15. Същност на осигурения социален риск

“Риск” – явления, чиито настъпване води до имуществени и неимуществени вреди за човека.
Рискът се появява при различни ситуации и източниците му не може да се посочат изчерпателно. Може да причини страдания, затруднения и други негативни последици. Множество рискове все още не да опознати от човека, дори все още не е известен характера им. Всяка нова технология крие риск. Отговорността на хората, за да бъде трудовата им дейност, независима от случайностите, а и за преодоляване на настъпилите вредоносни последици, е предпоставка за осигуряване на съответните социални рискове. Реализирането на риска е свързано с лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата дейност или появата на нуждата от нови доходи.
Осигуряването за съответните социални рискове има икономически характер: минимум разходи, във вид на вноски, а се удовлетворяват конкретни нужди чрез парични обезщетения/помощи/пенсии. ОСР заемат централно място в ОП. То е осигуряване за определени социални рискове. Терминът “ОСР” е легален, но “риск”- няма дефиниция.
ОСР е специфичен ЮФ, от категорията на юридическите събития или състояния или действия; настъпва независимо от човешката воля, при бременност/безработица от значение е настъпилия резултат; последиците от действията са ядрото на ОСР; правопораждащ ЮФ.
От наличието на ОСР съществуват осигурени права и осигурени задължения за страните в осигурителните правоотношенията т.е. за осигурителния орган/осигурителя и осигуреното лице. Този факт определя и същността му на ЮФ в ОП. Значителен брой от осигурените рискове, които настъпят, са и правопроменящи ЮФ. Осъществяването им води до важни промени за осигурените лица.
Рискът е възможността от нежелана случайност, по-голяма/малка вероятност от настъпването й. Възможността от настъпването на риска като правило, е вероятно. Вероятността е степен на възможност, понякога вероятността от настъпването на осигурен риск е толкова голяма, че прераства в неизбежност. Например: настъпването на риска “смърт”. Друг път рискът е с по-голяма степен на вероятност, но няма сигурност. Така е при старостта. Поради биологични характеристики всички хора остаряват, но този риск няма сигурността на настъпване на риска “смърт”, тъй като някои хора умират преди да остареят. Има рискове, които могат да не настъпят – трудова злополука, професионално заболяване, бременност. Пълна е несигурността от настъпването на рисковете по време.
Всеки риск се реализира случайно и непредвидимо по време. За да бъде даден риск предмет на осигуряване, то той трябва да е възможен и да има несигурен/случаен характер. Несигурността може да се отнася до това дали събитието ще настъпи или до това кога ще настъпи.
Обектът на осигуряване може да бъде само такъв риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде математически изразен. Чрез такова отчитане и чрез математически изчисления може да се определят честотата на рисковете и тежестта им.
Честотата на риск – броя на случаи, в които даден риск настъпва.
Тежест на риска – степен на увреждания и мащаб на последици, с които е свързано настъпването му.
От тежестта зависи степента и продължителността на загубената работоспособност, а следователно и степента на изгубен трудов доход. В зависимост от вероятността, рискът може да се намалява/увеличава, следователно той е относителен. Степента на отчитане/математическите изчисления се извършват чрез актюерството/актюерските изчисления.
Въз основа на тези изчисления и осреднените величини за определено време се определя размера на осигурителните вноски за отделните осигурени рискове, размерът на математически обезпечения и т.н. Актюерството е насочено за осигуряване на финансова стабилност на осигурителните фондове. Настъпването на риска се свързва с определени последици, а и поражда състояние на математически затруднения /губи доходи, които е получавал преди това/. Причините, провокирали загубата на доходи са настъпването на осигурени социални рискове. То води до намаляване/загуба на работоспособност. Липса на възможност да се работи, смърт. Има и желани рискове, както и благоприятни последици – майчинство. ОСР се характеризира с белег “социален” – за посрещане на последиците, които той предизвиква е изградена обществено осигурителна система. Последиците настъпват за човека като част от обществото. ОСР засяга отделния гражданин и обществото. Социалният риск е осигурен – признат от действащото законодателство.
Признаването става чрез включването му от законодателството като ЮФ. Признаването на определен социален риск за осигурен значи, че осигурителната система предвижда съответният риск за обхванат от националната осигурителна система. При настъпването му, за всеки отделен случай, се предвиждат съответните материални обезпечения. Осигурителните фондове предвиждат парични средства за посрещане на разходите, с които е свързано предоставянето на материални обезпечения.

Същност на осигурителния случай
Осигурителен случай може да има само, ако преди това е бил налице осигурен риск. Ползването от осигурителните лица на осигурителни права е възможно при настъпването на ОСР т.е. да е налице осигурителен случай. Оттогава съществува осигурителното правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и изпълнението на осигурителните задължения на осигурителния орган спрямо осигурените лице. Следователно осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда правото на осигуреното лице да иска, задължението на осигурителния орган да заплати обезщетение/отпусне вид пенсия, при условия и по ред определени със закон.
Осигурителният случай се отличава основно по това, че докато ОСР е бъдещо, случайно, вероятно и в повечето случаи несигурно събитие, то осигурителния случай е вече настъпило събитие, пораждащо определени от законодателството последици за субектите на осигурителните правоотношения.
Като ЮФ осигурителният случай е от категорията на юридическите събития, тъй като тяхното настъпване е предизвикано от действието на биологични, физиологични, природни, обществени и други подобни причини и закономерности, които като правило не зависят от волята на осигуреното лице.
Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития: настъпването им е резултат от развитието на процеси и явления, подчиняващи се на обективни, биологични, природни и обществени закономерности. Правото се интересува от резултата, до който те са довели, а не от волята и съзнателните действия на правните субекти.
Характерът на юридическото събитие на осигурителния случай произтича от същността на общественото осигуряване като система за материално обезпечение на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение. Осигурителният случай има значение в ОП в няколко насоки:
a)внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради общо заболяване, трудова злополука, остава безработно и други. Правната промяна, предизвикваща осигурителният случай може да засегне и правоотношението върху основата, на което е създадено осигурителното правоотношение, настъпването на значителна част от осигурителните случаи при осигурените Р/С се отразява и върху тяхното трудово правоотношение. Някои случаи т.е. при осигурителните случаи, водещи до временна неработоспособност на трудовото правоотношение спира изпълнението му. Други случаи / т.е. при осигурителни случаи, водещи до трайна неработоспособност при придобиване право на пенсия трудовото правоотношение се прекратява.
В ред такива основания за прекратяване на трудовите правоотношения стоят настъпили осигурителни случаи от ОСР – общо заболяване, инвалидност, старост, смърт.
Осигурителният случай е елемент от фактическия състав, от който съществуват субективни права на материално обезщетение на осигуреното лице към осигурителния орган. Осигурителният случай, за да произведе правно действие, трябва да бъде установен, т.е. да се признае настъпването и протичането му като ЮФ в правната действителност. Само той е предпоставка за създаване на права и задължения по осигурителнто правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице. Само установеният осигурителен случай е правопораждащ ЮФ, от който се създават права и задължения за страните по осигурителното правоотношение.
ОСР са изрично изброени в действащото законодателство. Осигурителните случаи са многобройни.
Всеки ОСР се реализира ежегодно, многократно при осигурените лица. Според характера им, една част от ОСР могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице. Има ОСР, които се реализират еднократно при едно и също лице, например: смърт.

Видове осигурени социални рискове
1. С оглед условията, при които се осъществява трудовата дейност на осигурените лица:
а. С професионален характер. Се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредни/опасни условия на труд. Трудовата злополука и професионалното заболяване са такива рискове.
б. С непрофесионален /общ/ характер. Не са свързани с упражняваната професия от осигурените лица. Тази професия може да влияе върху честотата и тежестта на настъпване. Може да е фактор, но не е единствен причинител на риска. Например: старост, общо заболяване.
Причините за б. са общи или неопределени. Ето защо осъщественият социален риск не се свързва с упражняваните от осигурените лица професии и се търси причинна връзка професия-осигурителен случай, както това е при рисковете с професионален произход.
За съществуването на осигурителни права/осигурителни задължения в правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган е достатъчно само рискът да е настъпил през времето, когато осигуреното лице се е намирало в кръга на осигурените лица.
2. С оглед на това дали ОСР, при настъпването им засягат здравето и работоспособността/ живота на осигурените лица, а и възможността осигурените да упражняват трудова дейност.
а. Риск с биологичен произход. Засягат физическото и/или психическото здраве на осигурените лица и свързаната с него работоспособност, а и живота на осигурените лица. Например: майчинство, общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, старост, смърт.
б. Икономически риск. Осигурените лица не са засегнати физиологично. Работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност и от нея да получават доходи: безработица.
в. Социално-демографски произход: нямат вредоносен характер, но пораждат тежест в семейството на осигуреното лице: майчинство.
Обект на ОП не са всички социални рискове, а само такива, чиито вредоносен резултат се изразява в настъпването на временна/трайна неработоспособност, оставане без работа или смърт на лицето и води след себе си до загуба на трудов доход, получаван от лицето преди настъпване на осигурителен случай.
Временната/трайна неработоспособност и временното оставане без работа, а и смъртта са елемент на ОСР. Ядрото на риска е събитието/ действието, което причинява оставането без работа или временна/трайна неработоспособност на осигурените лица.
ОП включва в предмета си само тези социални рискове, при които временното оставане без работа, временната/трайна неработоспособност, смъртта на лицето, е в резултат на събития/действия, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие.
Обект на обществено осигуряване са и рискове, които не водят до настъпване на вредоносен резултат. Те не са рискове в истинския смисъл на това понятие. Например: майчинство.
Осигурените рискове по българското законодателство, съответстващи на Конвенция № 102/1952г. МОТ за минимални норми на социално осигуряване, макар неработоспособността от България, са:
1. майчинство;
2. общо заболяване;
3. трудова злополука;
4. професионално заболяване;
5. безработица;
6. старост;
7. инвалидност;
8. смърт.