14. Видове осигурителни правоотношения

Осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган
При ОСР по ДОО, осигурителният орган е съответното ТП на НОИ. Това са РУСО, а за София – СУСО по седалище/местожителство на осигурителя. При допълнително /задължително, доброволно/ пенсионно осигуряване – осигурителният орган е съответното ПОД. Осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган възниква по силата на закона в различен момент в зависимост от възникването на качеството на осигурител, защото осигурителният орган в лицето на ТП на НОИ е постоянно съществуващ държавен орган. Осигуряването на Р/С включително и на държавни служители възниква от деня на постъпването им на работа. Различен е моментът на възникване на осигурителното правоотношение между самоосигуряващите се лица и осигурителния орган. Това зависи от момента на придобиването на правното качество на самоосигуряващ се. За лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност осигурителното правоотношение с осигурителния орган възлиза от деня на тяхната регистрация в съответния държавен орган. За лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ, собственици или съдружници в ТД осигурителното правоотношение възниква от деня на придобиване на това си качество в съответните разпоредби на Търговския закон, както и решенията на съответните органи на ТД за упражняване на трудова дейност от съдружници на ТД.
За земеделските производители и тютюнопроизводителите осигурителното правоотношение с осигурителния орган в съответствие с чл.7 Закон за подпомагане на земеделските производители възниква от деня на регистрирането им като земеделски производители и тютюнопроизводители в регистъра за земеделски и тютюнопроизводители към областната управа. Основната особеност на осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган е, че по това правоотношение задължение има само осигурителят към осигурителния орган, а осигурителният орган има само права към осигурителя, а именно да изисква изпълнението на задължения към него. Задължението на осигурителя към осигурителния орган се изразяват в следните основни насоки:
1. задължения за внасяне на осигурителни вноски.
2. осигурителите /и самоосигуряващите се/ имат задължението да предоставят на НОИ данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за трудов стаж, по отделно за всеки Р/С. тази информация трябва да бъде периодично осъвременявана за да отразява точното състояние на посочените данни.
3. осигурителите имат задължение да изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност и други плащания по ДОО. Това обстоятелство от една страна намалява разходите на осигурителния орган, а от друга страна уеднаквява осигурените лица да получават обезщетения и помощи поначало там където работят.
4. осигурителите са длъжни да регистрират в ТП на НОИ и писмено да ги удовлетворяват тяхното сливане, вливане и ликвидация.
Заличаването на регистрацията се извършва след окончателното уреждане на сметките по ДОО и изплащането на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване!

Осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган
В правоотношенията по краткосрочното осигуряване осигурителният орган като правило се представлява от осигурителя. Осигурителят, представляващ осигурителен орган при краткосрочното обществено осигуряване от една страна има задължение да определя размера на паричните обезщетения въз основа на изискванията на нормативните актове и да ги изплаща на осигуреното лице, от друга страна осигурителят има задължение да следи за размера на разходите на паричните обезщетения поради временна неработоспособност и съвместно със здравните органи, обслужващи предприятието, периодично да прави анализ на заболеваемостта в предприятието и свързаните с нея разходи с оглед превантивното й избягване.
По това правоотношение основното право на осигуреното лице е правото да иска и да получи паричните обезщетения/помощи или да му бъде отпусната съответния вид пенсия при настъпване на съответния ОСР при условията и по реда, установени в закона. На това право на осигуреното лице кореспондира задължението на осигурителния орган да изплати обезщетение, помощ или да отпусне искания вид пенсия при наличието на предвидените изисквания в закона. Фактическият състав, пораждащ право на осигуреното лице да получи съответното материално обезпечение от осигурителния орган в едни случаи обхваща само документиране на настъпилия ОСР без, каквото и да било друго изискване. Пример: при настъпилия ОСР – ТЗ паричното обезщетение се изплаща само при наличието на разпореждане на длъжностното лице, определено от директора на съответното ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова и издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност. В други случаи паричните обезщетения за временна неработоспособност ще се изплатят, както при наличието на настъпилия ОСР, така и при наличието на други предпоставки – осигурителен стаж и навършена определена възраст.
Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган за отпускане на пенсия възниква непосредствено между осигуреното лице и пенсионния орган. Изплащането на пенсията, обаче, се извършва чрез поща или по банков път.
Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителният орган е в тясна връзка с трудовото правоотношение на Р/С или със служебното правоотношение на държавния служител. Осигурителното правоотношение между Р/С и осигурителния орган възниква от деня, в който той постъпва на работа по трудов правоотношение или по служебно правоотношение. То възниква от този момент, защото Р/С/държавния служител е започнал вече да работи ида получава доходи от своята трудова дейност. Но в същото време се подлага на риска да загуби работоспособността си или възможността да загуби работата си и да стане безработен. Затова от деня на постъпване на работа се разпростира осигурителната закрила, която предоставя осигурителното правоотношение от момента на възникването му. Видът и размерът на материалното обезпечение се предпоставя от вида на осъществения ОСР. Това е субективно право на осигуреното лице, което има към осигурителния орган с всички протичащи от това последици за неговото упражняване и правна защита. Това право има многообразни проявни форми и различни предпоставки за възникването му, т.е. според вида на настъпилия ОСР и причинената от него загуба. Осигуреното лице има съответните задължения към осигурените органи. От една страна осигуреното лице е длъжно да спазва определено поведение от неизпълнението, на което могат да настъпят непредвидени разходи за осигурителния орган. Поведението включва задължението на осигуреното лице да не уврежда умишлено здравето си и да не симулира заболяване, водещо до настъпване на временна неработоспособност или инвалидност или изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност или пенсия за инвалидност. При нарушаване на тези задължения осигурителният орган лишава осигуреното лице от материалното обезпечение за съответния период от временната неработоспособност или отнема отпусната пенсия за инвалидност. От друга страна осигуреното лице има задължение да изпълнява предписанията на лекуващия лекар/ЛКК. За нарушаването на тези задължения осигуреното лице се лишава от парично обезщетение поради временна неработоспособност.
Осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице се прекратява като правило със загубване на качеството си на осигурено лице.

Осигурително правоотношение по краткосрочното обществено осигуряване
В зависимост от характера и последиците, които настъпват от регламентирането на ОСР от гл.т. продължителността на изплащаните обезщетения от осигурителния орган на осигуреното лице, ДОО се дели на краткосрочно и дългосрочно /пенсионно/ осигуряване. ОСР – безработица, майчинство, ОЗ,ТЗ и ПЗ са рискове, свързани с краткосрочното осигуряване. В редица случаи те, обаче, с изключение на безработицата и майчинството могат да бъдат и пенсионни рискове. Това зависи от характера на вредните последици, които са настъпили в резултат на регулирането на посочените ОСР, т.е. дали е налице инвалидност или смърт на осигуреното лице.
Обект на краткосрочното обществено осигуряване са обезщетенията и помощите, а обект на пенсионното осигуряване са пенсиите. Съществуват толкова видове правоотношения по краткосрочното обществено осигуряване, колкото и видове обезщетения и помощи са предвидени в действащото осигурително законодателство. Правоотношенията по повод на всеки вид обезщетение/помощ се различава по между си по съответната уредба, по характера на правата и задълженията на страните, по основанията за възникване, изменение и прекратяване. В същото време са налице съществени различия на правоотношенията, възникващи по повод на всеки вид обезщетения/помощи. Осигурителното законодателство установява видовете правоотношения по повод на паричните обезщетения/помощи като:
1. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ОЗ;
2. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ТЗ;
3. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ПЗ;
4. правоотношения по повод парични обезщетения за бременност и раждане;
5. правоотношения по повод парични обезщетения за отглеждане на малко дете;
6. правоотношения по повод парични обезщетения за безработица;
7. правоотношения по повод парични обезщетения при карантина.
8. правоотношения по повод парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и т.н.
Правоотношенията по повод на паричното обезщетение не винаги са свързани с настъпването на временната неработоспособност на осигуреното лице. В повечето случаи на осигуреното лице се изплаща обезщетение не във връзка с наличието на временната неработоспособност на същото, а при наличието на такава на членовете от семейството, когато не е в състояние, тогава, да се грижи за своето здраве. Пример: гледане на болен човек/дете до 18 години.