16. Принципи на познанието в процеса на разследването

Докато тактиката на действието е външна проява на разследването на някаква цел,процесът на познанието е "скрит" в съзнанието на разследващият орган.Този прицес се осъществява при всяко действие по разследването,а в своя комплекс те са подчинени на основната задача при разследването-установяване на обективната истина за престъплението и свързаните с него обстоятелства.Преодоляването на незнанието и превръщането му в значение чрез получаване на необходимото количество достоверна информация е основният проблем,който подлежи на решаване в процеса на разследването.При всеки конкретен случай този проблем се проявява по специфичен начин,до колкото степента на незнанието за свързаните с разследването събитие обстоятелства е различна.Този познавателен процес се осъществява на етапи,които се определят от равнището на достигнатото знание относно престъплението и свързаните с него обстоятелства.
Познанието на престъплението в процеса на разследването се осъществява както по време на провеждане на действията по разследването,така и след тяхното приключване.Познавателният процес включва:А)установяване на източници на информация за разследваното събитие;Б)събиране на доказателствена и ориентираща информация от съответните източници;В)оценка на информацията от гледна точка на нейната достоверност и относимост към разследваното събитие;Г)използване на информацията-при изграждане на версии,изводи,планиране на нови действия по разследването и пр.Едновременно с това обект на анализ представляват не само съответните обекти но и връзката между тях.
При провеждане на действията по разследването се осъществява непосредствено и опосредствено познание на обстоятелствата,които подлежат на изясняване.Непосредственото се осъществява по отношение на обекти(източници на информация),които се възприемат пряко от разследващия орган.Задачата в тези случай е да се изучат свойствата на обеката и да се получи пълна информация за него.Опосредственото познание се осъществява, когато обектът се изучава за да се получи информация от него за разследваното събитие.Когато например на местопроизшествието в открит даден предмет,криминалистически интерес преставлява не само неговото естество,функционално предназначение,но и редица други обстоятелства-защо се намира на местопрозшествието;защо се намира на съответното място в границите на местопроизшествието;каква е връзката на предмета с извършителя на престъплението;за каква цел е използван по време на престъплението;умишлено ли е оставен или случайно е попадал на съответното място;има ли връзка с други предмети и от какво естество е тази връзка(структурна,функционална,субстанционална и т.н.)При осъществяването на този познавателен процес предметът опосредства познанието на друг предмет-разследваното събитие.Познавателен характер има не само дейността по събиране и оценка на информацията за свързаните с разследваното събитие обстоятелства,но и изучаване поведението на участниците в действията по разследването,техните реакции и прочие.Твърде често поведението на разпитвания кореспондира с отношението му към информацията му която съобщава процеса на разпита.
След приключване на действието по разследването на оценка подлежат събраните доказателства,условията,при които е проведено действието по разследването,поведението на участниците в действията по разследването,връзката на получените резултати с други действия по разследването и т.н.При този анализ разследващият орган може да направи нови изводи,да построи други версии,да установи връзка или противоречие между определени факти и пр.Този познавателен процес е продължение на процеса на познание,който се осъществява по време на съответното действие по разследването.Ако не се извършва в процеса на действието по разследването,това не означава,че е извън неговите рамки.Времето на познанието при разследването не е механичен сбор от времето на познавателните процеси при отделните действия по разследването.Познанието е непрекъснат процес до окончателното установяване на обективната истина.
1.Принципи на обективност,всестранност и пълнота
Съгласно чл.16,ал.1 НПК съдът и органите на досъдебното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение,основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,като се ръководят от закона.Обективната истина и вътрешното убеждение на разследващият орган,че е постигната истина са различни категории.Невинаги увереността,че е разкрита обективната истина съответства на нейното действително постиганеОбективността на истината трябва да бъде не само фактическа,но и юридическа.
Принципът за обективност в процеса на разследването изключва предубедеността,обвинителния или оправдателния уклон(направление).В процеса на разследването е необходимо да се събират доказателства,които подкрепят както обвинението,така и защитата.Такова е изискването залегнало в закона-съдът и досъдебното производство събират и проверяват,както доказателствата,които разобличават обвиняемия,или отегчават неговата отговорност,така и доказателствата,които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.
В процеса на разкриване и разследване на престъплението се получава информация от различни източници,правят се много изводи,предположения,дават се мнения от специалисти и т.н.Възможно е част от тази информация да не е достоверна поради различни причини.Някои от изводите и оценките също могат да бъдат неточни.Това налага изискването за критично отношение за информацията получена от различни източници и за направените изводи от нея.
Критичността няма нищо общо с деформиращата логика на мисленето мнителност.За разлика от мнителността,критичността се основава на съмнение,което изисква проверката на информацията,изводите и заключенията.Съмнението не се отстранява чрез механично отхвърляне на фактите поради предубеденост,а последствие търсене на нови обективни факти,чрез които ще бъде преодоляно.Обективността изисква разследващият орган да проявява критичност не само по отношение на изводите и оценките на специалистите и другите лица,които участват в наказателното производство,но и към собствените си изводи,версии,оценки за фактите по делото.От тази гледна точка е необходимо резултатите от разследването да бъдат предмет на оценка в различни аспекти:
А)Действията по разследването извършени ли са съгласно процесуалните правила;
Б)Допуснати ли са тактически грешки при тяхното провеждане;
В)получена ли е пълната информация,която е било възможна да се събере при тяхното провеждане;
Г)получена ли е информация която няма връзка с разследваното събитие;
Д)Имали противоречие между резултатите,които са получени при провеждане на различни действия при разследването;
Е)Необходимо ли е провеждане на повторно или допълнително действие по разследването за доизясняване на някои обстоятелства;
Ж)Получените резултати могат ли да бъдат потвърдени чрез други източници на информация;
З)Доказателствените средства отразяват ли обективно и пълно установените факти;
И)установени ли са всички обективно съществуващи факти,които са в полза на обвиняемия,уличения и пр.
В тясна връзка с принципа на обективността е принципът на всестранността.Неговата същност е да се изключва еднозначното обяснение на непроверени и неизвестни факти.Неизвестните обстоятелства относно разследваното събитие трябва да се подлагат на всестранен анализ,да се търсят различни,понякога дори взаимно изключващи се гледни точки на тяхното хипотетично обяснение.Изграждането на повече версии за неизвестните факти е принципно изискване в криминалистиката,защотото по такъв начин се осигурява по-комплексен подход към търсенето на истината и вероятността за избор на правилният път е по-голяма.Увлечението да се работи само според най-вероятната според разследващият орган версия ограничава възможността за установяването на обективната истина.В съответствие с принципа на всестраност е необходимо всяко обстоятелство по делото да се изследва от гледна точка на известната още от древността седемчленна формула от въпроси:какво къде кога кой по какъв начин защо колко.
Обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо,но не е достатъчно условие за установяване на обективната истина.Трябва да бъде спазено още едно изискване-пълнота на разследването.Възможно е само част от свързани с разследваното събитие факти да са изяснени обективно и всестранно,а други да не са изследвани.Дори обективно и всестранно да са събирани и оценявани доказателствата за извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,разследването няма да бъде пълно,ако не са установени причините и условията за неговото извършване,както и другите обстоятелства,които имат значение за наказателната отговорност на обвиняемия.Съблюдаването на принципа на пълнотата,означава да бъдат установени и доказани всички обстоятелства в съответствие с чл. 82 НПК и състава на престъплението,по които е образувано предварително производство и е повдигнато обвинение.
2.Принцип на системност
Системно-структорният анализ се прилага в различни сфери на науката и практиката,включително и при разследването.Същността на този анализ е изучаване на връзките и отношенията между фактите и явленията,които са обект на познание.В процеса на разследването системно-структурният анализ намира приложение,както при провеждането на отделни действия по време на рзследването,така и при цялостният анализ при получените от различни източници данни-при изучаване действията на отделните съучастници в престъплението,диференциране на техните действия,етапите на осъществяването им,изготвяне на графичен модел за извършването им и т.н.
Практическото значение на системно-структорния анализ се изразява в това,че посредством него е възможно да се получи такава информация,каквато реално не е възможно да се извлече,ако обектите се изучават сами по себеси,без да се отчитат връзките и отношенията между тях.Невъзможно е например да се получи информация за особенностите в походката,ако следите от крака не се изучават в тяхната взаимна връзка;няма как да се получи информация за механизма на разследваното събитие,ако всяка следа се изучава изолирана от другите следи.
Системния и структурния анализ са взаимно свързани,но едновременно с това и относително самостоятелни.Общото между тях е,че са насочени към изучаване на дадено явление като цяло, на връзките и отношенията между отделните му елементи,но от различни аспекти.
Когато анализът се насочва към обектите,а връзките между тях се отчитат,доколкото чрез тях съответните обекти преставляват определено цяло,тогава то се разглежда като система.По този начин се осъществява системният анализ.Установяването на нещо общо между два или повече обекта се осъществява на базата на някакъв критерий,които може да бъде определен като системнообразуващ.
В зависимост от изучаваните обекти могат да се използват различни критерии за установяване на системност между тях.Когато престъплението се разглежда като обща причина за възникването на следите,от тази гледна точка между всички негови следи съществува връзка.В този случай те могат да се разглеждат като система.Свързаните с престъплението действия мислено могат да се разчленят в зависимост от техният субект(извършител,жертва),конкретните цели към които са били насочени,характер и пр. И тогава могат да бъдат разграничени по-непосредствени причини за възникването на определена съвкупност от следи,всяка от които представлява самостоятелна система в материалното отражение на разследваното събитие.
В границите на материалното отражение на престъплението например могат да се разграничат различни системи от следи причинени:
А)от участниците в престъплението.Когато се изучава обстановката на местопроизшествието,се откриват следи от човешкото тяло,използвани оръдия,инструменти и пр.От съществено значение за добиване на адекватна представа за механизма на разследваното събитеие е да се разграничават следите от извършителя,жертвата,респ.на отделните извършители(ако са няколко).
Б)от отделни видове действия.Следите могат да бъдат причинени от различни действия-взломяване на прегради,борба с жертвата,нараняване на жертвата и пр.Т.като те не са систематизирани и подредени според причината,която ги е предизвикала,това се осъществява мислено в резултат на съответен критерий-вида на следообразуващото действие.
В)от един и същ вид следообразуващ обект.На различни места в границите на местопроизшествието е възможно да се открият следи от различните обекти(от крака ръце,огнестрелно оръжие и пр.)Мисленото им обединяване в система в зависимост от вида на обекта,който ги е причинил,дава възможност да се получи и системна информация за действията,които да причинили съответните изменения.
Г)от конкретен следообразуващ обект.На местопроизшествието е възможно да се открият следи от различни обекти от един и същ вид,но тяхното разграничаване е нужно,за да се направи детайлен анализ на механизма на разследваното събитие при изучаване обстановката на местопоизшествието.Намиращите се на местопроизшествието гилзи напр.могат да се разглеждат като самостоятелна система в структурата на отражението на местопрестъплението,защото са свързани с обща причина-стрелба с огнестрелно оръжие.Когато обаче се установи че съответните гилзи са изстреляни от различни орижия ,те могат да бъдат разграничени на отделни подсистеми в зависимост от вида и броя на оръжията.Всяка от тях всъщност имат самостоятелна структура,определена от връзките на изстреляните от едно и също оръжие гилзи.
Д)на относително самостоятелни пространствено обособени места в границите на местопроизшествието.Независимо от действието,което ги епричинило,следите могат да се диференцират като система и от гледна точка на конкретното място,където са възникнали-маса,стол,врата и пр.Практическит смисъл от това е че те са източник на информация за локализация на едни или други действия,която е от значение за построяването на адекватен мислен модел на разследваното събитие.
Ж)в един и същ период от време.Доколкото в процеса на осъществяването на престъпният акт могат да се диферинцират периоди-подготовка,извършване и прикриване,то и причините от съответните действия следи могат да се обособят в относително самостоятелни системи.
Всяка система има определена структура,т.е.определен начин на “подреденост”на елементите в рамките на цялото.Когато вниманието се акцентира върху връзките,а обектите се имат в предвид,доколкото тези връзки са между тях,се изучава структората на системата.Този анализ е структурен.Т.като системният и структорният анализ са непосредствено свързани,по същество представляват единен познавателен процес.
Връзката на изучавания в процеса на разследването обект(следа,предмет,действие)може да бъде:
А)функционална(клавиатурата,мониторът и мишката на комппютъра;пистолетът и неговият кобур;бутилката и нейната капачка;и т.н.)
Б)структурна-възниква при разделянето на цялото на отделни части в резултат на счупване,скъсване и т.н.
В)субстационална(материална)-наслояване на едни и същи вещества върху предмета-следа и други предмети.По аналогичен начин могат да се разграничават връзките и отношенията между следите,имащи различни общи причини-действия на различни участници в разследваното събитие и пр.
Отношенията могат да се проявяват не само между материалните обекти,но и между самите отношения.При изучаването на отражението на престъплението могат да се разграничат отношения между отношенияАко например в резултат на престъплението на местопроизшествието попаднат 3 предмета А,В и С,между тях могат да съществуват различни пространствени връзки и отношения:А-В;В-С;А-С.Между отношенията А-В и отношенията В-С също може да съществъва отношение:например разстояние между А и В е по-голямо от разстоянието между В и С и по-малко от това между А и С.Ако тези разстояния се разглеждат като отношения,в конкретният случай се установява отношение между отношения в отражението на престъплението.Тази категория отношения се проявява между повече предмети и има комплексен характер,т.е. включва не само пространствени,времеви,причинно следствени,субстанционални,функционални,но и други отношения.
Престъплението винаги е свързано с конкретно място,време,начин на извършване,извършител,следи,предмет на посегателство и т.н.В процеса на разследването те подлежат на изучаване не само поотделно,но и в тяхна взаимна връзка.Системният анализ по разследването се осъществява по отношение на различни обекти-действия,следи,получени от различни източници данни и т.н.Посредством изучаване на връзката между отделните обекти е възможно да се получи информация,отколкото може да се извлече,ако всеки се изучава поотделно.Едни и същи следи например в обстановката на местопроишествието и в кабинета на разследващия орган не съдържат едно и също количество информация.Поради нарушените си връзки и отношения иззетите от местопроизшествието следи изгубват едно от основните свойства на материалното отражение на престъплението-системността.Очевидно е,че и в двата случая съществуват различни обективни възможности за получаване на информация от следите.
Прилагането на принципа на системността има важно значение,при изграждане на версии,оценка за получената от различни източници информация за даден факт,провеждане на действията по разследването и пр.За предубедения скептик,отричачащ научните методи в процеса на разследването и разчитащ единствено на прагматичният си ум,необходимостта да се разкрива системност на фактие в тяхното “безредие”може да изглежда твърде абстрактна и лишена от практически смисъл.Игнорирането или подценяването на системността при събирането и оценка на фактите,обаче води до повърхност в познавателният процес при разследването.Измененията,които възникват в резултат на престъплението-счупени,разхвърляни предмети и пр.често са в разрез с представата за определен предмет или някакво нормално състояние на обектите в конкретната обстановка.За пострадалия в престъплението тези изменения могат да изглеждат като някакъв хаос,в конкретната обстановка,но от криминалистическа гледна точка подобни изменения изглеждат по съвършено друг начин.Принципният въпрос е именно в външно изглеждащият хаос,да се разкрива “подредеността”на причините от престъплението изменения в обстановката на местопроизшествието-какви действия са причинени,защо са извършени конкретни действия,каква е била тяхната хронология и т.н.Това предполага разкриване на връзките и отношенията между отделните материални изменения и възприемането дори и на съвместими от гледна точка на непрофесионалиста изменения като едно цяло.
Независимо какви обекти се изучават в процеса на разследването,основният принцип при разграничаването на отделни системи от факти е откриването на нещо общо между тях,без значение какво е тяхното количество.Системата от свързаните с престъплението факти невинаги е “очевидна”;тя по-скоро се открива чрез мислене,отколкото с пасивно наблюдение.Ето защо нейното установяване изисква задълбочен анализ и способност за неговото осъществяване.Осъществяването на този анализ е необходимо условие за обективността,всестранността и пълнотата при събирането и оценката на свързаните с разследваното събитие факти.Ето защо прилагането му следва да се разглежда като принцип в познавателната дейност,насочена към установяване на обективната истина относно разследваното събитие.

3.Принцип на причинност
Принципът на причинност се основава на максимата,че няма явления без причина.Както всички събития,процеси,явления,така и престъплението е свързано с конкретна причина.От своя страна и престъплението е причина за възникването на конкретни изменения и процеси.Обективната истина не може да бъде установена,без да се разкрие причинно-следствената връзка между събитията,процесите и явленията,свързани с разследваното събитие.Оттък произтича и необходимостта за изучаване на причинно-следствената верига от събития,факти, и явления свързани с престъплението.
Причинно-следственият анализ заема съществено място в структурата на познанието в процеса на разследването.Практически няма разследване,което да не включва такъв анализ.От криминалистическа гледна точка причинността е предмтет на анализ,доколкото е условие за разработването на методи за познание на престъплението посредством неговото отражение.
Обективното условие за познание на престъплението и свързаните с него обстоятелства е причинно-следствената му връзка с факторите,които са го причинили,и неговите последици,т.е.отражението в материалната среда и човешкото съзнание.Изучаването на този тип връзка определя същността и предмета на причинно-следствения анализ в процеса на разследването.Той има два основни аспекта:установяване и анализ на причинно-следствената връзка.
В предмета на разследването се включва установяване на една обща причина-за разследваното събитие-и редица конкретни причини свързани с нея.Изясняването на общата причина в свързано с търсене на отговор на въпроса “защо е настъпило разследваното събитие”.Правилното му решаване има ключово значение за наказателно правната квалификация на деянието,за насоката за издирване на извършителя,за изграждане на версии и т.н.
В предмета на причинно-следствения анализ в процеса на разследване се включва изучаване на:
А)причината за разследваното събитие;
Б)условията,които са благоприятствали причиняването на разследваното събитие;
В)причинната връзка между отделните действия и процеси в структурата на механизма на разследваното събитие;
Г) разсл.събитие като причина за изменение на границите на местопроизшествието;
Д)конкретните причини,предизвикали отделните изменения в материалната среда;
Е)времето и мястото на проявление на съответните причини;
Ж)причинната връзка между отделните изменения в материалното отражение на разследваното събитие;
З)условията,които са благоприятствали или възприпятствали причиняването на материални изменения от конкретни действия и процеси.
Причината не е обект на непосредствено познание при разследването.Тя съществува само по време на причиняването,т.е. на действието,процесите,които са предизвикали съответните изменения.С преустановяване на действието,причината става факт от миналото.
Процесът на изучаване на причинно-следствените връзки може да се деференцира на няколко основни етапа:
А)мислено изолиране на изучаваните явления от предшестващите и последващите процеси и явления;
Б)мислено групиране по двойки на изучаваните явления,намиращи се едно след дртуго във времето;
В)установяване дали между всяка двойка съществува отношение на обусловеност(поставяне на условие)на второто от първото.По такъв начин се изучават вси1ки “двойки явления,докато се разкрие прричинно-следствената връзка между тях.
При осъществяването на причинно-следствения анализ могат да бъдат използвани логическите методи на сходството,различието,съпътващите изменения и др.Основният принцип при извършването му е причинно-следствените връзки да се изучават от следствието към причината,от по-конкретната към по-общата причина.Понякога причината към даден факт може да бъде безспорна,но тя може да съдържа в себе си по-конкретна,по-непосредствена и неизвестна причина за настъпването на един или друг резултат.Деформацията на транспортни средства в резултат на катастрофа,недвусмислено показва причината за тяхното изменение-взаимно или едностранно удраня на съответните превозни средства.Това обаче не е достатъчно да се добие пълна представа за характера на рзследваното събитие и ролята на отделните участници в него.Катастрофата може да се дължи на невнимание на единия или двамата водачи,на превишена скорост,на техническа неизправност и др.Дори и да се установи конкретната причина,например техническа неизправност,от съществено значение е да се установи кога е възникнала-непосредствено преди катастрофата,след нея или значително преди разследваното събитие.Тази информация е от съществено значение за добиване на пълна представа за механ.на разследваното събитие,за определяне вината на участниците в произшествието и т.н.
Причината винаги предхожда следствието.Ако не е налице времева последователност между явленията не може да съществува и причинно-следствена връзка.Не винаги отношенията на последователност свидетелстват за причинна връзка междъ явленията.Когато се каже че от две явления едното е възникнало по-рано,а другото по-късно това ще означава че първото е причинило второто.Изучаването на причинно следствените и времевите връзки между фактите е взаимносвързан процес:установяване на причинно-следствена връзка между тях позволява да се определи последователността на възникването им;и обратно,ако не е налице отношение на последователност между два или повече факта,между тях не може да съществува и причинно-следствена връзка.