15. Международен тероризъм - определение, форми и видове.

В последните няколко години тероризмът се утвърди като социално-правен феномен, който силно привлича вниманието на учени, политици и законодателите на цялата световна общност. За да се ефективна борба с тероризма е необходимо да бъдат анализирани възникването, развитието и най-вече основните причини за терористичната дейност. Корените на това асоциално явление са заложени още в древността, когато са извършвани терористични действия, главно под формата на атентати и заговори, завършващи най-често с убийство на владетели и високопоставени държавници.
Понятието “тероризъм” е с латински произход – в буквален превод – страх, ужас.
Същинското международно сътрудничество в борбата с тероризма, започва през 30-те години на 20 век. 19
В литературата няма единно определение за тероризъм. Тероризмът е обществено опасно явление, което се изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на конкретни политически цели. Характерно за съвременните терористични актове е това, че освен политически цели, те могат да преследват и други – чисто криминални цели (най-често искане на паричен откуп). За тази цел се вземат хора за заложници, използва се шантаж на властите за взривяване на сгради и т.н.
Отличителни черти на тероризма са :
-подкопава и отслабва държавните структури и създава проблеми за тяхното нормално функциониране.
-широко популяризиране на идеите на съответните терористични организации.
-внезапност на действието – изненада-конспиративност (секретност) на терористичните групи.
-шантажиране на властите, с оглед получаване на определен резултат.
Посочените основни черти на тероризма дават възможност да се направи разлика между него и организираната престъпност. При извършването на терористичните акции се използват много от типичните за криминалните деяния механизми, но съществената разлика трябва да се търси в стратегическата цел, която преследват терористите, а именно – осъществяване на политически задачи (подкопаване на вътрешния ред; на сигурността; на законността и т.н.).
По отношение на въпроса: “Какво деяние представлява тероризма в системата от престъпления – международно престъпление ли е или престъпление от международен характер?”, в международната правна общност се е формирало становището, че тероризма е престъпление от международен характер.
Международните престъпление (каквито са престъпленията против мира; против човечеството и военните престъпления) са с по-висока степен на обществена опасност от престъпленията с международен характер (каквото е тероризма) и засягат в различна степен световния мир и сигурността на човечеството.
Видове тероризъм
Тероризмът може да бъде разделен на видове, по различни критерии.
1.) според политическата ориентация на неговите членове, той бива – ляв и десен. Левия тероризъм се отличава с идейно-политическата си насоченост, за която е характерно примитивна омраза към демократичните общества. Извършителите се вдъхновяват от илюзията “да се взриви и разруши капитализма, с един удар”. Тези идеи се изповядват от младата интелигенция – млади хора, голяма част от които студенти, които са силно разочаровани от явната социална несправедливост, вина за която според тях носи капиталистическия строй. Най-известни леви терористични организации са “Червените бригади”- (Италия), “Пряко действие”- (Франция), “Революционни ядра”- (Германия). Една от най-характерните черти на съвременния ляв тероризъм се изразява в това, че действията на неговите последователи са насочени предимно срещу ръководния политически елит на западните демокрации, срещу структурите на НАТО и представителите на едрия бизнес.
Десния тероризъм, като самостоятелен вид също се проявява в много държави. Той е най-радикалната активна форма на екстремизма. Специфичен вид тероризъм е “Арабския тероризъм”, който има подчертано религиозен характер и фундаментализъм. По известни организации на арабския тероризъм са “Хизбула”, “Хамас”, “Ислямски джихад” и др.
2.) според методите, които използва, тероризма бива:
-въздушен (въздушно пиратство). През последните 25 години са извършени над 900 терористични акта на отвличане и взривяване на самолети, с 3000 загинали.
-морски тероризъм (морско пиратство). Изразява се в нападение или обстрел на морски съдове, насилие върху екипажи и пътници, отвличане и вземане на заложници и др.
-компютърен тероризъм –Все по-често националните информационни системи стават обект на истинска агресия, от страна на т.н. компютърни вируси. В Р България най-разпространени и най-агресивни са вирусите “Питон”, “Скорпио”, “Джак”.
-телефонен тероризъм – Чрез него е възможно да се създаде паника сред обществото и да се разстрои функционирането на много държавни дейности. Обект на това престъпление у нас са най-вече училищата, съдебните палати и др. важни административни учреждения.
-ядрен тероризъм – Напоследък зачестиха случаите на контрабанда с ядрени материали, от които терористичните групи могат да изготвят атомно оръжие. Утвърди се мнението, че ядрен терор грози света.експертите са категорични, че контрабандата с плутоний и високо обогатен уран са придобили високи мащаби и представляват световна опасност, включително и за народите на Балканите.
-химически тероризъм – разновидност на ядрения, но с химически вещества.
-международен тероризъм – Той е особен вид тероризъм, който се вгражда в конструкцията на другите видове тероризъм – въздушен, морски и т.н. същността на международния тероризъм се изразява в извършване на терористичен акт, с който се цели да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения. Обект на международен тероризъм могат да бъдат лица, ползващи се с международна защита (държавни глави, министри и др.), както и официални помещения, жилища или превозни средства на тези лица, а така също и обществени сгради и съоръжения.
Международноправни форми и средства за борба с тероризма.
През последните 20 години тероризмът придоби особено опасни размери. Терористичните актове затрудняват държавните структури, пречат на провеждането на международни форуми, създават напрежение,страх и несигурност в отделните държави. Най-сериозни последици от тероризма са икономическите загуби и гибелта на хиляди невинни и беззащитни хора. Всичко това поражда необходимост от обединяване на усилията на международната общност за противопоставяне на тероризма. Възниква потребност от сътрудничество между държавите, с оглед изграждане на юридическа база и изработване на ефикасни международни форми и способи за борба с това явление. Първа сериозна стъпка в това направление е Конвенцията относно преследване на тероризма, подписана в Женева през 1937г. независимо, че Конвенцията е подписана от 24 държави, тя е ратифицирана само от Индия и то под въздействието на Великобритания, с оглед потискане национално-свободното движение в тази страна. Следователно тази конвенция не влиза в сила и не поражда правни последици поради политически съображения.
През 1971г. е подписана Конвенция за предупреждение и наказване на лицата, извършили терористични актове. Това е един документ, приет от 13 държави – членки на Организацията на американските държави, който документ е призван да осигури юридически, един геополитически район, в който често се извършват терористични акции. В конвенцията е предвидена възможност, която дава право на всеки член на ООН, да се присъедини към тази конвенция.