15. Възражение за неизпълнен договор. Право на задържане.

Правната уредба на правото на задържане се съдържа в чл.90 – 91 ЗЗД и чл.71 – 74 ЗС. Чл.90-91 ЗЗД - 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл.71 – 74 ЗС - 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите , които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.
72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта в следствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задърживещта.
73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
Понятие: Правото на задържане е правна възможност на един длъжник да откаже изпълнение на своето задължение , докато кредитора на свой ред не изпълни своето задължение към него.Правото на задържане дава възможност на длъжника да иска едновременост в изпълнението на двете насрещни задължения.Това е потестативно право и се упражнява извънсъдебно.Когато е пред съд – чрез възражение.Промяната, която се внася с правото на задържане е във времето.
Правото на задържане на първо място представлява – две насрещни задължения. Възможни са два варианта:
1.и двете задължения да бъдат облигационни;
2.едното да представлява вещно – правно задължение.
Вземането въз основа на което длъжника упражнява право на задържане е активно вземане, а това срещу което се упражнява това право – пасивно. Лицето, което упражнява правото на задържане се нарича ретинент.
Предпоставки за възникване на правото на задържане:
1.Необходимо е наличието на две насрещни задължения.Страни са – длъжника и кредитора;
2.Активното вземане трябва да е изискуемо;
3.Ретинента да е във фактическа власт на престацията си , т.е.ретинента да не е изпълнил задължението съответстващо на пасивното вземане.
Погасяване на правото на задържане – става чрез две групи причини , които имат акцесорен характер:
1.Различно основание , но погасява активното или пасивното вземане , погасява и правото на задържане;
2.самостоятелни основания – погасяват се само акцесорните права – отказ от право на задържане , обезпечение.
Видове права на задържане: биват два вида:
1.В широкия смисъл – възражение за неизпълнение на договор – чл.90 ЗЗД;
2.В тесен смисъл – чл.91 ЗЗД и чл.73 – 74 ЗС.
Възражение за неизпълнен договор - При възражението за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД е необходимо активното и пасивно вземане да са от едно и също правно отношение.Особеното тук е , че правото на задържане не може да бъде погасено чрез предоставяне на обезпечение.
Правото на задържане в тесен смисъл – тук правната връзка е по-различна.От една страна имаме вещно – правно задължение за връщане на вещта , а от друга страна – плащане на определени разноски за връщането на тази вещ.Те са: заплащане на необходимите разноски , нужни за поддържането и запазването на вещта ; полезни разноски за повишаване стойността на вещта и т.н. Тук вещта трябва да е движима.Задържащият: - трябва да е установил фактическа власт върху вещта и то добросъвестно.Особеността тук е , че правото на задържане може да се погаси чрез представяне на съответно обезпечение.Вземането на ретинента за разноските има специална привилегия върху вещта.