8. Държавата като организирана етно-социална общност

Всяка етносоциална общност се стреми да се самосъхрани. Самосъхранението възниква като самоорганизация с цел достигане на социална достатъчност. Първата форма на етносоциална организираност е рода. Най-характерно за него е това, че при него липсва организационна структура, липсва специален орган за управление. Втората форма на самоорганизираност е родовият съюз (фратрията). Той представлява обединение на родове с военни цели. По късно на базата на родовия съюз се образува племето. При него управлението постепенно става самостоятелна функция и се осъществява от самостоятелна организационна част.

Родът и фратрията (племето) постигат своята самоорганизираност на основата на спонтанния ред. Първите и най-трайни етносоциални норми са моралните и обичайните норми.

Третата исторически най-нова и последна форма на самоорганизираност на етносоциалния организъм е държавата. При нея трите основни функции се осъществяват от отделни структурни части. При държавата е налице организационна структура, която следва функционалната структура.

Структурните части при държавата имат сложна система от отношения помежду си. Тези отношения не могат да се поддържат от предишния спонтанен ред. Необходим е нов ред, нов начин на нормативно регулиране на обществените отношения. Този нов ред е рационален, управляван, премислен. Този ред става официален, той превръща етносоциалната общност в организация.

Средствата на новия рационален ред са властта и правото. Обществените отношения при държавата придобиват властови и правен характер. Етносоциалната общност се превръща във властноправна държавна организация, превръща се в държава.

Държавата в този смисъл се явява самата организация на етносоциалната общност, която организация е резултат от появата и действието на новия властноправен ред.