10. Връзката на криминалистиката със съдебната психология

Съдебната психология е наука,която узучава закономерностите на човешката психика,проявяваща се при извършване на противоправни действия,в процесуалната дейност и реализацията на наказанието,а също разработваша въз основа на процесуалното законодателство специални психологически методи,осигуряващи оптимално постигане целта на правосъдието.Тя изследва А)психическите свойства на личността,подтикващи за извършване на престъпление;
Б)изменението на развитието на психическите свойства,качества,възникващи в резултат на престъплението;
В)процесите на изменение психикат на лица,които са извършили престъпление.
Предмет на съдебната психология е изследването на деиствията по разследването от психологическа гледна точка.От тази позиция съдебната психология подпомага органите на разследването при анализ на действията на субектите,участващи в наказателното производство,на тяхното състояние от психологическа гледна точка,за използването на научно обосовани и непротиворечащи на закона методи за психическо виздействие в процеса на разследване в зависимост от следствената ситуация и пр.
Ключът към успеха в разследването до голяма степен зависи от познаването на човешката природа,на психиката на лицето,което участва в действието по разследването.Ето защо особен интерес от криминалистическа гледна точка представляват разработените от съдебната психология методи за:изучаване на личността в процеса на разследването;въздействие върху личноста в процеса на разследването;проверка психическите качества на личността;съдебно психологически анализ.
Криминалистическата тактика се основава на изследвания от психологията за механизма на възприемане и преживяване на различни събития,явления-например възможността на човека правилно да определя времето на възникване на събитията ,правилно да възприема и описва тяхната хронология;да оценява продължителността на определени явления и процеси в зависимост от възрастови особенности,емоционално състояние,професия и т.н.Задачата на учените от областта на криминалистиката в тази насока е да проучават и систематизират резултатите от психологическите изследвания и след тяхното анализиране да го “вплетат” в криминалистическата тактика.Тези знания са научна основа за разработване на оптимален тактически подход за различните типове следствени ситуации.
Обединяване на криминалисти и психолози в тази област може да доведе до добри резултати,защото е по-рационално да се използват знания от съответните области априори,такива каквито са отколкото да се провеждат самостоятелни изследвания.Не винаги обаче се спазва този елементарен принцип.Някои учени в областта на съдебната психология под формата на разкриване психологическите особенности на действията по разследването по същество правят психологическа интерпретация на криминалистическата тактика,в крайна сметка в техните трудове доминира криминалистическо,а не психологическо съдържание.Буквалното възпроизвеждане на криминалистическата тактика в “психологическа обвивка” поставя под съмнение самостоятелността на предмета на съдебната психология в тази област.
Психологическата интерпретация на криминалистическата тактика трудно може да се приеме като самостоятелна наука,независимо дали ще се нарича криминалистическа,съдебна или юридическа психология.Това показва липсата на достатъчно яснота за нейният предмет-факт,които не се отрича и от учените в областта на съдебната психология.
Съдебната психология би могла в голяма степен да бъде полезна за дейността по разкриване и разследване на престъпления,ако изследва и теоритично обясни от психологична гледна точка различните видове следвствени ситуации а по-конкретно психологическата същност на конфликтната следствена ситуация и нейните причини;поведенческите реакции на личността в конфликтни следствени ситуации;методите за психологическо въздействие върху личността с цел стимулиране на паметта,активизиране на психическата активност на участниците в действията по разследването,преодоляване на позицията за даване на лъжливи показания или обяснения или отказ от даване на такива и пр.,както и препоръки за прилагането им в зависимост от различните типове личности и д.По този начин съдебната психология не само,че няма да дублира криминалистиката,но още по-ясно и категорично ще разкрие самостоятелността на своя предмет.