9. Адвокатура.

На конституционно ниво адвокатурата се определя като свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните законни права и задължения. Тя е извъндържавна правозащитна организация. - Една от малкото професии ,която е подробно регламентирана на законово ниво. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше юридическо образование; 2. да има придобита юридическа правоспособност; 3. да има най-малко две години юридически стаж; 4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3 (Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.); 5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Не може да бъде адвокат: осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество; ако лицето е държавен служител; ако лицето е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност, ако лицето е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност. Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си. Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи. Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ (ЗА чл. 6, ал. 2). Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.Изпитът се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет. Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал". Успешно положилите изпита си лица полагат клетва. Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия. Доверието между адвоката и клиента трябва да пълно ,което се гарантира с защитената от закона поверителност на информацията.
- Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет. Гражданин на държава - членка на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на Република България. Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. След тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България.

- МЛАДШИ АДВОКАТ И АДВОКАТСКИ СЪТРУДНИК -
Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 (условията за несъвместимост)и му се издава карта на адвокат. Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.

– Упражняване на адвокатската професия –
То включва: устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж. Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите.

– Правата и задълженията на адвокатите -
Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на клиент при служебното му назначаване от адвокатския съвет по реда, определен от този закон, освен в случаите на чл. 43. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. Проблемът със служебният защитник е ключов за правовата държава ,защото всеки гражданин трябва да му бъде осигурена качествена защита. Особено при тежките социални различия и конфликти личността и действията на служебните защитници е от изключително важно значение ,за да може правото да постигне уравновесяващата си функция в обществото като осигури хомеостазата му. Трябва да се създадат необходими гаранции и условия служебният защитник да изпълнява съвестно и професионално задълженията. Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие.

– Органи на управление на адвокатурата -
Те са :общо събрание, адвокатски съвет контролен съвет, дисциплинарен съд, председател на адвокатската колегия. –Общо събрание. Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатска колегия. Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари. Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията. Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите. На редовното събрание се: разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;2. разглежда доклада на контролния съвет;3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия. Решенията на общото събрание могат да се обжалват в 14-дневен срок пред ВАС.

– Адвокатски съвет -
Той е управителният орган. Адвокатският съвет се състои от: 1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от петима основни и двама резервни членове;2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София - не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове. За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж (чл 86 ал3 ЗА). При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж. Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца. Функциите на адвокатския съвет са: 1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност; 5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията; 6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията; 7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;13. определя комисии в помощ на дейността си;14. приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за членове и председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет и обявява списъка им не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание; председателят определя комисия от членове на адвокатския съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на кандидатите, който се поставя на видно място в адвокатския съвет не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание;15. организира служебната защита;16. свиква и организира общото събрание на колегията;17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;18. осъществява и други функции, определени от закона;19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър. Кворумът е 2/3 решенията се вземат от с обикновено мнозинство при равенство решаващ е гласа на председателя на адвокатския съвет. За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж(чл91 ал1 ЗА). Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.

– Контролен съвет -
Контролният съвет се състои от: 1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от трима членове;2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от петима членове. За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж. Или ако няма желаещи ,които да отговарят кандидатите най малко трябва да имат 10 години юридически стаж. Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.

- Дисциплинарен съд –
Дисциплинарният съд се състои от: 1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от петима членове;2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София - не по-малко от девет членове. За членове могат да се избират лица най-малко с 5 години юридически стаж а за председател най- малко 10 години юридически стаж. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия. Втора инстанция е Висшият дисциплинарен съд.

- ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА.
Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието. Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове. За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас. Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по закон за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и: 1. нарушаване на адвокатската тайна;2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;6. приемане и осъществяване на служебна защита или особено представителство не по установения от закона ред;7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.

- Адвокатско дружество –
Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район. Адвокатското дружество се вписва от адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага учредителният договор. Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет. (4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен 14- дневен срок. Адвокатското дружество е юридическо лице ,официално се регистрират към окръжните съдилища по смисъла на ЗЗД. Очерталите се тенденции в закона за адвокатурата обособяват необходимостта от засилване авторитета на една от най-важните правозащитни организации –Адвокатурата. Справедливият процес изисква качествена независима и авторитетна адвокатска помощ.