10. Изгубване правото на собственост. Отказ от правото на собственост.

Изгубване правото на собственост
Въпросът е уреден в отделен раздел на ЗС и включва както обща хипотеза за изгубването на правото на собственост, така и специфична хипотеза за отказ от правото на собственост.
Правото на собственост като абсолютно и неограничено вещно право не се изгубва поради неупражняването му. Законът урежда две хипотези за изгубване правото на собственост:
1. Ако някой друг го придобие;
2. Ако собственикът се откаже от него.
Първата хипотеза основно се съдържа в разпоредителните сделки. При тях собственикът с изрично волеизявление прехвърля своето право на едно друго лице. В теорията това се определя като изгубване с проява на воля. Възможно е обаче изгубването да настъпи и без собственикът да прояви воля, като отново е налице изискването вещта да се придобие от друго лице. Това става при конфискация на вещи, при отчуждаване на имоти за държавни и общински нужди, както и когато вещта се придобива по давност от друго лице. В тези случаи дори и да има волеизявление на собственика, то е правно ирелевантно.

Отказ от правото на собственост
Специфична форма на изгубване е отказът от право на собсвеност. В теорията отказът се определя като едностранна сделка. В миналото съдебната практика твърдо е приемала, че е невъзможен отказ от държавна собственост. Днес нещата имат друга нормативна база. Доколкото отказът е следка трябва да приемем, че тя е недопустима с публичната собственост – чл. 7 ЗДС, чл. 7 ЗОС. По отношение на частната собственост обаче следва да се приеме, че такъв отказ е допустим наравно с останалите сделки.

Отказът поначало е неформален акт. Когато се извършва отказ от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, отказът се оформя писмено с нотариална заверка на подписите. Това заявление се вписва. До вписването в имотния регистър, заявлението винаги може да се оттегли. С факта на вписването то става неоттеглимо, следователно чл. 100 ЗС урежда една специфична хипотеза на вписването, при която то има оповестително-защитно и конститутивно действие. Следователно вписването е част от фактическия състав на едностранната сделка – отказ от недвижим имот.