15. Принципи при организацията на разследването

Ефективността на действието по разследването до голяма степен зависи от неговата организация.Основното й съдържание се определя от планирането на разследването и взаимодействието на разследващия орган с други органи и организации.Главната цел на организацията на разследването е да се създават оптимални условия за неговото провеждане.Организацията свързана с отделни действия по време на разследването,е елемент от общата организация на разследването.
Независимо,че е специфична за всяко действие по разследването,организацията им се характеризира и с общи положения.Към тях се отнасят:а)определяне на времето,мястото,участниците и начина на неговото провеждане;б)формулиране на задачата,която трябва да се реши чрез съответното действие по разследването;в)осигуряване на необходимите технически средства и проверяване на тяхната изправност;г)привличане на поемни лица;д)осигуряване на необходимите за провеждането на действието по разследването специалисти;е)вземане на мерки за процесуално осигуряване на действитето по разследването;ж)инструктаж на участниците в действието по разследването;з)определяне на формите и начина на връзка между отделните участници;
Подготовката на първоначалните действия по разследването изисква анализ на полученото съобщение за извършеното престъпление в следните основни аспекти:а)кога и къде е настъпило събитието;б)колко време е изминало от настъпването му до съобщението за него;в)има ли данни за извършителя на престъплението;г)задържан ли е извършителят на престъплението;д)кое е пострадалото лице;е)къде се намира,има ли необходимост от отказване на медицинска помощ;ж)посочени ли са причини за настъпване на събитиети и пр.Оценката на информацията от такъв аспект позволява да се извършат както свързани с подготовката на действието по разследването,така и на други действия-неутрализиране на вредните последици от престъплението;оказване на медицинска помощ на пострадали;организиране на заградителни и издирвателни действия и пр.Добрата организация на действията по разследването е предпоставка за ефективното им извършване и за оптимално взаимадействие между участниците му.
Организацията на разследването се основава на принципите на кнкретност,рационалност,своевременност и колегиалност.
1.принцип на конкретност
Приложението на принципа на конкретност при разследването се изразява в следните основни насоки:определяне предмета на доказване по конкретното дело;планиране на действията,които трябва да се извършат,за да се постигне преследваната цел;определяне задачите на отделните действия по разследването;подчиняване на задачите на действията по разследването на общата му цел.Реализацията на този принцип има специфични особенности при провеждането на отделни действия по разследването.
Разследващият орган е свободен в избора на следственото действие,което трябва да извърши,но тази свобода не е абсолютна!Определянето на действието по разследването зависи от обективната необходимост за извършването му,която от своя страна се определя от редица обективни фактори:количеството и качеството на първата информация за събитието;реално състояние на отражението на престъплението,поведението и позицията на лицата,които участват в действията по разследването,обективните условия,при които се провежда разследването и т.н.Естеството на първоначалните действия по разследването се определя от възникналите до началото на разследването ситуациии:а)получено е съобщение,че на определено място е извършено престъпление,извършителят на което е неизвестен;б)задържан е извършителят на местопроизшествието или непосредствено след това;в)възникналото събитие е причинило материални щети или човешки жертви,но няма данни дали то е престъпление.В зависимост от ситуацията разследването може да започне и оглед на местопроизшествието,с разпит на свидетели,на заподозрян и пр.
Решаването на въпроса за провеждане на дадено действие по разследването зависи не само от обективната необходимост за неговото извършване,но и от реалната възможност за осъществяването му.Към необходимите предпоставки за неговото извършване се включва и благоприятния,ретроспективно оптималния момент за провеждането му.Принципът на конкретност изисква вземането на решение за извършване на дадено действие по разследването да се основава и на оценката на събрания на съответният етап доказателствен материал.Резултатите от всяко действие от разследването са стъпка към достигането на обективната истина относно разследваното събитие.Последователността на действията по разследването е в причинно-следствената връзка,която се обуславя от обективната логика на процеса на познание при разследването.Всяко следващо действие по разследването е естествено продължение на предхождащите го следствени действия.Провеждането на очна ставка например е недопустимо,ако преди това не са били разпитани нейните участници и не са установени съществени противоречия между техните показания и или обяснения.Разследването не може да започне със следствен експеримент,защото,след като не са събрани доказателства,не са изградени версии,практически няма какво да се проверява.Не е възможно например на се назначи дактилоскопна експертиза,ако намерените на местопроизшетвието следи не са годни за идентификация и т.н.В случая такова действие по разследването не само е безсмислено,но и не е в съответствие с НПК за неговото провеждане.
Взаймната връзка между действията по разследването се определя от единен процес на познанието,насочено към установяване на обективната истина.В закона не е посочена последователността,в която трябва да се извършват отделните действия по разследването.И това е съвършено естествено,защото нито е възможно,нито пък има необходимост от нормативно уреждане на този въпрос.Всеки конкретен случай разследващият орган планира такива действия по разследването,в тазкава последователност каквато прецени за целесъобразно в съответната ситуация.Най-общо последователността на действиятаа по разследването се определя от:а)конкретната ситуация;б)резултатите от извършените действия по разследването;в)необходимостта от установяване на нови факти,респективно събиране на нови доказателства;г)реалната възможност за извършването им.
Резултатите от всяко действие по разследването подлежат на оценка.Въз основа на нея се решава каква информация е необходима,кои данни трябва да се проверят,какви версии подлежат на проверка ит.н.В резултат на това се планират следващите действия по разследването.
Съобразяването с тези фактори е в съответствие с приложението на принципа на конкретност при разследването.Таой се прилага както при планирането,така и при провеждането на действията по разследването.
2.Принципи на своевременност и рационалност
Ефектът на дадено действие по разследването до голяма степен зависи от правилното определяне на времето за неговото провеждане.Спазването на това изискване определя същността на принципа на своевременността.По-късното или преждевременното провеждане на действието по разследването влече негативни последици за процеса на установяване на истината,защото се повишава вероятността от унищожаване или съществено изменение на източници на информация за разследваното събитие или пък възникват допълнителни трудности от организационното естество.За да се избегне подобен негативен резултат,е необходимо да се отдава приоритет на онези действия по разследването,чрез които е възможно да се получи информация от застрашени от унищожаване или повреждане източници.В това се състои неотложният характер на някои от действията по разследването-провеждат се в максимално кратък срок след възникване на необходимостта от извършването им.
Неотложността се определя от онези факти,които съществуват на дадено място(източник на информация) в сравнително кратък период от време,защото подлежат на изменение или пък могат да бъдат унищожени.Местопроизшествието например,не е обект които може да се анализира във всеки етап от разследването,за да се получава допълнителна информация за разследваното събитие.Принципна възможност за провеждане на допълнителен и повторен оглед,разсбира се,има,но колкото по-късно се провежда огледът,толкова по-различно от оригиналното й състояние ще бъде обстановката на местопроизшествието.Тя може да бъде обект на допълнителен анализ чрез изучаване на портокола за оглед на местопроизшествието,видеозаписа и фотографии на местопроизшествието.Тези доказателствени средства са отражение на обстановката на местопроизшествието и поради това не могат да бъдат абсолютно равностойни на нея източници на информация за разследваното събитие.Поради тази причина огледът на местопроизшествието (за разлика от други действия по разследването)не може да се извърши многократно и резултатно.Ако при първоначалният оглед на местопроизшествието е пропусната възможност за установяване на определен факт,тя би могла да бъде и единственото установяване.
Възможно е поради тактически или други съображения да се прецени,че не е целесъобразно да се извърши определено действие по разследването в даден период от време.При вземането на решение за отлагане извършването на съответното действие по разследването трябва да се отчита дали това ще се отрази негативно върху неговата ефективност,както и дали изобщо от задаването на провеждането му могат да възникнат вредни последици за дейността по установяването на обективната истина.Когато например пострадалият от престъплението е в критично състояние,разследващият орган трябва да реши дали ще го разпита или ще изчака да се нормализира състоянието му.В случай че здравословното му състояние не се подобрява,а се влошава или ако пострадалия почине се пропуска възможност да се получи ценна за престъплението информация.Ако пък свидетелят е в силна емоционална възбуда от престъплението,която му пречи точно и пълно да възпроизведе това,коетро е възприел,разпитът може да се отложи,като се отчита и благоприятното влияние на реминисценцията(смътен спомен).
Не само закъсняването но и преждевременното провеждане на дадено действие по разследването може да има негативен ефект.Ако например претърсването се извърши преди пренасянето на представлявашите интерес за разследването предмети на дадено място естествено няма да се постигне очакваният резултат.Негативният ефект от преждевременното претърсване не се състой само в това,че не е постигната набелязаната цел,но и в това че се афишира намерението на разследващият орган за извършване на това действие на конкретното място.В резултат на неправилното определяне на момента за извършването му,лицата,които не са заинтересовани от установяването на обективната истина,могат да вземат мерки за възприпятстване на постигането на тази цел.
Внезапността на провеждането на някои действия по разследването е от изключително значение за тяхната ефективност.Действието по разследването е внезапно,когато е неочаквано за лицата,спрямо които се провежда.По такъв начин се ограничава или се блокира възможността на заинтересованите от прикриването на истината да попречат за нейното установяване.От практиката е доказано че внезапното провеждане на претърсване,обиск,очна ставка повишава тяхната резултатност.
Принципът на своевременността е валиден не само при определяне на времето за провеждане на отделните действиея по разследването,но и за процеса на тяхното извършване.Определянето на момента за предявяването на доказателствата,за поставянето на въпросите на разпитваното лице,за изтъкване на противоречията и т.н.например също изисква избор на подходящ момент.
Принципът на своевременността е свързан и с процесуалните срокове за предварително задържане(чл.203 от НПК)и провеждането на предварителното и полицейското производство.Закона не е определен срок за провеждане на отделни видове действия по разследването,но те трябва да се осъществят в рамките на предвиденият от закона срок за съответното производство.
Между разследването и решаването на математическа задача може да се направи известна аналогия,доколкото и в двата случая се търси неизвестното.Докато в математиката е възможно да се използват различни вариянти за решаване на една и съща задача,разследващият орган е длъжен да търси най-прекия,най-директният начин за достигане на истината.Това е свързано с икономия на време,сили,средства,ограничаване на риска от пропускане на възможност за установяване на истината и пр.,което определя същноста на принципа на рационалността.В съответствие с този принцип е необходимо:
а) да се събира само информация,която се отнася за разследваното събитие;
б)да се ограничи до необходимият минимум събирането на една и съща информация от различни източници(напр.да се разпитват много свидетели,които дават аналогочни показания за едни и същи обстоятелства).
В)да не се изразходват излишни средства и време при провеждане на действията при разследването;
Г)да не се извършват действия,които са лишени от практически смисъл и нямат значение за делото и пр.

3.Принцип на колегиалност
Обективната истина в предварителното разследване се установява от разследващия огран,но той не е единственият субект,които има роля за решаването на тази основна задача.При установяването и оценката на релевантните за делото факти учяастват експерти,оперативни работници,консултанти.В зависимост от тяхната компетентност и ангажираност във връзка с разследването всеки от посочените специалисти може да има принос за установяване и доказване на фактите по делото.
Попринцип престъплението не винаги се отразява достатъчно адекватно и пълно в обкражаващата среда.Това е една от основните причини за информационната недостатъчност в началният етап на разследването.Оперативно-издирвателната дейност има съществена роля за преодоляване на тази информационна бариера.Негласното й провеждане твърде често е важно условие за получаване на необходима за разкриването на престъплението информация.При нейното осъществяване се спазва принципът,че “тайната се разкрива чрез тайна”,който има фундаментално (основно)значение за ефективността на оперативно-издирвателната дейност.
Доминираща черта на операт-издир.дейност е негластността,зашифроваността,конспиративността.При нейното осъществяване се използват разузнавателни методи и средства.
С демократизацията на обществото основните методи и средства,които се използват в опер.-издирв. дейност,придобиват публичност.Редът за тяхното използване е уреден със закон.Това не променя негласния,консперативния характер на опер.-издирв.дейност.Съчетанието от законовата регламентация на основните методи и средства,които се използват в опер.-издирв.дейност,и консперативното(организиране на нелегална дейност) й провеждане(на основната част от нея)не са в противоречие,а са необходимо условие за спазване на принципа за законност при разкриване на престъпленията.
Връзката между разследването и опер.-издир. Дейност се определя по обективната логика на дейността по разкриване на престълния.При опр.-изд. Дейност могат да се извършват аналогични на спосовете за събиране и проверка на доказателствата действия-опер.оглед ,опер.претърсване ,опер.разпознаване и пр.Тези действия нямат процесуален характер,но могат да създадат информационни предпоставки за определяне насоката на дейността при събирането и проверката на доказателствата.
Взаимодействието между разследващия орган и оперативния работник може да се осъществява в различни форми и на различни етапи от процеса на разкриване и разследване на престъплението.Планирането и координирането им осигурява ефективност на дейността по установяването и доказването на фактите.Следствено-опер.план в най-концентриран вид отразява връзката между следствената и опер.-издирв.дейност.Тези дейности се осъществяват в определена последователност или успоредно,но не и независимо една от друга.
При събирането на необходимата за остановяване на обективната истина информация следствената и опер.-издир.дейност взаимно се допълват.Характерът на опер.издирв.действия твърде често се определя от получената при провежданото на действията по разследването информация.От друга страна,събраните чрез негласни методи и средства данни често имат съществено значение за определяна правилната насока и ефективното провеждане на действията по разлседването.
Координирането на следствената с опер.издирв.дейност трябва да се осъществява по такъв начин,че да не се поставя под съмнение обективността и безпристрастността на разследващия орган.Цъществено условие за това е строгото разграничаване на компетентността между разследващия орган и опер. Работник при съвместното решаване на общите задачи.
За изясняване на обстоятелствата по делото твърде често се налага да се използва помощта на специалисти от различни области на науката,техниката или изкуството.Те могат да участват в качеството на консултанти и/или експерти.Когато на местопроизшествието има труп с признаци за насилствена смърт,огледат му се провежда със задължителното участие на съдебен лекар,който има важна роля при първоначалното изясняване на причината за настъпване на смъртта,механизма на телесното увреждане,приблизителната давност на смъртта и пр.При разлседването на палежи консултант на разследващият орган е инженер от съответната област.С негова помощ в процеса на огледа на местопроишествието се добива представа за редица обстоятелства,свъразни с причината и механизма на разпространение на пожара.
Сътрудничеството между разлседващия орган и специалистите от съответната област често продължава и в понататъчния ход на разлседването.Някой от тях могат да се привличат като експерти по делото.Ангажирането им в качеството на консултанти на раследващия орган не е пречка за назначаването им за експерти.По такъв начин те добиват по-широка и пълна представа за отражението на разлседваното събитие , а това е предпоставка за изготвяне на правилно експертно заключение.
Като специалист в дадена област експертът оказва съдействие на разлседващият орган при изясняването на едни или други обстоятелства,свързани с разлседваното събитие.Докато следователят,респ.дознателят,има за задача да установи истината относно разследваното събитие,експертът установява само отделни факти в съответствие с предмета на експертизата.Понякога обаче заключението на експерта може да има ключово значение за изхода на делото.
Законът регламентира основните форми на взаймодействие между разлседващия орган и експерта.Разследващия орган е длъжен да предостави възможност на експерта да упражни правото си да се запознае с онази част от материалите по делото,която има връзка с възложената му експертиза,както и да го привлича за участие в онези действия в разследването,които имат значение за експертното му изследване.Взаймодействието между тях може да се осъществява и в по-широк план:за точно и пълно формулиране на въпросите,които се поставят в постановлението за назначаване на експертиза;при обсъждане и оценка на експертното решение и използваните методи и средства за извършване на експертизата и пр.
Принос за изясняване на обстоятелствата по делото имат и специалистите-технически помощници.Тяхната основна функция е да откриват,фиксират,изземват следи и да оказват техническо съдействие на разследващия орган при изготвянето на веществените доказателствени средства-отливки,отпечатъци,фото снимки,звукозаписи,видеозаписи.Въпреки че работят под прякото ръководство на разследващия орган,те не са лишени от инициатива при осъществяване на своята дейност.Техническата им компетентност е важно условие за избиране на оптималния подход при откриването ,фиксирането и изземването на следи, както и за метода и средствата за фиксиране на дадено действие по раследването.
Обединяването на усилията на специалисти от различни области е предпоставка за разкриване на престъплението и доказване участието на извършителя.В този смисъл може да се каже,че разкриването и разслдването на престъплението в повечето случаи не е еднолична, а колективна дейност.От тук произтича и съдържанието на принципа на колегиалността:това е сътрудничесво между различни специалисти във връзка с разкриване и разследване на престъплението,изразяващо се в обмен на информация,анализ на получните от едни или други източници данни,изграждане на версии,планиране на понататъчни следствени и опер.-издир.действия,взаимно съгласуване на действията и тн.Конкретната форма на сътрудничество се определя от професионалната компетентност на съответните специалисти и от реалната необходимост за тяхното привличане.
Принципът на колегиалността се основава на оптималния синхрон на ангажираните във връзка с разкриването и разследването на престъплението специалисти.Всеки от тях има определена компетентност и самостоятелност при решаването на общата задача-установяване на обективната истина.Обединяваща фигура в този екип е разследващият орган.От неговите организаторски способности до голяма степен зависи оптималното участие на съответните специалисти във всеки конкретен случай.


4.Запазването на следствената тайна като принцип при разследването
Категорията "следствена тайна"не се съдържа в НПК,но в кодекса е отразено изискване за неразгласяване на установените в наказателното производство факти-материалите от предварителното производство не могат да бъдат разгласявани без разрешение на прокурора(чл.179, ал. 1 НПК)Когато е необходимо,лицата които присъстват при действията по разследването,се предупреждават срещу подпис да не разгласяват без разрешение информацията,която са получили в качеството на участници в тези действия и че в противен случай ще носят наказателна отговорност по чл.360 НК.С оглед на това ,ако се прецени за необходимо,поемните лица и другите участници в следственото действие могат да бъдат предупредени за неразгласяване на факти,които според разследващият орган трябва да бъдат запазени в тайна. Запазването на следствената тайна е информационна защите на разследването срещу противодействието за установяване на обективната истина.Процесът на разследването,а не крайният резултат е следствена тайна.Във всеки конкретен случай се определя спрямо кого и за кои обстоятелства се отнася следствената тайна.Естеството на данните,които могат да бъдат следствена тайна, е различно във всеки конкретен случай.Разследващият орган преценява кои от тях и до кой етап от разследването могат да бъдат следствена тайна.Типичните обстоятелства,които могат да се отнесат към следствена тайна са:а)събрани доказателства на определен етап от разледването;б)получената информация чрез опер.-издирв.методи и средства и техните източници;в)демографските данни на защитени от закона свидетели;г)изгардените версии;д)Планираните средства и операт.-издирв.действия и др.
В НПК са посочени изсквания за запазване в тайна само на определени данни и то при посочените законо хипотези.Когато са на лице достатъчно основания да се предполага,че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота,здравето ики имота на свидетеля,на неговите възходящи,нисходящи,братя,сестри,съпруги или лица,с които се намира в особено близки отношения,се вземат мерки за запазване в тайна самоличността на свидетеля.В чл.97,ал.4,5,6 и 7 НПК е регламентирана процедурата запазване в тайна на свидетелската самоличност.
Спазването на принципа на следствената тайна е необходимо и от гледна точка на честта и достойнството на гражданите.Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите,се вземат необходимите мерки да не се разгласяват(чл.137,ал.5 НПК)факти от интимния живот на гражданите могат да се установят не само при притърсването и изземването ,но и при други действия по разследването-оглед,разпит и пр.Въпреки че в съответните текстове,които регламентират извършването на тези действия по разследването няма изрична забрана да се разгласяват в подобни случай по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.137,ал. 5 НПК.
Принципът на лседствената тайна е валиден предимно за досадебната фаза на процеса.За да се ограничи възможността от разгласяване на сведения представляващи държавна тайна,или на данни относно интимния живот на гражданите,НПК допуска изключение от началото на публичността т.е.съдебното заседание да се проведе при закрити врати.Но в тези случай подсадимият,неговият защитник,пострадалият и другите субекти участват в съдебното заседание.Практически те имат достап до информацията,чието разгалсяване би увредили интересите на държата или на отделни граждани.
За разлика от съдебната фаза,досъдебната фаза кръгът на лицата,които имат достап до факти,които са информационно защитени, е много по ограничен.Пълната информация ,свързана с престъплнието и процеса на неговото разследване по принцип е достъпна само за разследващия орган и прокурора.Принципът на следствената тайна се отнася до процеса на разследването, а не до крайният разултат.При предивяването на следствието обвиняемият,пострадалият и други субекти на процеса имат реална възможност да се запознаят с материалите по делото.