55. Развитие на българското частно право в началото на XX в.

До XX в. областта на частното право се урежда от Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, но е уредено твърде незадоволително. Така в началото на XX в. се приемат три закона от голямо значение за развитието на българското частно право.


1) Закон за привилегиите и ипотеките (ЗПИ) - 1908 г.
Основава се на романската правна система - на Италианския граждански кодекс. Според Белгийския закон за привилегиите и ипотеките е уредена частта за прехвърлянето на вещните права и вписването на законна ипотека на непълнолетните и запретените.

ЗПИ урежда материи на гражданското право: вписването на сделки с недвижими имоти; привилегиите, които са предпочитания при наличието на няколко вземания; ипотеките - осигурява се стабилност на сделките с недвижима собственост и се стимулира развитието на поземления кредит.

ЗПИ доразвива до голяма степен Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който урежда формата на сделки с недвижимо имущество. Той втвежда писмената форма на сделките, но тя не е достатъчна да гарантира интересите на приобретателя на вещни права. Със ЗПИ се установява задължително вписване на всички актове, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имоти, без значение дали е възмездно или не, в ипотечните книги на окръжния съд по местонахождение на имота. Наред с тях подлежат на вписване също:
> съдебните решения, които заместват договорите или актовете за прехвърляне на вещни права;
> актовете за отказ от такива права;
> вземанията на кредиторите от наследството;
> решения за ограничаване правото на разпореждане и др.
През 1910 г. се внася изменение в закона - на вписване в ипотечните книги подлежат не само нотариалните актове, но и актовете, които само са заверени нотариално. Процедурата по вписване се урежда с "Правилник за делопроизводството у пазителя на ипотечните книги" от 1910 г.

Привилегията е право на предпочитание, което законът дава на едно вземане по причина на неговото произхождение. Установяват се привилегии върху движими (общи и особени привилегии) и недвижими вещи.

До приемането на Закона за привилегиите и ипотеките, ипотечното ни право е уредено незадоволително със Закона за ипотеките (ЗИ) от 1885 г. Непълнотите в ЗИ мотивират законодателя да нормира едно модерно ипотечно право, гарантиращо интересите на кредиторите със ЗПИ. Ипотеката е вещно право, което се установява върху недвижими имущества на длъжника или трето лице в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение. Уреждат се два вида ипотеки - законни (такава имат продавачът или всеки друг отчуждител на недвижими имущества; сънаследници, съдружници върху недвижими имущества, които влизат в наследството, дружеството или друго общо владение и др.) и договорни (тя се установява с нотариален акт). Всички ипотеки са публични, подлежат на вписване в окръжния съд по местонахождение на имуществото.

2) Закон за морската търговия (ЗМТ) - 1908 г.
Липсата на нормиране от закона на морската търговия, която се урежда единствено от непълния Турски закон за морската търговия принуждава законодателя да уреди юридически този важен раздел от търговското ни право.

В основата на ЗМТ са възпроизведени разпоредбите втора книга на Италианския търговски закон от 1882 г. Съдържанието му се състои от 11 глави: За корабите и техните собственици; За корабоначалника; За наемането и заплатите на лицата от екипажа; За договора за наемане на кораби; Морски заем; Застраховане против опасностите на корабоплаването; За авариите и тяхното разхвърляне; За вредите, причинени от сблъскване на кораби; За привилегированите вземания; За секвестирането и за публичната продажба на корабите и Давност и преходни правила.

В закона се постановява, че корабите са движими вещи, но тъй като с голяма стойност, към тях се прилага правен режим, подобен на този за недвижимите имущества. Сделките с тях се извършват писмено (с нотариален акт или частен писмен договор). Текстът се изменя през 1930 г., с което остава само варианта чрез нотариален акт. Актовете задължително се вписват в регистрите на пристанището, където е записан корабът, а самото отчуждаване се отбелязва в патента за народност на кораба. Договорът за залог също се сключва чрез нотариален акт и се вписва в регистрите.

Корабособственикът отговаря за действията на корабоначалника (капитана) и членовете на екипажа. Освобождаване - когато корабът се изостави в открито море. Капитанът набира екипажа, определя техните заплати, отговаря за натоварените стоки, длъжен е да води "морски журнал" (общ дневник, дневник за пътуването, дневник за товаренето и инвентарна книга), при смърт, отговаря за съставянето на акт на смъртта и опис на имуществото на починалото лице. Участниците в екипажа се вписват в специална книга: корабоначалник, негови помощници, матроси, машинисти, охняри и т.н.

3) Закон за кооперативните сдружавания (ЗКС) - 1907 г.
Кооперативните сдружения са дружествена форма, която се появява и налага в Европа в резултат на социалните тежнения през XIX в. Чрез тях се дава възможност на занаятчии и работници да се включат по-активно в земеделския живот. През 1907 г. в България се приема Законът за корпоративните сдружавания (ЗКС), който отмнея отдел "Сдружавания" от ТЗ. Заимстван е от Унгарския закон за корпоративните сдружавания.

Кооперативно сдружаване е всяко дружество, съставено от неопределен брой членове с цел, чрез задружно извършване на дейности или на основата на взаимността да развива икономически интереси на съкоопрераторите и даде тласък за развитието на кредита, земеделието, индустрията и занаятите (чл. ЗКС).

Дружествени форми:
> сдружавания за аванси и откриване на кредити;
> сдружавания за задружно закупуване на сурови материали, на инструменти за работа и необходими за домакинството или селското стопанство предмети;
> сдружавания за задружно ползване на земеделски и индустриални произведения;
> сдружавания за взаимни застраховки и др.

Образуване:
Чрез Учредително събрание - най-малко 7-членен състав, приема устав и избира ръководни органи - управителен и контролен съвет. Вписва се в търговския регистър, след обнародването, то се счита за създадено. Степента на отговорност на участници се определя в устава.
Органите на кооперативното сдружаване са общото събрание (решава следните въпроси: 1) избор, оставка или освобождаване на някой от членовете на управителния или контролния съвет; 2) преглеждане на сметките, баланса, разпределение на печалбите и загубите на сдружението; 3) изменения в устава; 4) присъединяване на сдружението към друго такова; 5) преустановяване на дейността), управителният (УС се състои най-малко от трима души, мандат - до 3 години; имената на членовете се вписват в търговския регистър) и контролният (и КС се състои от трима членове; упражнява постоянен контрол върху управлението на дружеството; между членовете на УС и КС не трябва да има родствени връзки; ) съвет.

Прекратяване на дейността:
> ако е имало срок, след неговото изтичане;
> по решение на общото събрание;
> чрез сливане с други сдружавания;
> обявяване за несъстоятелност;
> по съдебен ред ако:
>>> броят на членовете му е паднал под 7 и в 6-месечен срок не се е увеличил отново;
>>> ако дружеството насочи дейността си към цели, различни от онези, за които е учредено;
>>> извършва дейности, които са опасни за обществото.

Дружествената форма Дружество с ограничена отговорност у нас се учредява по-късно - 1924 г. със Закона за дружествата с ограничена отговорност.