45. Създаване на новобългарското облигационно право

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) - 1892 г.

ЗЗД е един от първите и най-важни актове в областта на гражданското право. С него се уреждат облигационните отношения, съдържа норми, регулиращи стокообмена и стимулиращи развитието на стопанските отношения.

1) Изработване на ЗЗД
Проектът за ЗЗД е изработен от законодателната комисия при Министерството на правосъдието в състав
> Христо Стоянов,
> д-р Петър Данчев и
> д-р Атанас Петров.
Използват Италианския граждански кодекс (Codice civile) от 1865 г., който от своя страна се основава на Френския граждански кодекс (Наполеонов кодекс). Изборът на тези граждански кодекси е мотивиран от факта, че те съдържат всичко, което теорията и практиката прилагат най-справедливо, както и от факта, че за разлика от Германцкия граждански законник, който отразява интересите на търговския човек, романският отразява тези на селския.
ЗЗД представлява буквален превод на текстовете от Италианския граждански кодекс.

2) Съдържание на ЗЗД
> Първи отдел: съдържа постановления за източниците на задължения като обръща най-голямо внимание на договорите (предмет, причина, действие и тълкуване), различните видове задължения, способите за погасяване на задълженията.
> Втори отдел: урежда видовете договори.
>> договори, с които се прехвърля собственост - покупко-продажба (нормиран най-широко защото е най-често прилаган) и замяна; не е нормиран договор за дарение, това става със Закона за наследството 1890 г.

>> договори за възмездно ползване на вещи и работна сила:
>>>> наем на вещи: наем на покрити и непокрити недвижими имоти;
>>>> наем на работна ръка: наемане на работа (отразен изключително пестеливо), на преносвачи по суша и вода, на предприемачи, на изполица;
>>>> наем на добитък: обикновен наем на добитък, на добитък и половина, на добитък заедно с имението;
>>>> заем на вещи и заем за послужване.

>> договори за дружество:
общи (дружествата на всички настоящи имоти и дружество на всички печалби) и частни дружества (тези, които имат за предмет няколко определени вещи или тяхното ползване или плодовете, които могат да се добият от тях; също и когато няколко души се обединят за определено предприятие или занятие);

>> договори за: пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, секвестър, антихреза и поръчителство.

3) Принципи на облигационното право

>> Равенство на гражданите (чл. 9 на ЗЗД)
"Всяко лице може да сключва договори, ако то по закона е способно..."
Неспособни са: непълнолетните; запретените; тези под ограничено запрещение; лица, на които законът забранява да сключват определени договори.
Равенството на гражданите е юридическо (формално) - отрицание на средновековните ограничения и привилегии в областта на стокообмена. Нормира се дееспособността на субектите на облигационните отношения.

>> свобода на договаряне - следствие от свободата на личността - човек сам може да договаря собствеността си.
Всяко дееспособно лице е свободно да договаря:
- всяко физическо лице може да сключва договори;
- свободно е да избере своя съдоговорител;
- свободни са да включат в договора материално съдържание каквото искат;
- избират формата на договора сами.
Основно условие е сключеният договор да не противоречи на закона.
Не са предписани съответни форми при отделните видове договори. При прехвърлянето на недвижима собственост се иска сключване на нотариален акт.

>> принцип на безусловно изпълнение на договорите
Законно сключените договори имат силата на закон за тези, които са ги сключили - по подобие на закона, договорът има силата на източник на права и задължения.
Договорите могат да се развалят само по (1) взаимно съгласие или по (2) съдебен ред (чл. 28, ал. 2 от ЗЗД).

>> облигационно-вещен ефект
ЗЗД по модела на Френския и Италианския граждански кодекс усвоява т.нар. облигационно-вещен ефект - той се проявява при договорите за обмяна на вещи. Договорът за покупко-продажба и замяна влиза в сила когато стане съглашението, независимо дали вещта реално е преминала в ръцете на купувача (чл. 218 ЗЗД). Така риска преминава в ръцете на придобиващия я в момента на съглашение (чл. 30 ЗЗД).

ЗЗД е изменян и допълван, като влияние е оказвало немското гражданско право. Той действа до 1951 г., когато се заменя с едноименния закон, създаден на основата на принципите на социалистическото право и плановата икономика.