12. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение

Правна уредба - преди всичко в Конституцията на РБ. Освен в Конституцията, изборът, като основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение е уреден и в някои специални закони - Закон за избиране на народни представители…, Закон за КС и т.н. правната уредба на избора може да се съдържа и в устави на партии и обществени организации. Обща уредба - в Глава Пета, Раздел Трети от КТ. КТ се прилага субсидиарно, доколкото не е уредено друго в специален закон - чл.88 КТ.

Изборът, като основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение е предназначен да прецени професионалните качества и личното доверие към лицето, което ще заеме съответната длъжност. От друга страна, се разширява демократичното начало, както в обществените длъжности, така и за индивидуалното трудово правоотношение въобще. Като основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение, изборът може да бъде предвиден в нормативен акт или устав - той е едно изключително основание, в смисъл, че се прилага само, когато това е предвидено в нормативен акт или устав.

Изборът се прилага преди всичко в държавните органи - представителни или изпълнителни (напр. избор на кмет). Въз основа на избор може да се заема длъжност и в държавни учреждения - ректор, декан и т.н. Изборът може да е основание за заемане на длъжност в юридическо лице с нестопанска цел, политическа партия или обществена организация. Изборът може да бъде предвиден и в Устав на търговско дружество (напр. избор на председател на Управителния съвет).

Изборът невинаги създава трудово правоотношение. Поначало е свързан със заемане на представителна длъжност (Председател на Студентски съвет на СУ). Изборът създава индивидуално трудово правоотношение, когато длъжността е щатна - предвидена в щатното разписание на съответното предприятие и платена - заплаща се трудово възнаграждение. Както конкурса, така и изборът представлява сложен фактически състав. Конкретните му елементи зависят от съответното индивидуално трудово правоотношение - най-общо се съдържат в Глава Пета, Раздел Трети КТ. Като основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение, изборът установява определени професионални изисквания за лицето-кандидат (тези изисквания зависят от длъжността). Кандидатът трябва да отговаря и на определени лични изисквания, напр. възраст (също зависят от длъжността). На трето място, избираното лице трябва да даде в писмен вид предварителното си съгласие да бъде избрано - чл.84, ал.3 КТ. Писменото съгласие на кандидата е негово едностранно волеизявление за участие в избора и заемане на длъжността, ако бъде избрано (аналогично на молбата за участие в конкурс - подаването ú от страна на кандидата негово едностранно волеизявление за участие в избора и заемане на длъжността, ако бъде одобрен на конкурса). Съгласието се дава до избирателното тяло, което е задължено да поиска съгласието на лицето, при това преди избора (последващото съгласие е невалидно). Доколкото едно лице може и само да постави кандидатурата си ако не е предвидено друго, то това е равносилно на съгласие.

Заемането на изборната длъжност означава и полагане на труд за другиго, по смисъла на чл.1, ал.2 КТ.

За да бъде проведен избор, длъжността при работодателя трябва да бъде свободна или да предстои да бъде освободена - чл.83 КТ (аналогично с конкурсните изисквания).

Изисквания към избирателното тяло - съвкупност от физически лица, на които нормативен акт възлага правото и задължението да извършат избор. Съставът е много широк и може да обхване всички граждани (избори за НС).

Процедура за провеждане на избор (доколкото друго не е определено в специален закон):

1. Поставяне на кандидатурите - чл.84, ал.1 и 2 КТ. Законът не поставя ограничения за броя кандидати. Чл.84, ал.4 КТ - неограничен брой кандидати е и минималният брой кандидати (може да се пробва само един и да не бъде избран). КТ определя и кворума. Този кворум е повече от 1/2 от избирателите, доколкото друго не е предвидено - чл.85, ал.2 КТ. Идеята е да има една действителна представителна воля;

2. Гласуване - явно или тайно. Правилото е явно гласуване. Тайно гласуване - при наличието на изрична разпоредба в нормативен акт или Устав или по разпореждане (решение) на избирателния орган - чл. 85, ал.2. Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло не гласуват - чл.85, ал.4 КТ. За всеки кандидат се гласува поотделно. Необходимото за избор мнозинство се определя от конкретният нормативен акт. Ако друго не е предвидено - обикновено мнозинство, повече от 1/2 от кворума. Неточна формулировка в Закона: "…не по-малко от половината…" - чл.85, ал.6 КТ. Възможна е и ситуация 50:50 - равногласие;

3. Възникване на трудовото правоотношение - чл.86 КТ. Трудовото правоотношение възниква от обявяването на кандидата за избран. Както при конкурса, на волята на работодателя, а волята на избирателното тяло определя лицето, което ще заеме длъжността. Тя обвързва работодателя. Трудовото правоотношение обаче възниква между избрания кандидат и работодателя. Чл.86, ал.3 определя и момента на създаването на трудовото правоотношение. Това е моментът, в който кандидата бъде обявен за избран. Разпоредбата трябва да се тълкува систематично във връзка с чл. 86, ал.2 КТ - момент на възникване на индивидуалното трудово правоотношение е получаване на съобщението за избиране. Срокът за постъпване на работа е 2 седмици и при уважителни причини може да бъде удължен до 3 месеца. !!!Сравни със сроковете за постъпване на работа при трудовия договор - 1 седмица, ако не се уговори друго - няма граница във времето за постъпване на работа. Това се дължи на спецификата на изборната длъжност. Тук няма и класиране, както при конкурса.

Нов избор се провежда, когато избраният кандидат не заеме длъжността си в определен срок, но и когато никой не бъде избран.

Особеност на избора е, че тук участва и трето лице - избирателното тяло. Сключва се допълнително споразумение по чл. 107 КТ - за размера на трудовото възнаграждение или за други елементи, които трябва да се конкретизират. За разлика обаче от конкурса, в определени случаи избирателното тяло присъства (при прекратяване на трудовото правоотношение напр.).

!!!Работодателят не разполага с дисциплинарна власт по отношение на избраното лице.

Изборното трудово правоотношение е винаги срочно. Общият срок е 5-годишен (кмет – 4г, съдия – 9 години), ако не е предвидено друго. Едно лице може да бъде преизбрано за същата длъжност за нов срок, но това е възникване на ново трудово правоотношение.

Спорове за законосъобразност на избора се разглеждат по съдебен ред – 87 КТ – само за законосъобразност - за реда и условията за провеждане на избора. Процедурата е съдебна – от РС по местонахождението на седалището на работодател, където се намира изборната длъжност. Актвно легитимиран е всеки кандидат, от една страна, а от друга – работодателят. Ответник – изборното тяло , чиито действия се атакуват. Спорът се развива по правилата на ГПК, ако в КТ не е предвидено друго . Чл. 360, ал. 1 КТ и чл. 87, 2 – особена бързина.