17. Инвалидност

Инвалидността /И/ е състояние на човешкия организъм изменен от ОЗ или ПЗ или от ТЗ с наличие на трайни и невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека. Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на пълна и частична. Пълната неработоспособност е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността. Частичната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице. Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Постоянната неработоспособност може да бъде по рождение или пък да бъде резултат на осъществяване на рисковете – ОЗ и ПЗ или ПЗ на лицето.
Трайната неработоспособност е налице при реализиране на ОСР – ОЗ, ТЗ,ПЗ и старост. Докато трайната неработоспособност предизвикана от ОСР - ОЗ, ПЗ, ТЗ води до настъпване на ОСР – И, то ОСР старост не води до И. ОСР старост е свързан с настъпването на трайна неработоспособност, предизвикана от биологично износване на човешкия организъм. Трайната неработоспособност е предполагаема неработоспособност с навършване на определена, от закона, възраст на осигуреното лице. Трайната неработоспособност, предизвикана от ОЗ/ПЗ или от ТЗ настъпва по време, когато още не е налице съответната възраст, установена от закона за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова трайната неработоспособност, предизвикана от ОЗ/Пз/Тз се нарича инвалидност. При тези ОССР И настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. През периода на временната неработоспособност на осигуреното лице се изплащат парични обезщетения при наличието на установени от закона предпоставки. Когато временната неработоспособност прерасне в инвалидност на осигуреното лице се отпуска пенсия за И при наличието на установените в закона предпоставки.
И е стабилизирана неработоспособност. При нея не се очаква за продължителен период от време да бъде възстановена работоспособността. Инвалидността е неработоспособност за винаги или за продължително време.
Инвалидността като вид трайна неработоспособност се подава на степенуване. За основа, от която се определя трайната неработоспособност служат нормалните възможности на здравия човек. Налице е И, когато е загубена работоспособността на осигуреното лице 50% или повече, затова при трайно намалена работоспособност от 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се смята за работоспособно. По отмененото законодателство /до 1999г./ трайната неработоспособност се степенуваше на групи инвалидност. С КСО трайната неработоспособност вече не се степенува по групи инвалидност. Степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек при най-малко 50% загубена работоспособност. Инвалидността има три степени на загубена работоспособност:
1 степен – от 50 до 70% - съответства на 3 група И по отменения Закон за пенсиите;
2 степен – от 70,99 до 90% - съответства на втора група И;
3 степен от 90,99 до 100% - съответства на първа група инвалидност.
Инвалидността се установява с експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК. С решението на ТЕЛК/НЕЛК се определят:
1. степента на трайно намалена/загубена работоспособност, % спрямо здравия човек;
2. потребността от чужда помощ и срока й;
3. срокът на И и датата, на която изтича определеният срок на И;
4. противопоказни условия на труд.
При тежка степен на намалена работоспособност /над 90,99%/ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят в експертното решение и по потребността от чужда помощ.
Чуждата помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битова отношение – ставане, обличане, личен тоалет и други. Чуждата помощ се определя и на психично болни лица, които не са в състояние да контролират действията си. Срокът на чуждата помощ може да бъде същия или по-кратък от срок на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца. Срокът на И е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на развитието му и възможностите за възстановяване на работоспособността. При определени състояния посочени в Приложение на Наредбата за експертиза на работоспособността като например: загуба на всичките 10 пръста на ръцете без възможност за пълно/частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на И.
В експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните осигурени лица. По своето правно естество решението на ТЕЛК/НЕЛК е индивидуален административен акт. То е официален удостоверителен документ с всички произтичащи от това обстоятелства. Решението на ТЕЛК може да се обжалва от осигуреното лице, осигурителите, НОИ и други. Решението на НЕЛК може да се обжалва от заинтересованите лица и органите пред Окръжните съдилища по реда на ЗАП.
Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни/противоречиви решения, постановени от нейните състави.