12. Съсобственост – уредба и видове.

Според чл.30 от ЗС правото на собственост може да принадлежи общо на две или повече лица. Субектите са същите, които са посочени в чл. 2 от ЗС. Със самото определение се вижда, че при съсобствеността не се говори за ново вещно право, а за право на собственост, при което титулярите са повече от един. Макар и да не е посочено изрично от закона, хипотезата се отнася и за останалите вещни права. При тях обаче се говори за съпритежание на вещно право.
Съсобствеността е уредане още в древността и това е логично, тъй като хипотезите на еднолична собственост са почти толкова, колкото и при съсобствеността.
Правната теория през годините е давала различни обяснения за явленията. Първоначално се е считало, че общата вещ се поделя на много малки части, от които едни принадлежат на единия, а други – на другия съсобственик. Това обяснение е отхвърлено, тъй като науката е откривала непрекъснато все по-малки градивни елементи. Едно второ обяснение свързва съсобствеността с две различни права на собственост върху една вещ. Това обяснение също е преодоляно, тъй като не може да има две права на собственост (това са абсолютни права) върху една вещ.
Днес теорията и законът приемат разбирането за едно право с множество субекти.Това е залегнало и в чл.30, ал.1 от ЗС. Тези субекти имат части от общото право. Теорията и практиката нарича тези части идеални, защото реално не съществуват, а ги има само като представа. Обикновено частите се изразяват в дробни числа, но в някои случаи се използват и проценти. Ако не е уговорено друго, частите на съсобствениците се считат равни. Презумпцията е оборима.
У нас законодателството регламентира два вида съсобственост: бездялова идялова.
Бездяловата съсобственост е уредена в СК и се нарича още съпружеска имуществена общност (СИО). Тя възниква автоматично по силата на чл.19, ал.1 от СК. По силата на разпоредбата вещите и правата върху тях (имат се предвид ограничените вещни права), придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Следователно съсобствеността възниква автоматично със самия факт, че вещта се придобива по време на брака. Характерно за СИО, е че докато трае бракът не се определят дялове на съпрузите, поради което съсобствеността се нарича бездялова.
Дяловата съсобственост е уредена в ЗС – чл.30 и сл. При нея частите на съсобствениците са ясно посочени било вследствие на уговорка между тях или директно от нормата на закона, например наследяване по закон от две или повече лица. При дяловата съсобственост е възприето формалното придобиване.
Хипотезите на възникване на съсобственост са идентични с тези на правото на собственост. Особеното се проявява в следните случаи:
1.Сънаследяване. Това е най-честата хипотеза за възникване на съсобствени вещи. Именно за това делбата на съсобствени вещи е подробно уредена в ЗН, а на основание чл.34, ал.2 ЗС тези разпоредби се прилагат и при останалите форми на съсобственост.
2.Съвместни сделки. В този случай волеизявлението за придобиването на общата вещ се прави от две или повече лица като изрично се посочва в какви части или дялове ще се придобие общата вещ.
3.Действия на закона. В определени случаи законът изрично предвижда възникване на съсобственост. Така според чл.38 ЗС при придобиване на реално определен обект в етажна собственост автоматично се придобиват и идеални части от общите части на сградата.
4.Съсобствена вещ се придобива и при съвладение, когато имотът се придобива по давност от две или повече лица.
Същите правила се отнасят и при съвместно придобиване на ограничено вещно право.