12. Оспорване на административните актове пред първа съдебна инстанция

АА могат да бъдат оспорвани по адм. Или съдебен ред. Оспорването по адм. Ред става пред непосредствено по-горестоящия адм. Орган. Предмет на оспорването е както законосъобразността, така и целесъобразността на издадения акт. АА могат да бъдат оспорени и по съдебен ред. Това става пред административните съдилища или ВАС. Оспорването пред съдебните органи в адм. Правораздаване е двуинстанционно. Първата инстанция разглежда адм.-правния спор, а втората инстанция е касационна. Следователно предмет на съдебния контрол в първата инстанция е АА, а във втората инстанция предмет е вече постановеното съдебно решение на първоинстанционния съд. Това е съществена разлика от оспорванията в гражданското и наказателното съдопроизводство. При тях правораздаването се осъществява в три инстанции. Първата разглежда съответния гражданско- или наказателноправен спор, втората инстанция е въззивна (апелативна), а третата е касационна.
Предмет на съдебното оспорване пред първата инстанция е незаконосъобразността на издадения АА. В приложното поле на съдебния контрол следователно не влиза нецелесъобразността на акта. Под нецелесъобразност разбираме неправилното упражняване на оперативната самостоятелност. Изключването на нецелесъобразността от обсега на съдебния контрол е съществена разлика от оспорването по административен ред. Под законосъобразност разбираме съответствието на издаденият АА със съществуващите законови разпоредби. По-конкретно те се формулират в 5 условия.
Предмет на оспорването по съдебен ред е първоначално издаденият ИАА. Съгласно чл.21 от АПК, индивидуален АА е волеизявлението, което е изразено изрично или изразено с действия или бездействия на компетентен държавен орган или на друг орган, овластен за това с което се създават права или възлагат задължения, както и се накърняват права и свободи и законни интереси на граждани или организации. Освен този вид АА с правната х-ка на такива актове са и редица други волеизявления, които АПК приравнява на ИАА. ИАА са и волеизявленията, с които се констатира или декларират възникнали вече права или задължения. Тези актове са констативни или декларативни.
С декларативният АА се декларира, че са налице предвидените в правната норма условия и органът следва да я приложи.
С констативните АА се констатира съществуването на възникнало вече право или задължение.
ИАА са и волеизявленията за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Всички те са приравнени на АА и могат да бъдат атакувани в едно първоинстанционно производство. Следва обаче да изключим от кръга на актовете, подлежащи на съдебен контрол, онези актове, действия или бездействия, които представляват части от едно производство за издаване на ИАА. В случая тези актове не пораждат пряко непосредствени правни последици. Правните последици ще бъдат породени от крайният административен акт. Например производството по назначаването на един държ. Служител има редица съставни елемента, например заповедтта на органа по назначаването за назначаване на конкурсна комисия, решението на комисията, предложението й за назначаването на съотв. Служител и т.н. тези актове нямат непосредствено и самостоятелно правно значение. Те са елементи на производството и подготвят крайния АА. Именно той ще породи правни последици, т.е. лицето ще бъде назначено за държ. Служител и ще възникне адм.-правното отношение.
На второ място, освен първоначалния АА, на оспорване ще подлежи и актът на по-горестоящия адм. Орган, с който той се е произнесъл при оспорване по адм. Ред.
На трето място на съдебно оспорване ще подлежат и решенията за издаване на документи, които са свързани с признаване, упражняване или погасяване на права и задължения.
Посочените АА могат да бъдат оспорвани изцяло или в отделни техни части. Дали ще бъдат оспорени изцяло или не, зависи от волята на жалбоподателя. Правните основания за оспорването са формулирани в чл.146 на АПК. Те са
А- актът да бъде издаден от некомпетентен орган. Това означава, че авторът на акта няма правомощието да формулира такива актове. Без значение коя от видовете компетентност липсва. В случая актът може да бъде издаден от орган, който не притежава материалната (предметна) компетентност, териториална компетентност, персонална- и времева компетентност. Липсата на компетентност на органа ще води до неговата незаконосъобразност и в повечето случаи до нищожност на акта. Например министър издава диплома за завършено юридическо образование и т.н.
Б- неспазване на установената форма. Писмената форма е задължителна за административните актове. Издаденият АА или отказът за издаването му следва да бъдат мотивирани. Устни АА или актове изразени с действия или бездействия могат да съществуват само , ако съществува изрична разпоредба в закон. За АА не съществува нотариална форма, каквато е необходима за някои гражданскоправни сделки. Следователно ако е издаден устен административен акт без това да е посочено в закона, то той ще бъде незаконосъобразен.
В- съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Става въпрос за съществени нарушения на процедурата по издаването на акта. Например законът изисква за някои АА тяхното предварително съгласуване с друг държавен орган, последващо утвърждаване или т.н. неспазването на законоустановената процедура в съществено отношение ще води до незаконосъобразност на акта.
Г- противоречия в материалноправните разпоредби. В случая става въпрос за нарушаване на законосъобразността по същество. АА следва да създава права или да възлага задължения на основата на закона. всички нови правни положения, новосъздадени , изменени и прекратени правни статути следва да бъдат съобразени с материалноправните разпоредби. Например лице може да бъде назначено на висша държавна служба, ако притежава образователната и квалификационна степен магистър. Лиценз за развиване на частна охранителна дейност ще бъде даден, ако лицето не е осъждано, няма образувано досъдебно производство и т.н. Издаването на строително разрешение за изграждане на сграда в нарушение на нормите установени в ЗУТ (Закон за устройството на територията) ще води до недействителността му, поради несъответствието му със ЗУТ.
Д- несъобразяване с целта на закона. в случая актът е издаден в несъответствие с целта на закона.
Тези 5 условия следва да съществуват задължително кумулативно. Липсата само на едно или няколко от тях, ще води до незаконосъобразност, т.е. до недействителност на акта. Този акт следователно ще притежава дефекти, които ще имат за резултат изобщо непораждането на правни последици или възможност за отмяната на акта.
Липсата на едно от тези условия определяме като порок или дефект на акта. От тук актът ще бъде опорочен или дефектен.
В жалбата следва да се посочи каква незаконосъобразност, т.е. кое от посочените условия е налице. Посочвайки необходимите реквизити на жалбата в чл.150, ал.1, т6 от АПК се посочва, че тя трябва да съдържа указания в какво се състои незаконосъобразността на акта. Законодателят използва понятието указание в широкия смисъл на понятието. Възможно е съдът да прецени, че сочената в жалбата незаконосъобразност не съществува. Той обаче може да констатира, че е налице друг порок и на това основание да отмени акта. Следователно съдът извършва служебна проверка на законосъобразността на акта. Нещо повече- с жалбата или протеста може да се иска отмяната на акта. Съдът обаче, на основата на събраните доказателства, може да прецени, че актът е нищожен, т.е. той не е породил абсолютно никакви правни последици и да обяви неговата нищожност. Следователно съдът не е обвързан от фиксираните (посочените) в жалбата или протеста основания за незаконосъобразност. Това е съществена разлика от касационното производство, където съдът обсъжда и се произнася само по посочените в касационната жалба основания. Следователно правни основания за оспорване пред първата съдебна инстанция са посочените 5 условия. Това също е съществена разлика от основанията при касационното производство. Касационната жалба или касационният протест се подават, когато
1.- постановеното от първоинстанционния съд е нищожно
2.- това решение е недопустимо
3.- посоченото решение е неправилно поради нарушаването на мат. Закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Активна поцесуална легитимация имат гражданите и организациите, на които с акта правата, свободите и законните интереси са засегнати или има опасност да бъдат застрашени. Към тази група на субекти, имащи право да оспорат ИАА, са и гражданите и организациите, на които актът възлага задължения. Активна процесуална легитимация, т.е право на оспорване, има и прокурора. Това негово правомощие произтича от статута му като орган, който следи за спазването на законността в адм. Процес. Неговото участие при оспорването в съдебно заседание не е задължително, освен ако има изрична разпоредба. Различно е положението при касационната инстанция, където участието на прокурора е задължително. Много важна и съществена особеност е ,че жалбоподателят или прокурорът могат сами да преценят дали да оспорят акта по административен ред или по съдебен ред. Следователно правото да се оспорва по съдебен ред не изисква да е изчерпан преди това реда за оспорването му по административен ред. Това е съществена особеност на новия АПК. Отмененият ЗАП постановяваше, че актът може да бъде атакуван по съдебен ред едва след като се изчерпят възможностите за оспорване по адм. Ред. Това изискване в АПК отпадна. Това е принцип. Възможно е изрични законови разпоредби да установяват предварително задължително оспорване по адм. Ред. Така например Данъчнопроцесуалният кодекс изисква данъчнооблагателните актове първо да бъдат оспорени по адм. Ред пред Директора на териториалното звено, а след това в съда. Това са изключения на основата на изрични законови разпоредби.
(Неправилното упражняване на оперативната самостоятелност е нецелесъобразност, не подлежи на съдебен контрол, а на административен. Обвързаната компетентност само се атакува по съдебен ред- мое)
Оспорването по съдебен ред е обвързано със срокове. Срокът е 14-дневен от съобщаването само в този срок може да се оспори акта. Този срок има преклузивен характер,т.е. той е фатален. Това означава, че с неговото изтичане се погасява правото на оспорване. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да се оспорят в 1-м. Срок от изтичането на срока, в който органът е следвало да се произнесе. В случаите, когато мълчаливият отказ или съгласие са били оспорени по адм. Ред, срокът започва да тече от датата на съобщаването на решението на по-горестоящия орган. В случай, че прокурорът не е участвал в адм. Производство, тъй като той може да стане инициатор за създаването на акта, срокът за оспорването му е 1-м. От издаването на акта. Тези срокове важат за оспорването на актове, чиято отмяна се иска. Не съществуват обаче срокове за жалби за обявяване на нищожност на административните актове. Следователно нищожността на АА може да се оспори без ограничение във времето. Гражданите и организациите оспорват ИАА с жалба, прокурорът- с протест. Тези два акта задължително трябва да бъдат в писмена форма.
Съществена е датата на която жалбата ви ще бъде заведена в деловодството на областния управител, тъй като тя следва да бъде подадена до съда, но чрез областната управа.


Жалбата се подава от гражданите и организациите, а протестът- от прокурора. Жалбата и протестът се подават до административния съд (ВАС) чрез органа, автор на акта. В 3-дн. срок след изтичането на срока за оспорването цялата преписка се изпраща в съда. Съдът преценява дали жалбата е допустима. Ако тя е такава, се образува делото. Делото има две страни, които са с срещуположни интереси- оспорващият (граждани и организации и прокурор) и органът, автор на акта. Като страни могат да бъдат конституирани и заинтересованите лица. Съдът конституира служебно страните. С подаването на жалбата лицето или организацията придобиват статута на оспорващ. Жалбата се разпределя от председателя на съда на съдия- докладчик. Определянето му следва да стане на случаен принцип. Той е по електронен път. Съдията-докладчик преценява редовността на жалбата или протеста и следва да насрочи делото в срок, не по-дълъг от 2м. Тук идеята е да се ускори адм.-то производство като цяло. Възможно е жалбата или протестът да се оставят без разглеждане. Това ще стане когато:
А- актът не подлежи на оспорване. В случая има изрична разпоредба. Пример- решението на МС за утвърждаването на един законопроект, т.е за проява на законодателна инициатива. Не подлежат на оспорване и актове на президента, на НС и т.н.
Б- оспорващият е неправосубектен. Например оспорването е подадено от обществено образувание, което няма юридическа персонификация и то не е възникнало по силата на закон.
В- оспореният АА е оттеглен. По начало оспорващият може да оттегли оспорването си при всяко положение на делото.
Г- оспорващият няма правен интерес от оспорването. Това означава, че с този акт не се създават права или задължения за съответното лице, както не се накърняват права и законни интереси и лични свободи, както и не съществува опасност от накърняване.
Д- жалбата и протестът са просрочени- подадени са след изтичането на срока за оспорването. Ето защо сроковете за оспорването имат преклузивен характер. Това означава, че те са фатални поради това, че погасяват правото на оспорването.
Е- по същият административноправен пспор има влязло в сила съдебно решение.
Ж- м-у същите страни, на същото основание, в същия съд има образувано друго адм. дело.
Тези посочени причини са правни основания жалбата да се остави без разглеждане, т.е. съдът да постанови, че жалбата е процесуално недопустима. В случай, че вече е образувано дело, то следва да се прекрати. Ако тези причини липсват, то тогава насроченото дело се разглежда в открито съдебно заседание. Призовават се страните по делото. Участието на прокурор не е задължително. Той ще вземе участие по своя преценка, когато счете, че общественият интерес налага това. Адм. съд разглежда делото в състав от 1 съдия, тогава, когато то е подсъдно на него. В случай, че делото е подсъдно на ВАС, то тогава ВАС го разглежда в състав от 3-ма съдии. Оспорването има суспензивен ефект. То спира автоматически изпълнението на АА. Изключение от това прави действието на специална разпоредба, напр.- З за местните избори постановява, че подадената жалба не спира встъпването в длъжност на новоизбран кмет или общ. съветник при подадена жалба срещу изборния резултат. Съдът разглежда административния спор по същество. Съдът не се ограничава единствено с правните аргументи, които са поставени в жалбата на оспорващия. Той прави съдебна преценка на всички закононарушения, които съществуват, вкл. и такива, които не са посочени от оспорващия. Ако съдът прецени, че актът е нищожен, той го обявява за такъв без дори да има искане за това. Адм. орган трябва, и съответно лицата, за които актът е благоприятен, да установяват фактите и обстоятелствата, които го правят законосъобразен. Следователно тежестта на доказването лежи върху административния орган и лицата, за които актът е благоприятен. Допустими са всички доказателствени средства. Д-вата, които са събрани от адм. орган при издаването на акта имат сила и пред съда. Съдът се произнася с решение. С него съдът може:
1. да обяви актът за нищожен
2. да отмени оспореният акт изцяло или отчасти
3. да го измени
4. да отхвърли оспорването.
Възможно е пред съда да се сключи и споразумение. Това може да стане при всяко положение на делото. В него задължително следва да участват всички страни по делото.
Вж. Чл. 145-178 на АПК.