3. Историческо развитие на закрилата на обектите на интелектуалната собственост.

1. Древността. В древността интелектуална собственост не е имало.
1.1. Единствено още в Рим е съществувала закрила на търговските марки, тъй като те са пряко свързани с търговския оборот - няма регистрация на търговски марки, но се приема, че има право (известни са искове).
1.2. Технологии е имало, но тези технически постижения не се употребяват (не се използват в материалното производство) и няма нужда от закрила. Няма нужда да се замества робският труд - робовладелците нямат интерес да прилагат нововъведения в производството. Техническите усъвършенствания се използват най-често във военните действия, храмовете, театрите.
1.3. Описана е обичайноправна норма за закрила (на изобретение), която засяга кулинарното изкуство. В древна Гърция на о-в Сибарис е съществувало правилото, че готвач, който приготви оригинално ястие, получава правото да го приготвя единствено той за период от 1 година. Това напомня за понятието “монопол”, което е въведено за първи път от Аристотел в “Поетика”, като изключителна възможност да се създава и продава една вещ. Според Аристотел съществуват различни монополи:
1) естествени – които възникват поради стечение на обстоятелствата или защото едно лице е най-добро в една област (благоприятни условия или собствени усилия);
2) държавни – възникват, когато властта дава едно право или го запазва за себе си;
3) частни – отговарящ на положението при сибаритите (готвачът има правото, защото той има идеята).
Това именно води до въпроса дали правата върху интелектуалната собственост не са частни монополи.
Липсата на уредба се дължи на недостатъчното развитие на обмена, при което малко технически постижения придобиват стопанско значение.
2. Средновековието. Появяват се масовото производство и далечната търговия.
2.1. Характерно за периода е затвореното натурално стопанство и обединяването на занаятчии и търговци в съсловни стопански организации, като стопанската дейност на цехове и гилдии е подробно уредена (вид, количество, качество, технология). Усъвършенстванията се прилагат в рамките на цеха. Все пак отмирането на робството и отделянето на занаяти и търговия от селското стопанство дават тласък на производството и повишават производителността на труда.
2.2. Феодалните владетели също осъзнават интереса си от внос на нови стоки и усвояването на производството на нови изделия; започват да дават привилегии. През ХII-ХIII в. монарсите са издавали патенти, т.е. привилегии за определени лица, в повечето случаи занаятчии (за създаване на нови технически средства или за усъвършенстване на съществуващи) и търговци.
1) Тези патенти са наречени Litterae patentes (отворени грамоти) – на тях се е пишело името на търговеца и това, за което може да се ползва: може да се покаже на всеки, че тази дейност е запазена за това лице (печатари и др.).
2) Привилегиите се предоставят по искане на заинтересованите с акт на монарха по негова преценка - не като упражняване на право да се получи привилегия, а като благоволение. Тук като че ли е ставало дума по-скоро за публично право, защото това е благоволение на монарха (може да издаде или не), без да е необходимо да е измислено нещо. Днес става дума за частно право – измислено е нещо и се издава патент (има право).
3) Дават се най-често за определен срок (5-20 г.).
4) В някои случаи лицето е задължавано да използва техническата идея в определен срок, иначе привилегията е отнемана.
Привилегията е временен монопол за използване на техническото решение от дадено лице (автор или друг). Не са същинска правна закрила защото се отстъпват по преценка на монарха. Въпреки това стимулират творчеството, индустрията, търговията, а и имат роля за възникване на патентното право.
3. Първи патентни закони.
3.1. Нови икономически и социални отношения особено рано се зараждат в средиземноморска Италия. Развиват се конкурентни отношения, което поражда стремеж за произвеждане на нови изделия и въвеждане на нови технологии. Първият закон в областта на интелектуалната собственост е венецианският закон за патентите и изобретенията от 1474 г. (ранен ренесанс). Той наподобява патентен закон:
1) За определено изобретение (ако е ново за Венеция и може да се реализира стопански) се издава патент за определен срок (10 г.). Забранява се имитацията му и т.н.
2) Авторски принцип: право да придобие такъв монопол има само авторът въз основа на подадена от него молба.
3) Издаването на патенти обаче се оставя на усмотрението на Съвета на дожовете.
3.2. През 1623 г. е създаден първият антимонополен закон от Френсис Бейкън. Този закон има за цел да ограничи привилегиите, създадени от монарсите, и макар че няма ефект, се счита за основа на антитръстовото законодателство. С този закон се обявяват всички монополи за недействителни, освен тези в полза на авторите на изобретения. В неговата секция VI единствените монополи, които се допускат, са патентите за изобретения, издадени на първия и действителен изобретател. Срокът е 14 г. Всъщност в Европа патент се издава не на първия изобретател, а на първия заявител, в САЩ е друго - там важи правилото за first invent (издирва се първият изобретател).
3.3. След победата на буржоазните революции се утвърждават новите производствени отношения, свободата на стопанската дейност и конкуренцията - създават се условия за бързо техническо развитие. Французите твърдят, че те първи са създали закон за защита интелектуалната собственост – всъщност става дума за 3 много кратки закона (един патентно и два авторско право) приети 1791-1794 г., които оказват много силно влияние върху цяла Европа. Те въвеждат термините интелектуална и индустриална собственост и прогласяват, че правата на изобретателите и на авторите са друг вид собственост, най-истинският вид собственост (влияние на естественоправни течения - като лично, естествено право). Индустриална собственост - с факта на създаването на изобретението за автора възниква особено право на собственост; при определени предпоставки на автора се издава патент за определен срок (5, 10 или 15 г.).
3.4. От 1790 г. в САЩ в съответствие с Конституцията (1787), Конгресът насърчава със закони изобретателите като им дава временни и изключителни права върху техните писания и полезни изкуства. Първият закон урежда закрилата на нови машини, устройства, производствени технологии, неизвестни и неизползвани до подаване на искането, за срок от 14 г.
3.5. Други:
1) Отделните германски държави приемат свои закони. Според спогодба между държавите от германския митнически съюз те трябва да включат в законодателството си правилата на уредбата, според която патенти се издават за нови, самостоятелни изобретения и за усъвършенстване на известни обекти. Има съпротива срещу правната закрила на техническите постижения на основание, че тя е остатък от привилегиите. Първият общогермански патентен закон е от 1877 г., според който патенти се издават след експертиза за новост, има задължение да се използва изобретението в законоустановен срок.
2) Русия въвежда съответна на времето правна закрила през 1870 г.
Тенденцията от 60-те години досега е към усъвършенстване на националните законодателства и засилване на междудържавното сътрудничество. Възприема се Международна патентна класификация. Създава се Международен център за патентна документация, където се съхраняват по-важните библиографски данни за всеки патентен документ. Създават се регионални патентни системи: Мюнхенска конвенция за европейски патент (1977) - установява признаците на патентоспособността и реда за издаване на европейски патент, който поражда действие по волята на заявителя в две или повече страни (съдържанието, упражняването и защитата на патентното право се уреждат от националното законодателство на страната, за която е поискан патентът), споразумения на френско- и на англоговоряща Африка.
4. Историческо развитие на авторското право. Първият закон в България относно авторското право е от 1921 г. – какво обаче е ставало с авторското право преди това. До тогава авторите са сключвали различни договори с различни издатели (имало е договорна свобода).
4.1. Първоначално авторското право възниква с развитието на книгопечатането. Когато един печатар или книжар е сключил договор с един автор, дори и без закон за защита на авторското право, в договора има клауза, че авторът не може да отстъпва правата върху своето произведение другиму (книжарят поема търговския риск). Отношенията се уреждат на базата на договорната свобода. Печатарите и книжарите са заинтересовани да ползват изключителни права върху отпечатаните книги и това става чрез документи за привилегии, издавани от монарха. В Англия този интерес съвпада с интересите на короната (статути, засягащи авторското право). Кралската власт е считала, че печатането на книги трябва да е кралски приоритет и поради това кралете са издавали патенти и за печатане на книги.
4.2. Първият закон в областта на авторското право е английски от 1710 г. – т. нар. Закон на Ана – с него се дава харта на книжарите да печатат книгите на тези, с които са се договорили (copyrights). Този закон дава 14 годишен срок, в който авторите имат изключително право над произведенията си и който, ако те са още живи и има интерес, може да се увеличи с още 14 години.
4.3. Във Франция положението е по-различно – там за първи път става дума за авторски права в съвременния смисъл на думата в споменатите по-горе 3 закона от периода 1791-1794 г. Декретът от 1791 г. признава на автора на драматично произведение изключителното право да разрешава публичното му показване през живота си и 5 г. след това. Декретът от 1793 г. признава на авторите на писмени произведения, музика и рисунки изключителното право да ги разпространяват или продават през същия период. Там се поставя акцент върху експлоатацията на произведенията. Авторите са целели по-скоро признание на гениалността им. Има по-голям натиск от страна на авторите, но отново прозират интересите на предприемачите (издателите). На практика и до днес авторите са изместени от “разпространителите”, което се обяснява и с непреодоляното противопоставяне между автор и предприемач, съществуващо в авторското право (авторът се нуждае от предприемач, за да реализира произведението си).
В англо-американската система авторското право се разглежда като обикновено право на собственост и напр. издател може да получи отначало цялото авторско право върху произведението. В Европа от значение е и моралният елемент - неимуществените права се запазват за автора, независимо че правото за използване е прехвърлено.