4. Историческо развитие на понятието за държавата. Терминология

Термините в историята накратко: Теоритичното познание означава понятията чрез определени думи - термини. Те се развиват едновременно с разширяването на познанието за обекта. Въвеждат се съответно и нови термини. Първите възникнали държави (в Древен Египет, Асирия, Вавилон, Древен Китай и Древна Индия) са наложили изграждането на първите понятия за тях и съответните думи за тяхното отразяване. Предходният им характер обаче не позволява приемственост и във времето са наложени други термини, които се употребяват днес.

Древна Гърция
Първите трайно възприети понятия и техните термини: от древногръцката политическа мисъл. Родовото понятие за държавата гърците означават с термина "полис". За разлика то останалите региони, в Древна Гърция държавата се ограничава териториално до неголям градски център. Полисът е човешка общност, в зависимост от това кой властва и идват различните понятия за формите на държавата (в повечето случаи образуват думата като взимат за корен управляващия и добавят наставката "кратос" - власт или "архос" - господство).
Други гръцки термини: демокрация, аристокрация, плутокрация, охлокрация, тимокрация, монархия, олигархия, тирания, деспотия, политея и др.

Древен Рим
Рим възниква като град-държава, която първоначално се означава с термина "civitas", идентичен на гръцкия "полис". След завоеванията Рим се простира на обширни територии, които се управляват от свободните граждани (publica), държавата се именува "res republicae". От времето на Гай Юлий Цезар демократичната форма на управление постепенно се замества с автократична. Консулът се нарична Princeps, а държавата - Principat. С установяване на неограничената монархия - "император", а държавата - "империя".

Средните векове
Използват се термини от Древна Гърция и Древен Рим - "цивитас" и "регнум" ("За божия град" на Аврелий Августин); "император" (Карл Велики); "монархия" (Данте Алигери в съчинението си "Монархия"); "република" (Жан Боден с "Шест книги за Републиката"). Класификацията на термините прави Николо Макиавели с "Князът" - разграничава родовто понятие държава от нейните видове - република и принципат; за определяне на родовото понятие се използва термина "Status"; той бележи границата между средновековното и новото мислене; от неговото Stato идват и думи като Staat, State, Etat, Estado и Stato.

В България
В началото - "земя", "хора", "краище"; Средновековна България - държавата е patrimonium на владетеля; "кесар" - от Византия, "цар" (общоупотребяван след Симеон; "самодържец" - да отрази напълно концепцията на управление; "император" - Калоян; от самодържец идва глаголът държа - "държава"