9. Защита на интелектуалната собственост - видове.

1. В обществото напоследък се поставя все по често въпросът какво може да направи полицията или съда по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Способите за приложение на правата са важни са важни иначе всеки закон би бил безсмислен за това и съществуват – наказателно, административно и гражданско правни мерки за защита на интелектуалната собственост. Интелектуалната собственост като дял от частното право се състои от субективни права и в този смисъл частно правната защита обикновено се свежда до мобилизиране на личния интерес за защита на правата, при по-драстични нарушения се стига и до намеса на държавата. Са съжаление у нас преобладава държавната намеса, а не би трябвало.
2. Защита и закрила. Под “закрила” се разбира признаване на права, фактът, че действат съответните закони. В по-тесен смисъл признаването на едно право представлява закрила (напр. издаване на патент или регистрация на търговска марка). “Защита” е по-силно понятие: за защита се говори, когато има нарушени права (нормалното развитие на нещата е нарушено) и съответно се задейства някаква санкция.
3. Защита на интелектуалната собственост:
3.1. Наказателно-правна защита (най-интензивна). Съществуват няколко разпоредби в НК по този въпрос, обособени в раздел VІІ на глава 3 “Престъпления против интелектуалната собственост”:
1) Чл. 173 – плагиатство, нарушаване на личните права на автора чрез използване на неговото произведение от свое име. Ал. 1 е насочена към закрила на авторските права и гласи: който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение се наказва с лишаване от свобода до 10 години или с глоба до 10 000 лв., както и с обществено порицание, а ал. 2: със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое или чуждо име изобретение, полезен модел или промишлен дизайн. Характерно е, че законодателят използва терминът “значителна част”, т.е. той дава защита само срещу използването на цялото или на значителни части. Това обаче не означава, че за използването на незначителна част не се санкционира от гражданското право. Според ВС “значителна част” е 50% от произведението, което е твърде нелогично разбиране.
2) Чл. 172 а – пиратството, неправомерна икономическа експлоатация на произведението. Дълги години подобна закрила не е съществувала. Подобни текстове са въведени във всички съвременни законодателства под влияние на международните актове. Проблематичното в този текст е различието между термините употребени в НК и съществуващите в ЗАПСП – в НК се говори за software, а не за програми за електронно-изчислителни машини, за видеозапис, а не за филми и т.н.
3) Поставя се въпросът защо в НК не е предвиден състав противоположен на чл. 173 - имитация, представяне на авторско произведение под чуждо име.
3.2. Административни санкции (административно-наказателно производство).
1) Относно защитата на конкуренцията – тя по принцип се регулира от някаква администрация, доколкото има органът КЗК и производството за нелоялна конкуренция се извършва пред нея. Санкциите са административни, доколкото КЗК налага глоби на физическите лица и имуществени санкции на юридическите.
2) Във всеки закон има многобройни административно-наказателни състави – най-малко са обаче при патентите. При патентите има една разпоредба, която по-скоро е свързана с националната сигурност – чл. 84: Лице, което публикува същността на секретна заявка по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, отстъпи лицензия или извърши действия в нарушение на чл. 31, ал. 5, се наказва с глоба от 100 000 до 1 000 000 лева. Според Е. Марков тази разпоредба е остатък от времето, когато само държавата е могла да патентова в чужбина.
3) Административните санкции са най-вече в областта на АвП и са представени разнообразно в чл. 97. Особеното за тези нарушения е, че те се установяват от органи на Министерството на културата, отдел Авторско право, които съставят акт при констатиране на нарушение. Актът на практика не е санкция, а доказателство за нарушението, а и обвиняващ документ въз основа на който се издава наказателното постановление, което всъщност санкционира. Санкциите, които са предвидени в ЗАПСП са доста особени и Е. Марков задава въпроса какво представлява санкцията запечатване на мястото, в което се извършват нарушенията. Наказателните постановления се издават от министъра на културата или овластено от него лице и се обжалват по реда на ЗВАС.
4) Съществува Постановление 87/96 г. за контрола върху използването на обектите на авторското право и сродните му права, лицензиране на производителите на компактдискове и производителите на матрици за производство на компактдискове. В момента се готви отмяна на това постановление във връзка с отпадането на лицензионните режими. Става дума основно за лицензиране на производството на компактдискове и регистрация на договорите за ползване на авторски и сродни права, която се санкционира с глоби. Въпросът е, договорите за ползване на авторски и сродни права с валидни и без регистрация и нерегистрацията не води до тяхната недействителност. Регистрацията има контролно значение, но не е конститутивна по отношение на договорите и правата от тях. В САЩ е съществувал регистрационен режим за авторските права, който сега е отпаднал, но съответното ведомство още функционира и може да се направи регистрация.
3.3. Гражданско-правна защита:
3.3.1. Видове искове:
1) Чл. 94 предвижда осъдителен иск за обезщетение: Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
2) Установителен иск (иска се от съда да установи наличието или липсата на авторско право) – той не е предвиден изрично в законите, които уреждат интелектуалната собственост, а се извежда от чл. 97 ГПК. Установяване на едно право може да се иска винаги, а установяване на факт може да стане само в предвидените от закона случаи, когато ищецът има правен интерес. Може да се иска установяване на авторско право, нелоялна конкуренция и т.н.
От установителните искове се получава решение със сила на пресъдено нещо, а от осъдителните – решение, което има и изпълнителна сила. Когато се говори за осъдителни искове се счита, че става дума за осъждане за сума пари. В областта на интелектуалната собственост това не е най-характерният вариант (особено при нелоялната конкуренция).
3) Преустановителен иск (вид осъдителен иск) по чл. 95 т.1: Когато произведение или обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 1. преустановяване на неправомерното използване. До такъв иск се прибягва, когато не са претърпени големи вреди (напр. при продаване на часовници SEIKO на пазара за 1.5 лв., или при пиратско издание на книга, която не се купува. Когато се говори за състави на нарушения има 2 категории по отношение на причинените вреди: 1) резултатни нарушения, при които има причинена вреда; 2) случаи когато макар и да няма вреда има нарушение (подобно при административните нарушения, напр. каране на автомобил с превишена скорост, от което не произтичат негативни последици). Става дума за нарушения, при които самото осъществяване на определен фактически състав е неправомерно – класически пример е нелоялната конкуренция.
4) Унищожителен иск (също е вид осъдителен иск) по чл. 95 т. 2: Когато произведение или обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 2. изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите.
5) Извън авторското право съществува “отстранителен иск” изпълнение за сметка на длъжника, когато става дума за отрицателни престации – чл. 80, ал. 2: Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. ЗЗД не е само за договорите, а за облигациите.
6) Иск за изземване на записващите устройства: чл. 95, т. 3: изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения.
7) ЗАПСП предвижда и един особен иск, характерен само за него – чл. 95, т.4.: да му бъдат предадени вещите по т. 2. Идеята е да не се унищожат пиратски издадените книги, а да се удовлетвори носителят на правото като те му се предадат.
3.3.2. Особености.
1) Активно легитимиран по тези искове е носителят на авторското право или поне лице, което твърди, че е носител на правото.
2) Законът предоставя и активна легитимация и на лицата, които са изключителни притежатели на авторското право (или притежатели на изключителна лицензия), тъй като само те използват правото на практика. Това обаче предизвиква въпроса, че след като законът приема, че в тези хипотези правото се отстъпва, а не прехвърля, дали е така всъщност щом лицата, на които е отстъпено са активно легитимирани по исковете.
3) Активно легитимирани са и сдруженията за колективно упражняване на авторски права – те обаче нямат никакви права, дори и отстъпени.
3.3.3. TRIPS – дава възможност за активни мерки в международен аспект в защитата на интелектуалната собственост. Международната защита винаги е била сравнително слаба – в Бернската конвенция има само една защитна разпоредба (чл. 6), която е с твърде общ характер – ако някоя от страните по конвенцията не подържа определено ниво на закрила засегнатата страна може да приеме реципрочни мерки и да се обърне към Световната организация. Има две групи правила, които преминават от TRIPS:
1) По отношение на гражданските искове правило от TRIPS, което преминава и в ЗАПСП е чл. 96а, който се занимава с обезпечителните мерки. За съжаление нашата уредба е по-груба от международната. В процеса съществуват два типа обезпечения: 1) обезпечения на имущество и 2) обезпечения на доказателства. По-същественото при интелектуалната собственост е обезпечението на доказателства, като процедурата в ГПК е неприложима за интелектуалната собственост. Тази разпоредби водят началото от един съдебен прецеден, при който съдът е видял, че ако доказателствата за пиратството не се “консервират” от тях нищо няма да остане. Недостатък на нашата уредба е, че обединява на едно място обезпечение на иска и обезпечение на доказателства. Подобни разпоредби на чл. 96а има и в закона за търговските марки и в закона за промишления дизайн, но не и в закона за патентите.
2) Митнически мерки (чл. 96а и сл.) – нарушенията на правата на интелектуална собственост се откриват при преминаване на границата на стоки, в които тези права са материализирани. Митническите мерки се състоят в задържане на пратки и стоки. Това задържане може да се осъществи по молба на заинтересуваното лице, с представяне на някакви доказателства и служебно от митническите органи (служебният контрол е пресилен с оглед TRIPS). Задържането е до 10 работни дни, като за задържането се уведомяват изпращача и получателя, които заедно със заинтересованото лице могат да направят оглед на задържаната стока. Ако задържането е неоснователно увредения има иск срещу заинтересованото лице, а когато задържането е служебно митническите органи не дължат обезщетение (може да се мисли за обезщетение по ЗОДВПГ).
3.4. Самопомощ. Авторското право се основава на това, че всяко произведение се материализира на материален носител. Голямото развитие на глобалните мрежи (т. нар. информационни магистрали) през последните години създаде множество нови проблеми пред защитата на интелектуалната собственост. Съвременната техника позволява всяко едно произведение да се превърне в бинарен код и след това отново да се върне в първоначалния си вид. По този начин се избягват множество иманентно съществуващи защити на авторските права. На времето, за да се разпространи една книга е било нежно да се разполага с печатарска преса и на практика пиратското разпространение на книги не е било много привлекателно освен в случаите когато е ставало дума за забранени книги (напр. преди Революцията във Франция). Създадените тогава правила за защита на авторските права се оказват напълно безполезни днес, когато на практика всеки може да има “печатарска преса”. Това е едната от причините, че титулярите на права върху интелектуална собственост трябва да използват и самопомощ при защита на своите произведения. Другата причина е, че в интернет няма граници и е много сложно да се докаже къде се осъществило нарушението и какво е приложимото право. Решението на всички тези проблеми е техническата или физическата защита на произведенията (вид самопомощ), която се изразява най-общо в това, че достъпът до ползването или копирането на произведението се ограничава докато не се плати необходимата сума. Съществуват много варианти на такава защита – става дума за определени начини на кодиране, които правят невъзможно ползването на определено произведение или влошават неговото качество, друга възможност е в един текст например да се допуснат съзнателно грешки така, че да може да се установи от къде е взет. Разбиването на тези кодове оскъпява продукта и целта е да се създадат, кодове чието разбиване би се явило икономически безсмислено (няма невъзможни за разбиване кодове). Днес хитът е асиметричното криптиране, което се основава на два различни ключа публичен и частен. За да е възможна самопомощта са необходими 3 условия: 1) да съществува право; 2) да няма възможност лицето, което търси закрила да се обърне към държавните органи; 3) да няма възможност държавните органи да действат достатъчно ефективно. Днес самопомощта се утвърждава легално в киберпространството. Това обаче понякога води до проблема, че се защитават и обекти, върху които не съществуват авторски права – напр. законите в интернет.