13. Oсигурителни правоотношения – понятие. Същност на осигурителното правоотношение

Конституционното право на обществено осигуряване прогласено в чл.51 от КРБ се реализира чрез правоотношенията, които възникват между съответните обекти. КП на общественото осигуряване е сложно по съдържание, което предоставя наличие на повече от едно осигурително правоотношение при неговото осъществяване. Понятието осигурително правоотношение е родово понятие, защото съществуват множество видове осигурителни правоотношения.
Осигурителните правоотношения са уредени от правните норми обществени отношения за възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигуреното лице или за издържаните от тях членове на семейството при осъществяване на предвидените в закона ОСР в резултат, на които са настъпили временно оставане без работа, временна/трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
На осигурителното правоотношение като вид обществено правоотношение са присъщи редица белези, които го индивидуализират. Такива ЮФ, субектите и обекта.
ЮФ са основания за възникване, съществуване, изменение и прекратяване на осигурителното правоотношение. Според характера на правните последици, които настъпват ЮФ в ОП имат правопораждащ, правопроменящ и правопрекратяващ характер. Осигурителните отношения възникват върху основата на ЮФ. Обикновено те възникват върху сложни фактически състави. Обстоятелства, с които ОП свързва настъпването на определени правни последици могат да бъдат, както събитие, така и действия на хората. При повечето осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на събития. Например: временна/трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице, настъпила в резултат на осъществения ОСР – ОЗ,ТЗ, ПЗ. Само за отделни видове осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на действията на хората. Като правило това са правомерни действия. Пример за такива действия са случаите при реализиране на ОСР – безработица. Юридическите основания са закрепени в съответните правни норми. Към юридическите основания, обслужващи предоставянето на парични средства, помощи или пенсии на осигуреното лице и/или на членове на семейството му, което те издържат се отнася наличието на временна или постоянна неработоспособност, пенсионна възраст и осигурителен стаж, раждане и/или отглеждане на малко дете, оставане без работа и т.н.
ЮФ, които образуват сложния фактически състав, пораждащи осигурително правоотношение по своето значение са равнозначни. Отсъствието макар и на един юридически факт в сложния фактически състав прави невъзможно възникването на конкретен вид осигурително правоотношение. Например: за възникване на осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е необходимо: лицето да е осигурено за риск ОЗ; да е настъпил ОСр ОЗ; да е констатирана временна неработоспособност от лекуващия лекар или ЛКК и да е издаден болничен лист; лицето да има не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж, с изключение на тези, ненавършили 18 години.
Ако лицето няма минимум 6 месеца осигурителен стаж за него не възниква правото да получи парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради ОЗ, но на същото лице се разрешава отпуск поради временна неработоспособност, който се зачита за осигурителен стаж. От момента, когато лицето става носител на юридическите основания, установени в осигурителното законодателство за него възниква видовата правоспособност. Тя му предоставя възможността да реализира правото на конкретен вид материално обезпечение чрез конкретно осигурително правоотношение.
Във възникването на конкретен вид осигурително правоотношение се проявява едно от важните качества на общественото осигуряване. Съответното право от възможно ще се превърне в реализирано при наличието при наличието на волеизявление на осигуреното лице/ на неговите наследници и решението на даден орган за конкретния вид материално обезпечение. Например: настъпването на ОСР – безработица, ОЗ, ТЗ,ПЗ или майчинство води до придобиване правото на парични обезщетения за пенсия за инвалидност на осигуреното лице и до задължение на осигурителния орган да му изплати материално обезпечение при наличието на установените от закона предпоставки.
Следователно правопораждащи ЮФ водят до придобиване на права и задължения за субектите на осигурителното правоотношение. Изменението на осигурителното правоотношение може да бъде предизвикано от един юридически факт или от сложен фактически състав. Изменението в правоотношението може да се отнася, както до съдържанието в правата и/или задълженията, така и до техния обем. Например: увеличаването/намаляването на трудовото възнаграждение на осигуреното лице води до увеличаване/намаляване размера на осигурителните вноски, но до установения минимален/максимален размер, определен със ЗБДОО. Такова увеличаване/намаляване на осигурителните вноски се отразява върху размера на материалните обезпечения. Или преминаване от състояние на временна неработоспособност в инвалидност води до прекратяване на изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност и отпускане на пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.
Правопрекратяващи юридически факти водят до прекратяване на съответния вид осигурително правоотношение, т.е. водят до прекратяване на съществуващите права и задължения на неговите субекти. Например: с възстановяване на работоспособността на осигуреното лице се прекратява отпуска поради временна неработоспособност и изплащането на обезщетение за нея или се прекратява изплащането на пенсии за инвалидност, ако такава е била отпусната. В такива случаи се прекратяват насрещните права и задължения на субектите по конкретното осигурително правоотношение. Осигурителните правоотношения по ДОО се характеризират с това, че винаги един от неговите субекти е ФЛ, т.е. Р/С, държавен служител, изпълнител на договор за управление/контрол на ТД, самоосигуряващо се лице, а другия субект е държавен орган в лицето на НОИ и неговите ТП. При допълнителните задължения и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване субектите са пенсионните осигурителни дружества /ПОД/, които са частни АД, осигурителите и осигуреното лице.
Само при правоотношения, свързани с отпускане на наследствени пенсии, като правило субектите са от една страна членове на семейството на починалото осигурено лице, които то е издържало, т.е. субектите са няколко ФЛ, а от друга страна субект е пенсионният орган.
Правоспособността и дееспособността на ФЛ са важни юридически категории, свързани с осигурителните правоотношения. Правоспособността на ФЛ в ОП се изразява в предоставяне от правните норми възможност да бъде субект на осигурителните правоотношения. Възможността на ФЛ да бъде носител на съответните права и задължения, в конкретното осигурително правоотношение възниква в различно време и при настъпването на различни ЮФ. Дееспособността се изразява в способността на осигуреното лице със своите действия да придобива съответните права и да изпълнява съответните задължения в конкретното осигурително правоотношение. Дееспособността на осигурените лица зависи от видовете материални обезпечения като основания за възникване на осигурително правоотношение. В ОП има случаи, когато лицето е правоспособно, но не е дееспособно. Такива са например: малолетните и непълнолетните лица, както и психически болните лица, дееспособността, на които е ограничена с решение на съда. Тези категории лица могат да реализират правото си на наследствена пенсия чрез законните си представители. В такива случаи осигурителното правоотношение за отпускане на пенсии възниква между лицата и пенсионния орган, но те се представляват от техните законни представители, т.е. чрез законните представители се реализира тяхното субективно право на наследствена пенсия.
Обект на осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган са осигурителните вноски, които осигурителя дължи на осигурителния орган, обект на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган са обезщетенията и пенсии и помощи. Процесуалните правоотношения във връзка с установяване на ЮФ или разглеждане на спорове по ДОО, обект представлява самия установителен факт или оспорваното право. Конкретните обекти са специфични за различните видове осигурителните правоотношения. Задължителен елемент, което характеризира всяко осигурително правоотношение е неговото съдържание, т.е. правата и задълженията на субектите на правоотношението.
Осигурителните правоотношения са сложни. Характеризират се с това, че всяка от страните има множество права и задължения. Осигурителният орган има право да иска от осигурителя да внася дължимите вноски, а осигурителят е длъжен да ги внася. Осигуреното лице има право на материално обезпечение при наличието на установените от законодателството предпоставки, а осигурителният орган е длъжен да ги изплати.
В ОП не възниква единно осигурително правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и осигурителния орган. Съществуват толкова видове осигурително правоотношение, колкото видове ОСР са установени от закона и свързаните с тяхното реализиране материални обезпечения. Осигурителните правоотношения са самостоятелни обществени отношения и се различават по между си по субектите, обекта, съдържанието и основанията за тяхното възникване, съществуване и прекратяване. Осигурителните правоотношения по ДОО се отнасят към правоотношенията от недоговорен характер. Осигурителното правоотношение се характеризира с точна правна определеност на поведението на техните субекти. Поначало правата и задълженията на страните по осигурително правоотношение са установени в нормативните актове и не могат да бъдат определени със споразумения. Осигурителните правоотношения са многобройни по вид и разнообразни по съдържание. Според обхвата на ОСР осигурителните правоотношения, които възникват между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган се делят на редица видове:
1. осигурително правоотношение по ДОО за всеки ОСР – чл.4/1/КСО.
2. осигурително правоотношение по ДОО за всеки ОСР без риска безработица - отнасят се за работещите по трудов договор лица по програмата от социални помощни към трудова заетост.
3. осигурително правоотношение за всеки ОСР без Тз, ПЗ о безработица. Субектите на тези правоотношения са самоосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4 КСО. Тези категории лица задължително се осигуряват за трите ОСР – инвалидност поради ОЗ, старост и смърт и ако се осигуряват доброволно за ОЗ и майчинство.
4. осигурително правоотношение по ДОО за ОСР – старост, ТЗ, ПЗ, инвалидност, смърт. Субектите на тези правоотношения са Р/С по чл.4/2/КСО.
5. осигурително правоотношение за ОСР – инвалидност поради ОЗ, старост, смърт. Субектите на тези правоотношения са осигурените лица по чл.4/3/т.1,2,4,5,6 КСО.
В зависимост от това дали осигурителното правоотношение възниква между осигурителния орган на ДОО /ТП на НОИ/ или с ПОД те се делят на:
1. правоотношения по задължителното ДОО;
2. правоотношения по допълнителното задължителното пенсионно осигуряване. Този вид правоотношения възникват между осигурителя и съответните ПОД и между осигуреното лице и съответният ПОД.
В зависимост от задължителният или доброволен характер на осигуряването, осигурителното правоотношение от една страна се дели на осигурително правоотношение по задължителното ДОО, а от друга страна се дели на осигурителното правоотношение по доброволното обществено осигуряване. Те от своя страна се делят на правоотношения по допълнителното ДОО за ОСР – ОЗ и майчинство, както и на правоотношения по допълнителното доброволно обществено осигуряване. В зависимост от субектите, между които възниква осигурителното правоотношение по ДОО се дели то една страна на осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган, а от друга страна на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган.