40. Народно събрание, видове, конституиране и правомощия

Според чл. 85 на Търновската Конституция народното представителство на България е Народното събрание. То бива обикновено (ОНС) и велико (ВНС). Те се различават по численост и правомощия, които не се дублират.

1) Конституиране
Търновската Конституция урежда твърде демократично начина на конституиране на НС - чрез всеобщи тайни избори. За времето си това е изключително демократично и не съществува другаде. Активно избирателно право имат всички български граждани над 21 г., които не са лишени от граждански и политически права. Пасивно избирателно право имат всички български граждани над 30 г., които не са лишени от граждански и политически права и са грамотни (чл. 86).
Въпреки, че няма полова или имуществена диференциация, на практика жените не получават избирателни права, макар да са им гарантирани в Търновската Конституция. Това нарушение не е толкова фрапиращо предвид факта, че по това време никоя друга конституция не дава на жените да гласуват. Най-рано това прави Нова Зеландия (1893), следват я Англия (1919), Франция (1924), САЩ (1944). В България омъжените жени получават активно избирателно право през 1937 г., а пасивно - 1945 г.
Нормата за представителност е 1 депутат на 20 000 души за ОНС и 2 депутати на 20 000 души за ВНС. След 9 септември 1945 г. броят на депутатите е твърдо установен на 240.

2) Дейност на Народното Събрание (НС)
2.1) Свикване
В двумесечен срок след изборите князът свиква НС на първа сесия, председателствана от най-възрастния депутат. По-късно се избира ръководството на НС чрез тайно гласуване. То включва: постоянно бюро, председател, подпредседател, секретари и квестори.
Депутатите подават клетва, ако откажат - губят мандата. От клетва се освобождават само депутатите-духовни лица, които се обричат да работят за благото на народа. Мандатът на ОНС първоначално е три години, през 1893 г. е увеличен на пет, а през 1911 г. е намален на четири. Повечето НС, действали по времето на Търновската Конституция, са прекратявали предсрочно своя мандат. От 1878 до 1944 г. се сменят 25 кабинета.

2.2) Дейност на ОНС
ОНС работи на сесии. Търновската Конституция предвижда НС да се свиква само на една редовна сесия в годината. През 1911 г. е нанесена поправка - втора редовна сесия 15 яну - 15 мар. Това са само редовните сесии, при необходимост могат да се свикват извънредни сесии. Сесията се открива с тронно слово на монарха или изпратен от него. Словото представлява програмата и задачите, които парламента. Депутатите са длъжни да отговорят на словото, но не са обвързани със съдържанието му. Когато НС се свика, само решава колко точно да работи.
Заседанията на НС са публични - обществото може да осъществява контрол. При определени обстоятелства (само ако въпросите за разискване го налагат) и по предложение на 1 министър или 3 депутати, заседанията могат да са тайни.
Депутатите имат свобода на мнението и не носят отговорност за казаното в парламента. Имат и имунитет, който започва 5 дни преди сесия и продължава до края й. Депутат може да се задържа при тежко престъпление със съгласието на НС.
НС е титуляр на законодателната власт. Право на законодателна инициатива има всеки депутат, ако е събрал подписите на 1/4 от колегите си, както и всеки министър. ОНС гласува и приема държавния бюджет, сключва държавни заеми, решава фискалната политика и данъчните въпроси, сформира бюджетни изпитателни (анкетни) комисии, търси отговорност от министрите.

2.3) Велико народно събрание (ВНС)
Великото народно събрание се свиква не само от княза, може да се свика и от други органи на изпълнителната власт, като МС или регентския съвет. Правомощията му са точно определени:
- въпроси за отстъпване или размяна на държавна територия (това не се реализира);
- изменяне на Конституцията - IV (променя се "княз" на "цар") и V ВНС правят несъществени промени;
- избор на регенти или княз;
- дали монархът има право да съуправлява друга страна.
Дейността на ВНС е с неопределена продължителност - заседава докато изпълни задачата, която е конкретен повод на свикването му. Така например I ВНС заседава само един ден, а III ВНС заседава близо година.