40. Форма на държавата. Понятие, ограничения

Всеки обект, всяка съществуваща обективна даденост, има свое съдържание и своя форма. Не съществуват “безсъдържателни” явления, както и “безформени”. Всяко съдържание получава своята форма. Формата е организация на съдържание.

Държавата като вид социално явление не прави изключение, тя съществува в определена форма.

Съдържанието на държавата като социална организация се проявява в разгледаните три нива. Те показват съществуването на държавата, проявата на нейното съдържание. Същевременно във всяко едно свое проявление съдържанието е “оформено”, получава своя форма. Ето защо на трите нива на съществуване на държавата съответстват и три нейни форми. Това са форма на държавно устройство, форма на политически режим и форма на държавно управление.

Тази концепция за трите форми на държавата е възприета в съвременната правна теория, но често се интерпретира само от позициите на институционалния подход. Така съдържанието на понятието “форма на държавата” се извежда от организационните характеристики на държавния апарат и от начина на разпределение на функциите на държавната власт между различните институции на държавата. Тази трактовка дава вярно външно описание на държавните форми, но не може да ги обясни. Съдържанието на държавата не се свежда само до властовия ред. Държавата не е просто “машина за властване”.

Формите на държавата могат да бъдат разбрани само чрез концепцията на Йелинек за конституивните елементи на държавата. Чрез тези елементи той формулира социалното съдържание на държавата, а не нейната социална същност. Съдържанието има елементи, а същността – признаци. Отъждествяването на двете категории същност и съдържание е методологическа грешка.

Според Йелинек съдържанието на държавата включва територия, население и власт. Тези три елемента на съдържанието се проявяват в три отделни форми. Самият Йелинек обаче свежда формата на държавата до формата на държавно управление (монархия – република). Според него формата на държавата (която той ограничава само до форма на управление) е юридически израз на волеви отношения. Тъй като по своята същност държавата е социална общност, организирана чрез съзнателно определен властови и правов ред, то формите на нейното съдържание действително отразяват волеви отношения. Ако разглеждаме държавата като колективен правен субект, то можем да говорим за формата като начин на изграждане на волята на този субект, на волята на държавата. Това в България е сторено от Г. Близнашки в книгата му от 1999 год. “Формата на държавата”.

От тази позиция като се отчете обаче действителното съдържание на държавата, отразено в нейните нива, може да се изведат различни измерения на изграждане волята на държавата, различните волеви отношения. Това са отношенията между частите на държавата и държавата като цяло, отношения при приемане на политически решения, отношения между управляващи и управлявани. Посочените три отношения характеризират формата на държавно устройство, политически режим и формата на държавно управление.

Всяка форма обединява, интегрира съдържанието. Това е нейната същност. По отношение на държавата интегрирането се съпътства със структуриране на съдържанието, което също има волеви израз, но се обуславя и от фактори извън волята. От една страна щом формата на държавата се изразява във волеви отношения, трябва да изведем и техните страни, техните участници. Ето защо съответното съдържание трябва да бъде структурирано: териториално и териториално-политически общности, политически субекти и политическа система, държавни органи и държавни институции. От друга страна структурирането, макар и волево, не може да се осъществи произволно, освен ако не става чрез сила. Структурирането отчита обективните обстоятелства, като се започне от етническия състав на общността, през модела на социалната структура, целите на държавата и тяхното ефективно постигане и се стигне до мястото на държавата в международната общност.

Ето защо формата на държавата е начинът на структуриране и интегриране на нейното съдържание посредством правно установени волеви отношения.

Формите на държавата следва да се различат от типа на държавата.
Категорията “тип” разкрива общите черти, присъщи на различните страни на явлението държава, изведени на базата на сходството между различните отделни държави. Типизацията е специфичен метод на общотеоретично изучаване на явлението държава. В този смисъл и изучаването на формата (формите) на държавата става чрез типизация на същностните черти на тази нейна страна. Типизацията е логическо средство, чрез което се извежда категорията “форма на държавата”.

В разглеждания план правната теория допуска само едно изключение, като означава етапите, стъпалата в историческото развитие на явлението държава (обособени пак чрез типизация) също с категорията тип – “исторически тип държава”. В този случай и средството, и резултата (понятието) се означават с един и същ термин. Така, когато разглеждаме държавите или ги съпоставяме в исторически план се използва понятието “исторически тип”. Съвременната държава е от граждански, буржоазен или както неточно я наричат някои – от либерален тип. Ето защо е неправилно съвременната държава да се определя като държава от правов, парламентарен и пр. тип. Неправилно е също така държавите да се определят като държави от монархически или републикански тип, парламентарен или авторитарен тип, и пр. Всички изброени понятие изразяват установените чрез типизация отделни форми на държавата, а не историческите й типове.

Формите на държавата трябва да се различат и от понятията, използвани за означаване на нейното политико-философско обосноваване. Последните я характеризират от гл. т. на схващанията за предназначението на държавата. Търсенето на отговора за смисъла от съществуването на държавата води началото си от древността и неизменно съпътства държавознанието.

Краят на Средновековието извежда идеята за благотворната държавна репресия, противостояща на религиозните войни. Най-ярък привърженик на тази идея е Т. Хобс. Мирът се е схващал като деспотизъм.

Новото време изгражда философията на държавата върху основата на естественото право и вижда нейния резон не в налагането на деспотизма, а в защитата на свободата. Смисълът на държавата се извежда от нейното предназначение да установи и гарантира свободата на всеки индивид. Оттук държавата на Новото време се определя като либерална държава.

Либералните права, които държавата защитава, осигуряват свободата на собствеността и свободата на договаряне при условията на свободния спонтанен пазарен ред. Те гарантират автономията на индивида като равнопоставен правен субект да преследва самостоятелно своите цели – нарастващо задоволяване на все по-широки потребности. Идеята на либерализма е тази, че стопанската свобода ще осигури социалната справедливост.

Същевременно неравномерното разпределение на собствеността, разделението на обществото на различни социални групи, поставят под въпрос и дори игнорират предпоставките за равна възможност от използването на равни свободи. Този обективен факт налага модела на социалната държава. Тук смисълът на държавата, нейното предназначение се свързват не само с правата, а и с осигуряване на необходимите условия за да може те да се ползват. Въвеждат се социални права, които трябва да осигурят по-справедливо разпределение на произведеното богатство и ефективна защита от обществено произведените опасности. Моделът на социалната държава включва и мерки за преразпределение на благата. По същество той е потребителски патернализъм. И в либералната, и в социалната държава резонът се проектира върху един абстрактен индивидуализъм. В действителност обществото е социално разслоено: социално силните се обединяват, а социално слабите разчитат на себе си. При сегашните условия е нужен нов модел на държавата, който да наложи нов смисъл от нейното съществуване – баланс между свободния пазар (сферата на сделките) и непазарния кръг (сферата на доставките). Това ще е бъдещата общностна (комунетарна) държава.

Определянето на държавата като либерална или социална не произтича и не е свързано с формите на държавата. Либерална или социална е както унитарната, така и федеративната държава; както монархията, така и републиката.