13. Използване и управление на съсобствена вещ.

Притежаването на правото на собственост от две и повече лица създава определени трудности при използването и управлението на съсобствена вещ. ЗС генерално разпорежда , че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно делът на отделния съсобственик е критерий както за ползите, така и за разноските, свързани с общата вещ. В отделни случаи – чл. 41 ЗС това правило се прилага и за съсобствениците в етажната собственост. Същевременно, разграничавайки различните видове разноски, ЗС при етажната собственост изисква за полезните разноски (подобренията) да се вземе предваррително решение на всички съсобственици за тяхното извършване. Необходимите разноски се дължат винаги, дори и тогава, когато не е взето решение от съсобствениците.
Множеството съсобственици изисква законът да наложи ограничение при използване на общата вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение. Подобни ограничения не се поставят пред едноличния собственик. Но това ограничение не е единствено. Законът изисква съсобственикът да си служи с вещта по такъв начин, че да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им.
Обикновено използването на общата вещ може да се договори, включително и в писмен договор. Някои автори (П. Венедиков) наричат този договор при временна делба. Особеното в него е че той не прекратява съсобствеността, както окончателната делба. Целта у е да създаде условия отделните съсобственици да използват вещта по предназначение и да си служат с нея съобразно правата си.
Плодовете от вещта принадлежат общо на всички съсобственици и се разпределят между тях собразно размера на дела, например наемите от недвижим имот. Тези плодове стават общи от момента на отделянето им от вещта и се дължат винаги от този момент, ако само един от съсобствениците използва общата вещ.
Не така стоят нещата, когато общата вещ се използва само от еин съсобственик. При тази хипотеза съсобственикът лишава останалите от ползите на вещта. За разлика от плодовете, този съсобственик дължи обезщетение за ползите, от които са лишени останалте от деня на писменото поискване. Законът приема, че съсобствеността възниква най-често между близки хора, при които не винаги се търси обезщетение. Ето защо обезщетението се дължи само при нарочно искане. Най-често писменото поискване с оглед на доказването, се изразява в нотариална покана. По този начин се създава достоверност както по отношение на датата, така и за съдържанието.
Проблемите при съсобствената вещ са особено силно изразени при управлението. Законът разпорежда, че съсобствеността се управлява съгласно решението на всички съсобственици. Това решение се взима в две хипотези:
1.Единодушно
2.С мнозинство.
Мнозинството се формира не на база съсобственици, а на база дялово. Това означава, че на практика съсобствената вещ се управлява съгласно волята на онзи съсобственик (съсобственици), които имат повече от половината дялове. Донякъде това решение на ЗС може да се счита възприето и от ТЗ – чл. 137, ал. 2, досежно управление на ООД. Позицията на ТЗ е аналогична с тази по ЗС – повече от половината дялове. Нещата обаче не трябва да се отнасят механично. ТЗ регламентира управлението на ЮЛ, при което са възможни и други уговорки в договора, например блокиращи квоти, преференциални решения и други, докато ЗС дава уредба на управлението на съсобствената вещ.
Възможно е да не се стигне до образуване на мнозинство, например двама съсобственици при равни дялове. Възможно е решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. В този случай всеки от съсобствениците може да се обърне към РС. След сезирането си, РС решава въпроса по същество като може да назначи и управител на общата вещ. Управителят няма разпоредителни правомощия и ако отпадне необходимостта той се освобождава с решение на съда. Тази процедура спада към т.нар. съдебна администрация, тогава когато със свои актове съдът администрира граждански и други правоотношения.