14. Общи принципи на разследването

1.Принцип на законност
Разследването като дейност на държавни органи е подчинено на закона и служи на закона.Недопустимо е дейност,която се осъществява в името на закона,да се осъществъва чрез незаконни методи и средства.Дейността на органите на разследването е регламентирана в Конституцията,НПК и други нормативни актове.Независимо,че се осъществява от различни субекти,в различни фази,стадий и етапи,установяването на обективната истина в наказателното производство е единен процес.Задачата е всеки стадий или етап от наказателният процес дейността да се осъществи по такъв начин,че в следващата фаза или стадий да се създадът условия за по-нататъшния процес да имат реална възможност да получат непосредствено възприятие за установените факти в предходната фаза или стадий,а от друга страна,да се изключи всякъкво съмнение относно автентичността на тези факти.Това може да се постигне само чрез спазването на регламентирания от НПК ред за осъществяване на наказателно производство.
Доказването в наказателния процес се осъществява чрез доказателства,които,съгласно чл.84 от НПК,представляват фактически данни,които са свързани с обстоятелствата по делото,допринасят за тяхното изясняване и са установени по предвидения процесуален ред.Събирането на доказателствата в процеса на разследването е в съответствие с предмета на доказването:извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;характерът и размерът на вредите причинени с деянието:други обстоятелства,които имат значение за отговорността на обвиняемия;причините и условията,способствали за извършване на престъплението.Доказателствата се приобщават към делото чрез предвидените в НПК доказателствени средства.
В НПК е регламентирана единна процесуална форма за разследване на раазлични видове престъпления.Това е основният смисъл на процесуалната регламентация на процеса за събиране и проверка на доказателствата.Регламентираният от НПК ред за провеждане на действията по разследването унифицира процеса на събирането на доказателства.Процесуалната процедура за осъществяването им е гаранция за тяхната законност.Най-общо казано,действията по разследването трябва да се осъществяват в съответствие с процесуалният стандарт независимо от специфичните условия,при които се провеждат,и от вида на разследваното престъпление.
Спазването на процесуалните изисквания за провеждане на действията по разследването е необходимо условие за доказателственото значение на установените факти.Процесуалната регламентация на всяко действие по разследването е псецифична.Едновременно с това тя съдържа и някои общи,принципни положения,които са валидни за всички действия по разследването.Към тях се отнасят:запознаване на участниците в действието по разследването с техните права и задължения в съответствие с процесуалното им качество;присъствие на поемни лица(с изключение на разпита и когато действията по разследване се провеждат в съдебно заседание);присъствие на защитник на обвинения или уличения(в съответствие с предвидените в НПК случаи);да не се накурнява достойнството на лицата,които участват в следствените действия,както и да не се създава опастност,за тяхното здраве и живот;Фиксиране на резултатите от следствените действия чрез протоколи,видеозапис,фотографии,скици и чертежи в съответствие с изискванията в НПК.
Принципът на законност изключва използване на физическо и психическо насилие и накърняване честта и достойнството на гражданите,участващи в наказателното производство.Той обаче не изключва изобщо принудата в процеса на разследването.Когато тя се осъществява в съответствие със закона е не само допустима,но и абсолютно необходима.Разследването е държавна дейност,осъществяваща се в съответствие със закона и в интерес на държавата,обществото и гражданите.Нежеланието на гражданин или длъжностно лице да откаже да участва в дадено действие по разследването не е пречка за неговото провеждане.В противен случай процесът на разследването твърде лесно би се блокирал от заинтересовани от прикриването на обективната истина лица.Ето защо в НПК е предвидено задължително участие на онези субекти на наказателния процес,без които наказателното производство е невъзможно.Съгласно закона те са длъжни да участват(присъстват)при извършване на съответното действие по разследването независимо от тяхното желание и воля.Това е необходимо условие за нормалното протичане на разследването.Неизпълнението на това задължение предполага налагане на посочените в закона санкции.
В определена степен действията по разследването също имат елемент на принуда.Извършват се независимо от желанието и волята на граждани,представители на организации и учреждения.Принудата се определя не само от естеството на действията,които извършва разследващия орган,но и от разпореждането да се извършват или дане се извършват определени действия от лицето,спрямо което се провежда следственото действие.Тя е твърде ярко изразена при извършване на освидетестване,обиск,претърсване и изземване.Тъй като чрез тях е възможно да се нарушат конституционните права на гражданите(неприкосновенност на личността,на жилището и пр.),законът посочва допълнителни изисквания за провеждането им-вземането на разрешение от съдия от съответния първоистанционен съд.Разбира се,разрешението на съдията по никакъв начин не тушира принудителният характер на съответните действия по разследването.То е само гаранция за законност на тези действия.
Тези основни положения определят същността на принципи на законност при събирането и проверката на доказателствата.Процесуалната регламентация е твърде обширна,но най-общо може да се каже,че принципът на законност се прилага,когато разследването се провежда в строго съответствие с изискванията на Конституцията,НПК и други нормативни актове.
2.Принцип на етичност
Разследването е свързано с отношение между различните субекти,участващи в наказателният процес.Законът определя техните процесуални отношения на базата на правата и задълженията на участниците в процеса.Въпреки че за някои действията са предвидени правни норми,свързани с етиката,НПК не регулира същността на етичния аспект на тези отнощения.Съгласно чл.141 НПК например следствения експеримент се допуска при условие,че не се унижава достойнството на лицата,които участват в него.Обискът според чл.138 ал.2 от НПК се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.Когато при претърсването и изземването се разкриват обстоятелства от интимният живот на гражданите,се вземат необходимите мерки те да не се разгласяват.При оглед на лице не се допускат действия,които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.Когато се налага освидетелствано лице да бъде съблечено,поемните лица трябва да са от същия пол.В случай че длъжностното лице,което следва да извърши освидетелстването,е от друг пол,то се извършва от лекар.От тези текстове ясно проличава позицията на закона-да не се накърнява честта и достойнството на лицата,участници в действията по разследването.
Необходимо е да се прави разлика между спазването на принципа на етичността и отношението на субекта отностно собственото му чувсво за чест и достойнство.Възможно е и при най-стриктно спазване на закона и всички правила на етиката лицето да счита,че достойнството му е накърнено дори и с факта,че трябва да участва в някои действия в разследването.Разпитът на дадено лице в качеството на заподозрян може да предизвика психологически дискомфорт у него само поради факта,че посредством това действие по разследването се обективизира подозрение в извършване на престъпление.Търсенето на следи и предмети,свъзани с престъплението,по тялото и в облеклото на освидетелствания също може да се предизвика накърняване на неговата чест и достойнство.Аналогичната(подобна)ситуация може да възникне при претърсването и при други действия при разследването могат да накарат участващото в тях лице да се почувства морално засегнато.Тези действия обаче са регламентирани от закона,като способи за събиране и проверка на доказателства и разследващия орган е длъжен да ги извърши независимо от това,че не е изключено да се възприемат от съответният гражданин като унизителени за него.
Ако разследващият орган се въздържа от извършването на дадено действие по разследването само защото предполага или пък е убеден,че посредством него би накърнил честта и достойнството на гражданин,неговото бездействие поради етични съображения няма да бъде в съответствие с принципа на етичността.Същноста на принципа на етичността е в процеса на действията по разследването да не се допусне накърняване на честта и достойството на гражданите,а не поради факта на тяхното извършване.Когато те се извършват по реда и със средствата,предвидени в НПК,няма как да се наруши принципа на етичността.
3.Принцип на научност
Разкриването и разследването на престъпления се осъществява чрез държавен орган.Чрез своята дейност той реализира функцията на държавната политика за противодействие на престъпността.Ето защо разследването трябва да се осъществява на научна основа и от добре подготвени специалисти.
Подготовката на следователите,дознателите,прокурорите,съдиите и адвокатите по наказателните дела,техните знания и опит,склонността и възможностите им за аналитична дейност и психологическата им нагласа да търсят и доказват неизвестни факти е съществено условие за ефективно разследване.Разследващият орган трябва да притежава задълбочени познания в областта на наказателно правните науки,психологията,логиката и да има богата обща култура и многостранни интереси.Прилагането на принципа на научността в разследването зависи до голяма степен от развитието,усвояването и прилагането на теорията от наказателното право,наказателно-процесуалното право,криминалистиката и криминологията.
Усвояването на криминал.наука е съществена част от наказателно-правната подготовка на дознателите,следователите,прокурорите и съдиите.Предназначението на криминал.наука, е да съдейства за повишаване активността по разкриване и разследване на престъплението.Задълбоченото познаване на криминалистическата тактика е необходимо условие за формиране на задълбочен научнообоснован подход при провеждане на действията по разследването.Знанията от областта на криминалистиката са важна предпоставка за рационалността на действията на разследващият орган,спестяват му много грешки и разочарования при извършването на действията по разследването
Принципите,методите,правилата и препоръките за провеждане на действията по разследването се прилагат творчески в практиката,а не като готови “рецепти” за действие.Във всеки конкретен случай разследващият орган решава кога,защо и по какъв начин да ги прилага,но без да ги игнорира,защото последиците могат да бъдат фатални за процеса на установяване на обективната истина.
Криминалистиката основателно се определя като приложна наука,защото научно съдейства за усъвършенстване на дейноста по разкриване и разследване на престъпления.Но съдържанието на криминалистиката не е лишено и от теория.Практическото значение на теорията в криминалистиката се състои в това,че влияе за обогатяване знанията и за формиране на задълбочен подход за разкриването и разследването на престъпления.Теоретичните знания за дейността по разкриване и разследване на престъпленията изпълняват функцията на научен модел за осъществяване на тази дейност.Той се прилага в практиката,като се отчитат индивидуалните особенности на отделното престъпление и конкретната ситуация.Теоретичният модел не съдържа правила за действия,но разкрива съдържанието на подхода при изясняването на даден факт или решаването на определен проблем.В този смисъл теоретичният модел за осъществяването на определена дейност в процеса на разкриване и разследване на престъпления изпълнява функцията на метод,защото съдържа принципният подход за решаване на проблеме.Колкото по-точен е теоретичният анализ на съответната дейност,колкото по-ясно разкрива същността на обекта в процеса на неговото познание,толкова практическото значение на теорията в качеството на метод е по-голямо.
За разследващият орган е важно да знае не само какво и как трябва да се извършва в процеса на рзкриване и разследване на престъпления,но и защо е необходимо да се осъществява по съответният начин,каква е същността на обекта на познание,действието,което се извършва за постигането на дадена цел,и пр.В областта на информационно-познавателния процес при разследването не е достатъчно да се предлагат само практически препоръки,а и задълбочено да се разкрива същността на тази дейност.Теоретичното изследване на обектите на познание в процеса на разследването,от друга страна,е необходимо условие за разработването и пилагането на методи за тяхното изучаване в процеса на разследването.