7. Титул върху обекти на интелектуалната собственост, създадени за другиго (служебни изобретения, произведения в рамките на трудово правоотношение и др.)

1. Авторско право. Произведения (не само програми и бази данни), създадени в трудово правоотношение - въпрос N7. Титул е правопораждащ юридически факт - от какво се пораждат правата на работодателя. Авторско право - чл. 41 ЗАПСП: авторското право принадлежи на автора освен око не е уговорено друго. Авторите обикновено са в трудово правоотношение, длъжностната им характеристика предвижда, че те трябва да създават произведения. Трудов договор - сключен между работодател и работник, в който се урежда трудовата функция. Противопоставя се на договора за изработка (граждански договор), при който се дължи резултат (при трудовото правоотношение се дължи предоставяне на работна сила), урежда се от ЗЗД (трудовото правоотношение се подчинява на императивните норми на КТ). Авторът независимо от трудовото правоотношение е носител на авторско право (ал. 1). Съществува обаче ал. 2: работодателят може да упражни най-съществените икономически интереси на автора без разрешение и без да плаща възнаграждение. “Да съответства на обичайната му дейност”: след като е сключен такъв договор, значи е в предмета на дейност, освен това ТЗ не поставя ограничения в предмета на дейност. Явно несъразмерно трудово възнаграждение: може да поиска допълнително възнаграждение от работодателя, ако не - да иска съдът да присъди по справедливост. Несъответствието трябва да е явно. “По справедливост”: не може да се даде ясен законодателен критерий - необходима е известна доза несигурност, за да бъдем справедливи, с едно твърдо понятие това не може да бъде дадено.
Когато правоотношението не е трудово, а както го нарича законът “поръчка”, става въпрос не за поръчка, а за изработка (чл. 42). Авторското право принадлежи на автора на произведението, но поръчващият има определени права - стеснени: ограничен е от целите, за които е поръчал (напр. превод на доклади за конференция, но преводите не могат да се използват в сборник от докладите).
В единия случай (трудово правоотношение) работодателят е ограничен от обичайната дейност (но изглежда всяка дейност е обичайна). В другия случай (изработка) възложителят е ограничен от целите.
Въпросът е колко продължава това право. Авторското право е 70 г. след смъртта на автора. За цялото време ли съществува правото за работодателя. Въпросът е кой е титулът - договор (трудов договор или изработка) или създаване на произведението. Законът не казва докога трае правото. Е. Марков е склонен да вижда два титула: възникване на трдово правоотношение и създаване на произведение (трудовият договор няма прехвърлителен ефект, както е според Цв. Каменова).
2. Титул в патентното право. На едната страна при ЗАПСП (носител на правото) има две групи - автори и предприемачи, а правото е едно. В патентното право този въпрос е решен по-добре - правата са разделени. Моралните права на изобретателя де удостоверяват с издаването на патента. От друга страна икономическите права, които се удостоверяват и гарантират с патента, принадлежат на патентопритежателя (може да е авторът, но и трето лице). Чл. 15 посочва кои изобретения са служебни.
Трудов договор или други (става дума за изработка).
1) Не е достатъчно да има трудов договор, но и изобретателят да изпълнява нещо, присъщо за длъжността му. 2) Може да не изпълнява присъщо задължение, но има специално възлагане. Тълкуване:това означава, че трябва да има писмена заповед, в която е описано какво трябва да направи - по каква тема да работи, какви изследвания да направи (това означава “да се очаква”). или 3) Използва материали и средства на работодателя или знания и опит, придобити по време на работата - много широко формулирано, особено знания и опит. Според Е. Марков трябва да се разбират конкретните знания и опит, необходими за това изобретение.
Има един тримесечен дрок; и в двата случая (трудово правоотношение или изработка) изобретателят трябва да съобщи, че изобретението е служебно. При трудовото правоотношение работодателят в тримесечен срок може да патентова; ако пропусне, правото се връща в работника. При възложителите нява ограничение - получава продукта, независимо дали иска да патентова. Добре е, че има срок (тпудово правоотношение), но работодателят може да има по-голям интерес да не патентова.
В трудовия договор или в друг договор може да се уговори, че работодателят и работникът ще патентоват заедно. Това е несполучливо разрешение - създава общо право върху нещо неделимо (от чл. 13) - всеки може да упражни вето върху експлоатацията на една технология. В други случаи (договор за изработка) няма ограничение за части: може и всичко да е за изобретателя, възложителят може да се откаже.
Титул - от какво произтича правото. Обикновено това е изобретателят или негов правоприемник (наследник, купувач). Работодателят/възложителят не е правоприемник. Правото ни не е много последователно, създава два титула - създаване и договор (трудов договор или друго). САЩ: задължително е изобретателят да е заявител, ако е друго лице, то е негов представител (при нас има заявителна система - може да заяви всеки), така че във всеки трудов договор трябва да има клауза, че изобретението преминава върху работодателя: работодателят така освен работодател ще бъде правоприемник (има по-голяма логика). В Европа има по-скоро двоен титул - създаване и трудов договор (като в авторското право): неимуществени права за изобретателя, имуществени за работодателя (в авторското право неимуществени права за автора, имуществени за работодателя - не е ясно до кога). И нашият закон (ЗП) залита към двойния титул. При явна несъразмерност се дължи справедливо възнаграждение (като в авторското право): трябва да се преценява печалбата, ценността, приносът на работодателя (има критерии, от които съдът трябва да се ръководи).