9. Държавата като властно организирана общност

1. Обща характеристика на властта изобщо и на социалната власт
Държавата е властно организирано човешко обединение.
Властта е специфичен регулатор на обществените отношения. Всяка устойчива човешка общност съществува като организирано цяло от координационно и субординационни връзки. Властта е необходимо условие и средство за организиране на обществения живот, за функциониране на обществото.
Социалната власт е присъща на всяко трайно човешко обединение.

2. Видове власт в зависимост от характера на човешката общност, в която се проявява
корпоративна (например властта в семейството, властта в обществените организации – синдикат, партия и т.н.)
всеобхватна (присъща е на организираната етносоциална общност като цяло – родова власт, властта във фратрията, държавната власт)

3. Теории за същността на властта
действие (Мишел Фуко) – в този план властта се обяснява като управление; съотнесено към държавната власт, това е държавното управление
В действителност обаче властта не е тъждествена с управлението. То самото предполага съществуването на определена власт. Властта е необходимо условие за всяко управление. Властта като условие се отнася към управлението като резултат. Управлението е действие по реализирането на властта.
сила – поддръжниците на това становище извеждат същността на властта чрез едно особено обществено отношение – властоотношение. Съдържанието на властоотношението включва осъществяването на подчинено поведение от подвластния. Той изпълнява разпорежданията на властващия, защото те са гарантирани с принуда.
Властта обаче не е тъждествена и със силата. Не всяка власт е принудителна – например властта в семейството, в обществените организации и др.
воля (естественоправата и органичната теории)
- според естественоправната теория държавната власт е общата воля, която обединените в държава индивиди формират; тя не е сбор от техните индивидуални воли, а е нещо отделно и самостоятелно
- според органичната теория държавата има своя воля, която не притежава психо-физическите качества на човешката воля; тази особена самостоятелна държавна воля е държавната власт
Властта не е и воля. Тя почива върху определена воля, но сама по себе си не е воля. Чрез волеизявленията на държавните органи се реализира държавната власт, но самото волеизявление не е власт, то е “носител” на власт.
Освен посочените 3 становища, съществуват и други, които комбинират изложените концепции.

4. Определение за власт
Властта е призната и гарантирана възможност за свободно, независимо вземане на решение, възможност за автономно волеизявление. По своята същност властта е висша форма на свободата.

5. Видове власт в държавата
материална - власт върху вещи
социална - власт върху индивидите и техните общности (държавната власт е социална власт)

6. Характеристики на държавната власт
самостоятелност – държавната власт е първична; тя не е прехвърлена някъде отвън, тя е самопроизводна и затова е независима от всяка друга власт в държавата
върховност – в границите на държавата не може да съществува друга власт, която да стой над държавната
неотчуждаемост – държавната власт не може да бъде прехвърляна на друга държава или на друг субект, който да я осъществява – това би означавало самата държава да се ликвидира като самостоятелна организация

7. Характеристики на властта, произтичащи от факта, че тя не е пряко упражнявана от народа
принудителен характер – изпълнението на властническите актове се осигурява по принудителен начин; неизпълнението им води до санкция
юридически израз – властта е свобода да се приемат и налагат задължителни решения чрез правото
политически характер – в процеса на формиране на държавата се отделя една група от общността, която започва да се занимава само с управление, участието в управлението се затваря само за определена част от колектива; това позволява на управляващата група да използва властта, за да постигне свои собствени частни интереси наред с постигането на общностните цели; този “частен” характер на обществената власт в държавата я определя като политическа власт

8. Властови ред
Властовият ред е признак, който характеризира етносоциалната общност след установяването на държавната власт.
Властта орагнизира общността в държава, но не е тъждествена на властовата организация на държавата. Властта е средство, инструмент за въздействие, а властовият ред е фактическият резултат от това въздействие.
Разграничението между власт и властови ред позволява да се избегне установеното двойнствено значение на властта:
- власт – регулатор
- власт-орагнизация (властови ред).