11. Обща характеристика на съдебното оспорване

Административните актове могат да бъдат оспорвани по адм. И по съдебен ред. Това е една диспозитивна възможност. Лицето или организацията, на които са възложени задължения, накърнени права, законни интереси и свободи или съществува опасност за това, могат сами да решат кои от дваете правни процедури да използват. АПК внесе нов момент в правната регламентация, като посочи, че изчерпването на възможностите за оспорване по адм. Ред не се явява необходима процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред. Това означава, че може направо да се пристъпи към осопорване по съдебен ред или актът да бъде оспорен едновременно пред непосредствено по-горестоящия адм. Орган и пред съд. В последния случай двете жалби се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. В случая следва да различаваме подведомственост на административните съдилища и подсъдност на адм. Съдилища. Под подведомственост разбираме какъв кръг от материя се включва в компетентността на административните съдилища. (дали въпросът въобще подлежи на разглеждане в съда или от съответния административен орган- моя). Подсъдността (родова или териториална) определя кой съд е компетентен да разгледа и реши администрат.-правния спор. В подведомствеността на административните съдилища се включват всички искания за:
А- издаване, изменение и отмяна на административните актове, както и за обявяването на тяхната нищожност
Б- обявяване на нищожност или унищожаемост на споразумения
В- защита срещу неоснователни действия или бездействия на органите на ИВ
Г-защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение на административни актове
Д- обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, както и на адм. Актове на длъжностни лица и органи.
Е- обезщетения за вреди от принудително изпълнение
Ж- обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от адм. Съдилища
З- установяването на неистинност на административни актове
Това са материите, които се вкл. В подведомствеността на адм. Съдилища. Макар и свързани с тази материя, извън кръга на съдебното обжалване са актовете, свързани с външната политика, отбраната и сигурността на страната. Адм. Производство, за разлика от общото производство е двуинстанционно, освен ако в закон е предвидено друго.
В случай, че съществува спор дали спорът е подведомствен на адм. Орган или на съд, се решава от самия административен съд. Ако съдът прецени, че спорът не му е подведомствен, той го изпраща на съответния адм. Орган. Адм.-правният спор се решава от съда, на който той е подсъден, с оглед на родовата (предметна, материална) подсъдност и на местната (териториална) подсъдност.
Родовата подсъдност определя на кой съд са подсъдни съответните спорове с оглед ранга на съда.
На ВАС са подсъдни:
1.- оспорвания на нормативни административни актове, с изключение на нормативните актове на общинските съвети.
2.- оспорване на админинстративни актове на МС, мин.-председателя, зам.-мин. Председателите, министрите
3.- оспорване на решения на ВСС
4.- оспорване на актове на БНБ
В случая ВАС действа като първа инстанция.
5.- касационни жалби срещу първоинстанционни решения по административни дела
6.- жалби срещу определения и разпореждания на съда- касационно обжалване
7.-молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела
8.- случаи, посочени изрично в закон

На административните съдилища са подсъдни всички останали случаи.
(въпросите, свързани с трудови правоотоношения, се разглеждат от РС- моя)

С оглед на местната подсъдност ще се определи кой адм. Съд е компетентен да разреши спора. Делото ще бъде подсъдно на онзи адм. Съд, в чиито съдебен район е седалището на органа, автор на акта. Споровете за подсъдност между две административни съдилища се решава от ВАС. Споровете за подведомственост и подсъдност между административни съдилища и общи съдилища се решават от колегия, в която са включени 3 представители на ВКС и 2- на ВАС. Съставът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
Често с оглед на х-ра на адм. Производство, в съдебното производство участват голям брой жалбоподатели. С оглед на процесуална бързина и нормално протичане на съдебното производство, в случаите, когато участват като страна повече от 10 лица с еднакви интереси, то следва да упълномощят свой представител. В случай, че те не сторят това, съдът им дава разумен срок, в който това да го направят. В случай, че това не стане, съдът назначава служебно общ процесуален представител. Участниците в производството се призовават на адреса, който те са посочили. В случай, че не бъдат намерени на този адрес, то те могат да бъдат призовани и чрез ДВ, когато са с неизвестен адрес. Страните, които веднъж са били призовани редовно, при отлагане на делото не се призовават отново-чл.126- чл.144 от АПК.