44. Възникване и формиране на българската правна система след Освобождение

1) Възникване на българската правна система
Началото на новобългарското право следва да се търси в момента на началото на радикалното пресустройство на българското общество след Освобождението. Правната система възниква и се развива с възстановяването на националната държавност, с утвърждаването на новите обществени отношения и настъпилите промени в социалната структура на обществото. Както върху формите, така и върху съдържанието на новата правна система оказват влияние специфичният начин на установяване на българската държавност и конкретните исторически национални особености.

Създаването на новата правна система се дели на два етапа:
1.1) Първи етап - правната система от този етап има временен характер; х-ризира се с многообразие на източниците на право; състои се от писано и неписано право, от феодални и буржоазни по форма и съдържание източници.
От началото на Руско-турската война до приемането на Конституцията. Х-ризира се с редица особености: > с оглед източниците на правото; > с оглед приложението на правото; > с оглед действието по време.
1.2) Втори етап
От приемането на ТК до началото на XX в. Развитието върви по две линии:
> приемането на отделни, малки по обем закони, които допълват запазените източници на правото и
> изработването и приемането на основните закони по отделните отрасли на частното и публичното право.

2) Формиране на българската правна система
2.1) Процес на отмяна на завареното турско феодално законодателство
> мълчаливо се отменя частта от османската правна система, която противоречи на новия правов ред;
> допуска се приложението на някои турски закони (Наказателния закон, Търговския закон, Закона за земите);
> санкционира се приложението на българското обичайно право;
> изработват се нормативни актове от руската гражданска и военна администрация.

2.2) Форма и съдържание на новобългарското право - право от буржоазен тип; право на юридическото равенство или формално право; премахват се феодалните ограничения.

2.3) Юридическа приемственост
На нейната основа се осъществява създаването на новото право.
> Приемственост във "вертикално" направление - проявява се в запазването на част от турското светско законодателство и българското обичайно право.
> Приемственост в "хоризонтално" направление - проявява се по пътя на създаването на актове от руснаците в периода на гражданското управление или на прякото прилагане на руски закони. Това е, защото турското право и обичайното право не са достатъчни да уредят всички обществени отношения и за създаването на органи на изпълнителната власт.
Съдебната практика също има значение за развитието на новото право. В своята дейност съдилищата внасят корективи и дори създават нови правила, допълвайки и коригирайки действащите.

Замяната на завареното законодателство е обективна необходимост и неминуемо пред законодателя задачата да създаде национална правна система. Формирането и развитието на правната система е продължителен процес, който обхваща последните две десетилетия, през които се формират основните отрасли на законодателството.

Конституцията
Тя има решаващо значение за формирането и развитието на новобългарското право. Тя е юридическата основа, върху която се изгражда националната правна система.

> Принципът за законност (чл. 43) -
"Българското княжество се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан" в нея.
> Принципът на равенство на гражданина (чл. 57) - се съчетава с конституционната забрана за разделение на населението на съсловия - израз на демокрацията.
> Правото на собственост - в основата на цялата система на обществените отношения.

2.4) Рецепция
Новобългарската правна система се формира на основата на чужди юридически идеи, теории, законодателство и съдебна практика, а не е резултат от самостоятелно творчество. Националното ни законодателство се основава на утвърдените в Европа правни системи, а нашият законодател плътно следва най-модерните за онова време правни доктрини.

Всички български юристи по това време получават своето образование в най-реномираните университети в Европа. Те познават съответното национално право. При създаването на новобългарската правна система, те се насочват към тази, която им е най-добре позната.
Новобългарското гражданско право се заимства от романската правна система чрез ГК на Франция и Италия. Търговският закон съчетава принципи и институти на германската правна система, в основата на наказателното право стоят унгарски и руски разпоредби.

2.5) Разделение на правото
Разделението на правото на частно и публично е утвърдено в правната доктрина. Към публичното право се отнасят държавното, административното и наказателно право, наказателнопроцесуалното, гражданскопроцесуалното и др. а към частното - облигационното, търговското, семейното, наследственото и вещното право.

2.6) Законотворчество
Политически процес. Израз на законодателната инициатива на изпълнителната власт (МС и министрите). Основните актове, които изпълняват съдържанието на правната система, са дело на Министерството на правосъдието, което на практика провежда законодателната политика на правителството.