51. Създаване на новобългарското наказателно право

1) Турският наказателен закон (1858)
След Освобождението у нас продължава да се прилага ТНЗ. Неговият първоизточник е Френският наказателен кодекс (1810), но въпреки това се различава от модерните западноевропейски наказателни разпоредби. Възпрозведени са тези разпоредби, които укрепят абсолютизма на империята и са пропуснати тези, които се отнасят до правата на човека. Религиозният характер на османската правна система не съответства на християнските норми.

ТНЗ съдържа предварителни разпоредби (подобно на Обща част) и три раздела (специална част), в които се нормират престъпленията против:
> държавата;
> личността и
> здравето, чистотата и полицейските наредби.

Принципи:
> законоустановеност на престъплението и наказанието;
> личната наказателна отговорност;
> отговорни могат да бъдат лица със здрав разум.

Деление на престъпните деяния:
> злодеяния (crimes);
> престъпления (delits);
> нарушения (contraventivis).

Видове престъпни деяния:
> Джинаят (престъпление на кръвта) - престъпления против личността;
> Худуд (предели на божието дълготърпение) - престъпления против султана, против половия морал, употреба на алкохол и др.;
> Тазир (усмотрение) - всички тези, които не са посочени в Корана.

Санкции:
Определят се в голяма степен от религиозното право, известни са кръвната мъст и талионът, допустими при престъпления против личността и прелюбодеяние.

След санкционирането на ТНЗ от руската администрация, той остава непроменен по форма, но преди всичко се премахва религиозният му характер.

2) Търновската конституция (1879)
Принципи:
> законност;
> равенство на гражданите пред закона;
> забрана за конфискация на имуществото.
Те изграждат "общата част" на наказателното право. Правата на гражданите изискват да бъдат защитавани, което пък води до усъвършенстване на "специалната част".

3) Развитие на българското наказателно право - от една страна това става с поредицата от закони, които допълват ТНЗ, а от друга с успоредните опити на Министерството на правосъдието да създаде Наказателен закон.

..........................................................................................................................................
>> Второто ОНС приема Устав за наказанията, които мировите съдии могат да прилагат (УНМС), който е първият материалноправен акт с наказателно съдържание от българския законодател. Когато едно престъпление се разглежда и по актове на ТНЗ и УНМС, се прилага преди всичко специалния закон.
>>> Съдържание: "Общи положения" (първа глава) - основните въпроси от общата част на наказателното право; той е компилативен акт, целящ да осигури правилното и еднаквото тълкуване на специалните текстове от мировите съдии.

>> Закон за допълнение на ТНЗ за престъпленията от частен характер (1884) - определена група престъпления започват да се преследват и наказват само по тъжба на пострадалия.

>> Закон за добавка към чл. 58 на ТНЗ (1886) - той се издава след безредиците в парламента в следствие на бурните политически страсти. С него се въвежда наказателна отговорност за всеки, който "в съгласие с друг или сам направи някои насилствени действия или употреби опасно заканване с цел да възпрепиятства било цялото Народно събрание, било само някоя от неговите комисии, или на някого от неоговите членове свободно отправление на техните обязаности, или по друг начин наруши тяхната неприкосновеност".

>> Закон за допълнителен отдел към ТНЗ - злодеяния и престъпления срещу безопасността на железопътните съобщения (1889) - тъй като ТНЗ не урежда този проблем, под влияние на европейските законодателства, и в България се въвежда наказателна отговорност за лица, които умишлено или по непредпазливост причиняват щети на железопътния транспорт.

>> Закон за допълнителен отдел III (За взятката) (1894) - по изключение това предложение е внесено от народния представител А. Воденичаров и е подписано то 56 депутати. С него се установяват законови предпоставки, при чиято наличност субектите на престъплението "активен подкуп" - лицата, които са дали или посредничели в даването на подкуп се освобождават от наказателна отговорност.

>> Закон за престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза (1883) - ТНЗ не осигурява наказателноправна защита на княза като държавен глава и личност, заради което министърът на правосъдието Порфирий Стаматов изработва този закон. Той съдържа престъпни състави, групирани в две подсистеми:
>>> престъпления, които пряко засягат живота, здравето и личната неприкосновеност на княза и
>>> престъпления, които засягат неговото чувство за чест и лично достойнство.

>> Новият Закон за престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза и членовете на неговото семейство (1894) - предишният закон се оказва в много отношения непълен и за да няма лоши последствия за състоянието на Княжеството министърът на правосъдието Петър Пешев обосновава необходимостта от нов закон. Тук престъпните състави са формулирани по-разгърнато, но противоречията с основните принципи и класическото наказателно право в отменения закон се повтарят и в новия.
...................................................................................................................................................


3.1) Изготвяне на Наказателния закон
През 1883 г. се съставя юридическа комисия, на която се възлага "да прегледа, допълни и измена сега десйтващия наказателен закон или да състави съвършено нов съобразно началата на наказателноправната наука, действащите наказателни закони и живота, нравите и обичаите на нашия народ". Комисията не успява да се справи със задачата заради бедния си нормотворчески опит.

Проектът за изготвянето на наказателния закон се дава на французина Бастиян - съветник на Министерството на правосъдието. Той използва текстове от Френския и Белгийския наказателен кодекс; състои се от пет части, като първата съдържа общи положения, а останалите - отделни групи престъпления. Този проект е отхвърлен, защото налага промени в съдебната система и не отговаря на народните обичаи и нрави.

През 1886 г. д-р Константин Стоилов възлага изготвянето на проекта на прокурора в Русенския окръжен съд Александър Дякович. Той използва Унгарския наказателен закон и проекта за Руския наказателен закон. Две години по-късно се сформира специална комисия при Министерството на правосъдието, която да обсъди проекта. Проектът се изпраща до съдии и адвокати в страната и в чужбина, за да вземат отношение и да предложат подобрения, но поради късия срок за това, не се разглежда задълбочено и не се стига до подобрение. Той е внесен за осбъждане в Петото ОНС и започват задълбочени разисквания. На второто четене проектът е оттеглен, тъй като депутатите го обявяват за противоконституционен.

През 1895 г. изготвянето на наказателен закон отново минава на дневен ред. Съставя се нова комисия за изработването му, която използва стария проект от 1888 г. Проектът се изпраща за одобрение, Светият Синод на Българската екзархия и Софийското медицинско дружество, както и съдии и прокурори от страната внасят поправки и предложения по него. След първото четене, юридическата комисия при Министерството на правосъдието внася съществени допълнения. В "Общата част" се включва девета глава под заглавие "За възстановление в правата (реабилитация)".

ExclamationНаказателният закон влиза в сила от 1 май 1896 г. и се прилага у нас до 13 фев 1951 г.

3.2) Съдържание на Наказателния закон
>> обща част - Книга Първа "Общи постановления"
Уводни разпоредби, системата на наказанията, тяхната замяна и смекчаване, вменяемост, опит и съучастие, съвкупност и повторност на престъпните деяния, реабилитация и др.
>> специална част - Книга Втора "За престъпните деяния", с два дяла: "За престъпленията и техните наказания" и "За нарушенията и техните наказания"
Разпоредби, които дават конкретизация на общото понятие на престъплението и нарушението.

3.3) Принципи в Наказателния закон

>> Законоустановеност на престъплението и нарушението (Nullum crimen sine lege) - "Престъпление или нарушение се счита само онова деяние, което е обявено от закона за такова". То се характеризира с два признака: законоустановеност и наказуемост, с това се гарантират правата и свободите на гражданите.
>> Законоустановеност на наказанието (Nulla poena sine lege) - "Всяко престъпление или нарушение се наказава с онова наказание, което е определено от закона, преди то да е извършено". Този принцип изключва възможността за обратното действия на наказателния закон.
>> Личната отговорност, основана винаги на вината - престъплението е само умишлено извършено деяние, непредпазливите такива се наказват само ако е изрично посочено в закона.
>> Съответствие на наказанието - умишленото наказание се наказва по-сурово от непредпазливото, а опитът се наказва по-леко от довършеното престъпление. Съучастието се наказва чрез диференциация на приноса на съучастниците. Подбудителят се наказва по-тежко от помагача.
>> Двупартидно деление на престъпните деяния - престъпления и нарушения. Разграничението е формално, според д-р Стоилов престъпленията имат общодържавно значение и засягат правата на хората, а нарушенията засягат временни интереси или имат полицейски характер.
>>> Наказват се всички български граждани, извършили престъпления у нас и в чужбина, а извършването на нарушения извън страната не се наказва.
>>> Опитът за извършване на престъпление е наказуем, докато опитът за извършване на нарушение не е.
>>> При съучастие в престъпление подбудителят и помагачите носят наказателна отговорност, докато при нарушение не носят.
>>> При извършването на престъпление вината като основание за наказание трябва да се докаже (презумция за невинност), а при нарушения - тя се предполага (презумция за виновност).
>>> Погасителната давност при престъпленията варира от 5 до 20 години, докато при нарушенията е 1 година.
>>> Наказанието "глоба" в случаите, когато не е изплатена , се заменя с "тъмничен затвор" за престъпления и с "запиране" при нарушения.
>>> Престъпленията са подсъдни на мировия съдия или на окръжния съд като първа инстанция; нарушенията - на мировия съдия.
>>> По делата за престъпление се извършва предварително следствие, а по делата за нарушение - дознание от полицейските органи.

3.4) Субект на престъплението
Може да бъде всяко физическо лице, което е навършило определена възраст и е вменяемо. Отговорен е субектът, който с противоправното си поведение е причинил съответен престъпен резултат, който е наказуем. Малолетните лица до 10-годишна възраст са наказателно неотговорни. Непълнолетните лица между 10 и 17 години носят предвидената в закона наказателна отговорност само ако са действали с "разумение".
Субект на престъпление е всяко лице, което е навършило 17 години, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Това трябва да се доказва от обвинителя при непълнолетните лица, докато при пълнолетните се предполага, че е налице.

3.5) Система на престъпленията
Групирани на основата на различни критерии и подредени в определен ред престъпни състави, те се съдържат в специалната част на НЗ. Те са групирани в 33 глави: измяна, предателство, насилствени действия и оскърбления против държавния глава и неговото семейство, престъпления против избирателното право, против властта, против държавните военни сили, против обществения ред, поправка на паричните знаци, лъжесвидетелство, набедяване, богохулство, против гражданското състояние, богохулство, многобрачие, разврат, докачение на честта, лишаване от живот, телесна повреда, двубой, злепоставяне, против чужди тайни, кражба, обсебване, грабеж, изнудване, присвояване, укриване, измама, злоупотреба и т.н.
Най-тежки са престъпленията срещу държавата - измяна и предателство - т.нар. политически престъпления. След тях се нареждат престъпленията против личността, отличаващи се с голямо разнообразие по отношение на обекта на посегателството, като най-тежко наказуемото от тях е лишаването от живот. Предумишленото убийство се наказва със смърт, а обикновеното - с лишаване от свобода най-малко за 10 години. В наказателноправната наука съществуват няколко вида умисъл:
> обикновен или внезапен
> предумисъл
> афектен.
Имуществените престъпления са поставени в последната една трета от специалната част. Деянието е "отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие и с намерението противозаконно да се присвои". Най-тежко се наказва грабежът (отнемането се извършва с употребата на сила или заплаха) - с временен или доживотен затвор, а ако е придружен с убийство - със смърт.

3.6) Система на наказанията
Съвкупността от отделните видове санкции, които се съдържат в НЗ. Състои се от главни (смърт - непублично, с обесване; може да бъде заменено с 15 г. затвор, ако смекчаващите вината обстоятелства определят наказанието по закон като извънредно строго, строг тъмничен затвор, тъмничен затвор, запиране и глоба) и допълнителни (тяхната цел е да утежнят главните: лишаване от права, конфискация, обнародване на присъдата; те се определят комулативно и факултативно с главното) наказания.
Мъмренето е специфична санкция с обичайноправен произход, прилага се на лица, извършили нарушение и са непълнолетни.

3.7) Изменения и поправки
>> Закон за условното осъждане (1903/4) - отсрочване изпълнението на присъдата, което може да се отмени напълно, ако извършителят не извърши престъпление в определен срок или засилване на наказанието, ако той извърши ново престъпление. Ако в указания срок виновното лице не извърши престъпление, то се счита за неосъждано.

4) Българският наказателен закон (1896)
Недостатъците на ТНЗ подтикват законодателя не само с отделни закони да го приспособява към българските условия, но и да пристъпи към изработване на цялостен и завършен български наказателен закон.