11. Договор за аренда на земеделски земи – определение, обща характеристика, обект, страни, сключване, форма

Нормативна уредба – Закон за арендата в земеделието (1996г.)
Тук има легално определение на договора – член 2, алинея 1. Определението следва модела за определяне на договорите чрез същественото им съдържание. С този тип договор се предоставя временното ползване върху определена вещ (такива за наем, влог и т.н.). при договора за аренда има някои особености – например той няма краен срок, има възможност в него да се уговорят подобренията, строежа на сгради и т.н. Това е отделен тип договор.
С правото на ползване по ЗС собственикът отделя от себе си правото на ползване и го отдава на друго лице. Тук арендателят е длъжен да поиска съдействие от арендодателя, когато ТЛ предявят претенции към договора и предмета му.
Обект на договора – член 1, алинея 3 ЗАрЗ – „обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство”. Това означава, че са възможни всякакви комбинации. Недвижими вещи извън земята могат да бъдат обект на договора. Движими вещи – всичко, което може да бъде отгледано. Те трябва да бъдат предоставени за производство за производство на земеделска продукция, което запазва целостта на вещта.
Страни – арендодател и арендатор. Особеността е в това кой може да бъде такъв. Арендодателят не е необходимо да е собственик на това, което отдава под аренда. Освен това договорът може да се преарендува. Собственикът на арендуваната вещ трябва да осигури ползването на вещта по договора. Има искове за защита срещу неправомерно отнемане на фактическата власт. Недобросъвестният владелец е длъжен да върне на собственика плодовете, които вещта може да даде.
Арендодатели не могат да бъдат арендаторите на държавни/общински ЗЗ. Предоставянето на държавна/общинска земя под аренда се извършва пир състезателна процедура и държавна комисия преценява годността за земеделското производство.
Минимално съдържание на договора :
Да се постигне съгласие за предмета на договора;
Да се постигне съгласие за арендната цена.
Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (форма за действителност). Договорът подлежи на вписване в СВ (за противопоставимост) – т.е. не е елемент от фактическия състав. Договорите за аренда на недвижими имоти се вписват на името на арендодателя.