. Дали и кога има такава нужда се преценява от работодателя.
Командироването се извършва с писмена заповед, като формата е за действителност. В чл.8 ал.2-4 НКС са предвидени няколко хипотези, при които може да не се спази изискването за форма. В чл.9 НКС и чл.15 ал.2 НСКСЧ са изброени реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за командировка. Заповедта се издава от работодателя или посочено от него лице, като е възможно да се издаде и от по-горестоящ на работодателя орган / напр. Министърът на образованието и културата командирова учител от София в Бургас /.
Заповедта е задължителна за работника освен в два случая:
1. при командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни е необходимо писменото съгласие на работника / чл.121 ал.2 КТ /.
2. чл.310 ал.1 въвежда относителна забрана за командировка на бременни работнички; чл.310 ал.2 командировката на майки с деца до 3-год. възраст се извършва само с нейно писмено съгласие.
Продължителността на командировката се определя от нуждите на предприятието.
Заплащане. уредба - чл.215 КТ; чл.11-28 НКС; чл.36-61 НСКСЧ .
Съгласно чл.215 КТ “При командироване работникът има право да получи освен брутното си труд. възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС”.
- пътни работникът получава за стойността на транспортните разходи. Те се определят от вида, класата на транспортното средство и от разстоянието.
- дневни работникът получава за покриване на необходимите за деня разходи. Те се определят в съотношение с мин. работна заплата. При командироване в чужбина те се определят самостоятелно за всяка държава.
- квартирни са разходите за нощуване.

Промяна на трудовото възнаграждение на работника. Труд. възнаграждение може да се увеличава едностранно от работодателя / чл.118 ал.3 КТ /. Субективното право на работодателя едностранно да променя възнаграждението е само в посока неговот увеличаване – не може едностранно да го намалява.

Промяна в работното време. След измененията в КТ от 2002 е въведена възможността за едностранно полагане на непълно работно време. Правната уредба е в чл. 138 КТ. Непълно раб.време е това, при което работникът не работи през цялата продължителност на раб. време. Чл. 138 ал. 1 установява възможността за непълно работно време по взаимно съгласие. Ал. 2 на същия член допуска като изключение и едностранното му въвеждане от страна на работодателя. Основание за това е намаляването на обема на работа, като това състояние се очаква да бъде преодоляно /напр. намаляване на наличните суровини /. За да се предотврати прекратяване на труд. правоотношение, законът допуска едностранното въвеждане на непълно работно време при спазване на установените в закона условия :
• относно срока на продължителност – не повече от 3 месеца за една календарна год.
• относно продължителността на непълно работно време – не по-малко от ½ от законоустановеното работно време. Това правило е свързано със зачитането на труд. стаж.
• необходимо е предварително съгласуване с представители на работниците.
Съгласно чл.7 ал.2 КТ работниците могат на ОС да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на труд. и осигурителните отношениея пред работодателя и пред държавните органи. Синдикалните организации представляват интересите на своите членове, представителите по чл.7 защитават общите интереси на работниците, независимо от тяхната синдикална принадлежност.