11. Връзката на криминалистиката с науки от областта на ретроспективното познание

Ако се абстрахираме от специфичността на предмета на познанието при разследването и се вземе в предвид само неговия ретроспективен характер,могат да се открият редица общи черти между него и историческото,архиологическото и геологическото познание.Основната обща проблемна научна и практическа ситуация,която възниква пред разследващия орган,историка,археолога и геолога,се определя от факта,че към момента наизследването съответните събития,процеси и явления принадлежат към миналото.Времето е необратимо,поради което единственият източник на информация за съответните обекти на изследване са техните следи.Принципната ненаблюдаемост на изучаваните явления определя аналогични проблемни ситуации пред изследователите от съответните области на научно и практическо познание.
Независимо,че механизмът на реконструиране на отминали събития,процеси,явления е детерминиран от специфичните особенности на изучаваният обект-разследваното събитие,исторически събития,изменения в земните пластове,при сравнителен анализ не е трудно да се установи съществуващото сходство между тях.Методите за мислено “връщане”към миналото се разработват на базата на изучаване на следите,които са възникнали от изследваните явления-престъпления,древни цивилизации,изменения в земните пластове и пр.Механизма на познаване на миналото в тези области се осъществява по една и съща обща схема,състояща се от 3 основни елемента:следообразуваща схема,възникване на следи и изследване на следите.Сходството между разследването и историческото познание се изтъква и в историческата наука.
Сходните черти между криминалистическото,историческото,археологическото и геологическото познание се проявяват,както в общата насоченост на тази дейност,така и в отделните етапи на нейното осъществяване.
Аналогичен познавателен процес се осъществява и в процеса на разследването,но успоредно със сходството съществува и принципно различие между криминалистическото,историческото,арх.и геол.познание.Най-съществената разлика е в “дистанцията”между времето на възникване и на изследване на събитието.Геологията например се интересува от процеси и явления,възникнали преди десетки,хиляди и милиони години.Предмет на историческото и арх.познание са също събития и явления с голяма давност(Срок, след изтичане на който се губи или придобива някакво право).Докато в геологическото изследване грешката от няколко хиляди години може да не окаже съществено влияние върху неговите резултати,неправилно определяне времето на извършване на престъплението,дори с няколко минути,понякога може да окаже негативно влияние върху разследването.
В историческата наука се посочва,че близките по време събитията представляват по-сложен обект на изследване.В общ гносеологически(гносеология:наука за познанието)план такава позиция не е приемлива,защото с течение на времето информацията за разследваното събитие се “разсейва”т.е. нищожават се нейните източничи,забнравят се факти и пр.Историческото познание има задачата не само да отрази фактите такива каквито са,но и да ги обясни.Близките по веме отминали събития по поринцип по трудно се поддават на обяснение от историцитет.като все още не са “улегнали”като исторически.При по-голяма дистанция във времето е възможно да се проследи по-цялостно тяхното отряжение върху едни или други обществени процеси.Тази закономерност е валидна и за историческите источници.Даденият информационен процес обаче има и друга страна:близките по-време исторически събития не винаги имат цялостно и адекватно отражение върху съвременната действителност,което в определена степен затруднява историческото изследване.
В криминалистиката,историята,археологията и геологията се обръща внимание на принципно неотстранимата неточност при изследването на миналото,която толкова по-голяма,колкото по-назад във времето е протекло интересуващото изследователя събитие.В тази връзка се подчертава ограничената възможност за по-пълно изясняване на минали събития.
Основен источник на информация за отрминалите истор.,криминал.,архиеол.,геологич.,явление и процеси са техните следи.Ето защо в криминалистиката и другите науки от ретроспективното познание се отделя особенно внимание на следите-изграждат се различни класификации,разработват се методи за получаване на информация от тях и т.н.От криминалистическа гледна точка интерес представлява начинът по който се разглеждат следите в истирията,археологията,геологията.В историята например по следа се има в предвид всички остатъци от миналия обществен живот.За разлика от изучаваните от криминалистиката следи,историческите източници са по-многообразни и повечето случаи по-мащабни.Към тях не само се отнасят отделните предмети,но и здания,остатъци от градове и пр.От криминалистическа гледна точка обаче следите имат и самостоятелно гносеологическо значение,което най-ярко се проявява при използванети им при процеса на идентификацията.
Както се вижда,ретроспективното познание има редица сходни черти,независимо от сферата в която се прилага.Това дава основание да се направи извод,че между криминалистическото,истирическото,археологическото и геологическото познание има принципно сходство от гледна точка на методологията на осъществяването на тази дейност.А това е солидна предпоставка за взаимно използване на техните постижения.
Използването на теоритичните постижения на криминал.,истор.,археол.,геолог.,в методологията на познанието на миналото и творческото им прилагане и адаптиране в съответствие с спецификата на изучаваният обект може да се осъществява в много по-широки граници.По-задълбочените изследвания в тази област безусловно ще променят традиционната представа за връзката на криминалистиката с другите науки и по този начин ще открият нови хоризонти за развитие методологията на процеса на познанието на престъплението като факт от миналото.