5. Методология на изучаване на държавата. Метод в курса

1) Същност и цел на познанието
Познанието е процес на отражение на обективния свят в съзнанието на човека. Резултат на познанието е знанието за отделните предмети, за отделните явления. Теоретичното познание се получава чрез мисленето и отразява света в определени логически форми. Съществува специална наука за познанието, наричана гносеология. Според гносеологията се достига до познание на същността на изучавания обект чрез критичен анализ на съществуващите обяснения и така да се изгради ново научно обяснение.

2) Начини и средства на познанието
Като цел научното познание винаги изисква да се определят предварително начините и средствата за постигане на целта. Определянето на начините и средствата е задача на ОУД. В изучаването на държавата и правото се използуват няколко начини и средства. Начините определят как да се постигне целта, а средствата - с какво да се постигне.

3) Същност на научния подход
Най-важен начин за постигане на теоретичното познание за държавата е подхода. Това е начин за конкретизиране на обекта и предмета на научното изследване. Посредством подхода се определят една или няколко страни, връзки, отношения и обекта и той се изучава от гледна точка на тяхното проявление.
Така към държавата може да се приложи социологическия подход и тогава тя ще се разглежда като вид социална общност, вид колективност, отделно държавноорганизирано общество.
Към държавата може да се приложи и политологическия подход, като държавата се разглежда като политическо общество и елемент на политическата система, като поле на действие на политическите сили.
Към държавата може да се приложи и юридическия подход, т. е. да я направим правномислима, да я обясним чрез съответствието й на юридическите конструкции (правоотношение, субективно право, правен субект и пр.). Прилага се също и системен подход.

4) Видове научни подходи спрямо опознаването на държавата
Възможни са два основни подхода:
монистичен – обектът и предметът на научното изследване се възприемат само от един единствен аспект;
плуралистичен – обектът и предметът на научното изследване се определят от много аспекти, към обекта и предмета се подхожда от различни аспекти.
Правилно е към държавата да се подхожда едновременно от различни аспекти.
В историята на изучаване на държавата са прилагани различни подходи. До началото на ХХ век държавата се изучава в рамките на монистичен по своя характер подход, т. е. само като социално явление или само като юридическо явление. В началото на ХХ век Йелинек въвежда плурализма на подходите. След него е еднакво опасно да се твърди, че единствено правилно е неюридическото (социологическото, историческото и пр.) обяснение на държавата, както и обратното - да се твърди, че само юриста с неговите методи на изследване може да реши проблемите, свързани с изучаването на държавата. Йелинек обединява двата подхода и разглежда държавата едновременно и като социологическо явление, и като правна институция. В "Правото на модерната държава" той прилага този плурализъм като формулира едно правно и едно социологическо учение за държавата.
От началото на ХХ век плурализмът се възприема и дава добри резултати, макар че предпоставя и опасности:
неблагополучията идват от това, че съчетавайки двата подхода се губи логическия център на обяснението на явлението държава.
очертават се противоборство между двете разделени социално и юридическо учение, като се стига до създаване на чисто юридическо учение за държавата (Х. Келзен "Чисто учение за правото");
възможно е да се търси и друго съчетание на двата подхода, като се приеме единия подход за водещ, а другия да е допълващ. Така се прави в българското ОУД. Водещ е социологическия подход, като държавата се разглежда преди всичко като социално явление, а юридическият подход е последващ.

5) Научните категории
Вторият начин за постигане на теоретично познание е свързан с изграждането на различни типове понятия, които отразяват родови категории. За разлика от природните явления, обществените явления никога не са тъждествени, а само сходни. Затова се извършва типизация на социалните явления и различните аспекти на държавата.
Категорията “тип” включва подбрани общи белези на отделни характеристики на държавата като еднородни явления. Чрез типизацията се създава събирателен образ, обособен предмет, който включва общите родови черти на отделната страна на явлението държава.

6) Научен метод и научна методика
Методът е средство за научно знание. Той е различен от методиката. Методиката е средство за постигане на практически умения. Методите и методиките са средства в методологията на ОУД. Проф. Владикин - наличието на метод е критерий за разграничаване на науката от квазинаучните занимания. Науката използува само научни методи.

7) Видове научни методи
Научните методи биват общонаучни, частнонаучни и специфични.
Средствата за научно познание са логически операции, чрез които се образуват съответните научни понятия - анализ, синтез, сравнения, абстрахиране, обобщения.
Основен научен метод е логическия. Логическите методи, използувани при систематизирането на понятията и работата с тях чрез съждения и умозаключения. Такива са индуктивния, дедуктивния, сравнителния и историческия метод.
ОУД няма специфични методи за разлика от ОТП.